25903 | 18 септ. 2013 | 14:42

България се оказа лесна за пресичане - загражденията бяха премахнати още в зората на демокрацията, а и турската гранична полиция не е особе

На снимката: Сирийски граждани в Елхово. Държавата ни трябва да определи своята политика по отношение на нелегалните имигранти

В началото на септември министърът на отбраната Ангел Найденов заяви: „Неуместно е да се слага таван на бежанците, които страната ни може да приеме в този момент, в който всички сме свидетели на драмата в Сирия. Аз не твърдя, че ще дойдат 10 000 бежанци, но трябва да бъдем подготвени за това.“

На фона на острите социални проблеми и политическа и икономическа криза България може да се окаже неподготвена пред един сериозен проблем - бежанската вълна от сирийски имигранти. Налице е разбираемо съчувствие към бедата, в която са изпаднали тези хора, и желанието за оказване на хуманитарно съдействие. Това обаче не означава, че трябва да приемем товара за подслона и изхранването на 10 000 нелегално преминали границата ни сирийци, като непременно задължение, налагано от международни конвенции.

На министър Найденов би трябвало да му е ясно, че не всеки нелегално прекосил границата ни с Турция сириец (или от друга държава) е бежанец съгласно Женевската конвенция за бежанците на ООН от 1951 г.

Този основополагащ документ, както и Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейския съюз определят за такъв човек, който има „съществено обоснован страх от преследване в своята страна по причина на раса, религия, националност, политически убеждения и членство в някаква социална група“. Женевската конвенция е допълнена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г., който въвежда предоставянето на т.нар. хуманитарен статут за хора, чийто живот е заплашен поради насилие в резултат на вътрешен или международен конфликт. В допълнение Директива 2001/55/EО препоръчва и предоставянето на „временна закрила“ при масова имиграция от страни, където има военни конфликти. Тези конвенции са само препоръчителни.

Какъв статут би трябвало да се предоставя у нас на сирийските имигранти? Реалният факт е, че в голямата си част те не са бежанци по смисъла на международните конвенции. Те са по-скоро хора, избягали от районите на военни действия в Сирия, пресекли границата в Турция и насочили се директно към българската граница.

Съгласно турското законодателство сирийските имигранти са длъжни да се отправят, регистрират и настанят в изградените лагери в провинцията Хатей, недалече от границата със Сирия. А заловените от турските граничари също да бъдат въдворявани в тях. По данни на Агенцията на ООН за бежанците

извън лагерите в Турция

по градовете живеят около 70 000 сирийци. Има сведения, че в последно време на настанените в лагери се разрешава да ги напускат през деня и много от тях не се връщат обратно. Тяхната цел, както и на други имигранти, е след кратък престой в Турция да попаднат в страни от Европейската общност (нелегално, разбира се). 

Макар и ратифицирала Женевската конвенция от 1951 г., Турция не предоставя статут на бежанци на имигранти от неевропейски страни. Много сирийци разказват в телевизионни репортажи по нашите телевизии, че след като пресекат турската граница, директно се отправят към Гърция или България. И съседите ни реагираха веднага - изградиха телени заграждения и усилиха граничния контрол.
България пък се оказа лесна за пресичане - загражденията бяха премахнати още в зората на демокрацията, а и турската гранична полиция не е особено загрижена да предотврати емигрантския поток към нас. 

Истината трябва да се гледа в очите. Потресаващо е да виждаш по телевизията разказите на майки с деца как са стигнали често и пеша до границата с България. Те са имали възможност да потърсят закрила и в Турция, но са предпочели да платят пари на трафиканти и са пресекли нелегално с едничката цел да получат статут на бежанци, който им дава ценни права - автоматично предоставяне на същия статут и на техните съпрузи, когато дойдат у нас, освен това получават и документи за самоличност, разрешаващи пътуване зад граница.

България е примамлива за много имигранти не само от Сирия, но и от  страни от Близкия изток и Африка. Те са наясно, че след приемането ни в Шенген границите в Европа ще бъдат отворени за тях. Това е и причината много „икономически имигранти“ да унищожават документите си, когато пресичат нелегално границата ни, и след това да се опитват да получат статут на бежанци или политическо убежище, твърдейки, че идват от Сирия или от страна, в която са застрашени от преследване.
Признаването на статут на бежанец на един имигрант

изисква да му предоставят всички права

като на своите граждани - работа, жилищно настаняване, образование и здравеопазване, социални помощи и др. Дори на онези имигранти, на които е дадена „временна закрила“, следва да се осигуряват документ за самоличност, храна, подслон и облекло, право на труд и  медицинска помощ, свободен достъп до съдилища и адвокатска защита.

Сега месечната издръжка, включваща джобни пари от 65 лв., е над 400 лева. Едва ли е изненада, че наши циганки са се опитали да бъдат настанени като „сирийки“ в бежански лагер край Хасково. При 10 000 сирийци, както евентуално ги допуска министър Ангел Найденов, икономическото бреме за страната ни ще бъде значително.

Но ще има и други проблеми: лагерите за настаняване ще са препълнени, условията в тях ще се влошават, ще има напрежение и сблъсъци между етническите групи там, както и бунтове с искания на въдворените да бъдат освободени и да им се даде статут на бежанци. Срещу хилядите, издържани от държавата нелегални имигранти, за които ще се изразходват десетки милиони левове, ще се създаде и настроение сред онова българско население, което живее в мизерни условия и под границата на бедността. Вече е ясно, че пари от Европейския съюз за издръжка на нелегалните имигранти и на бежанците няма да получим, а експертната помощ, която ни предлагат, гърла не храни.

Пред подобен проблем са изправени и други страни от ЕС, но някои от тях предприемат сурови мерки срещу нелегалните имигранти, търсещи възможност за заселване. Те изобщо не допускат и връщат обратно имигранти без документи. Турция дори престана да пуска в страната сирийци без лични документи. В рамките на Европейския съюз през декември 2008 г. беше приета Директива 2008/115/EО за депортиране на нелегални имигранти, включително на семейства. На такива емигранти се дава

период от 7 до 30 дни да напуснат доброволно страната

Ако откажат, могат да ги държат до 18 месеца под охрана в общежития, след което да бъдат депортирани в държавата, откъдето идват, или в трета приемна страна. В тази връзка Холандия вече приложи Европейската директива имигрантите без документи да бъдат глобявани 3800 евро и депортирани. Ако не го направят, ги задържат в имиграционни центрове до 18 месеца, а след това принудително ги депортират. Италия и Малта редовно прибягват до тази възможност. Гърция започна да връща незабавно заловени емигранти, опитващи се да проникват по воден път през река Еврос.

България също следва да определи ясно своята политика по отношение на нелегалните имигранти. Изявленията на високопоставени държавници, че не можем да ги връщаме в Турция, защото нямаме споразумение за това с нея, са неиздържани: ако турската страна е допуснала проникването през нейната граница у нас на нелегални имигранти и това бъде установено, е нормално те да бъдат върнати обратно в тази страна. Не би следвало и да допускаме да ни притискат отвън, за да предоставяме статут на сирийските имигранти като правило.

Директива 2008/115/ЕО допуска нелегални имигранти да бъдат изпращани в трети приемни страни и те могат да бъдат поети от  богати държави като САЩ, Великобритания, Франция и др. Защото те имат пряко или индиректно отношение към военния конфликт в Сирия и допринасят за засилването на емигрантския поток оттам. Тези, на които е отказано политическо убежище, също следва да бъдат експулсирани съгласно Директива 2008/115/ЕО. Част от тях може да бъдат качени и в самолет до Швеция, която официално обяви, че ще приема и настанява сирийци, избягали от районите на военни действия и търсещи закрила.
Крайно време е да се пресече притокът на нелегални имигранти у нас и отношението към решаването на този проблем трябва да бъде съобразено както с международните конвенции, така и с нашите национални интереси. 

(в. Преса, печатно издание, брой 254 (605) от 18 септември 2013)