39756 | 19 септ. 2013 | 14:17

Ние сме готови да охулим всички даскали за това, че дават частни уроци. И в същото време сме готови да приемем закон, според който на полицаи

Гледах почти всички репортажи за откриването на учебната година на 16 септември, но в тях забелязвах едновременно три неща. Първото е, разбира се, вълнението и радостта на децата, които тръгват на училище или се връщат в него след своята лятна ваканция. Второ, забелязвах вълнението и дори бих казал усърдието на учителите да привлекат тези деца към образованието. Даже някъде видях как един директор на училище, ако не се лъжа в Сопот, им изпя химна, и то много добре.

Третото, което гледах, е, че на всичките тези празненства се бяха накачулили куп политици, даже бих казал цяла сюрия. А политиците ни имат отвратителния навик, ако на 16-и се впуснат да обещават всичко, на 17-и светкавично да го забравят.

Даскалите - запомнени и забравени

Забравиха например, че отдавна вече не правят нищо за статута на учителите. Едно време, особено през 30-те години на миналия век, във всяко едно село имаше три велики фигури (ако използвам тези рейтингови думи). Това бяха кметът, попът и учителят.
Още по времето на социализма обаче властта като че ли направи всичко възможно даскалите да бъдат забравени. (Като казвам „даскалите“, го казвам с цялата симпатия, която се полага на тази дума.) После започнаха демократичните промени, но в отношението към учителите нищо не се е променило.
Аз и досега си спомням моята първа начална учителка Веселинова и моята първа класна във Френската гимназия - Костадинова. Но дълбоко се съмнявам, че сегашните деца биха запазили подобни спомени.

Как у нас работим за „икономика на знанието“

В наши дни отношението към учителите личи „от сутринта“ още от годините, в които подготвяме младите хора за тази професия. За тях държавната субсидия е на най-ниското равнище в сравнение с всички други специалности във ВУЗ. И тук не виждам никаква логика.
От една страна, България е държава от Европейския съюз, която е възприела общата Лисабонска стратегия за бъдещо развитие чрез „икономика на знанието“ 2020, както и стратегията „Европа 2020“. От друга страна, същата тази държава не си мръдва и пръста, за да подобри статута на учителите. И като авторитет, и като заплащане.

В заплащането логиката също се губи. Ние сме готови да охулим абсолютно всички даскали за това, че им се налага да работят извънредно и че дават частни уроци. И в същото време сме готови да приемем законовите промени, според които на полицаите ще бъде позволено да си бичат частно. Това право за тях е предвидено в обсъждания сега проект за нов закон за МВР.

Да четеш учебник и да плачеш

Друг голям проблем е свързан с комерсиализацията на средното образование, по-специално с трескавата дейност по издаване на учебници.
Спомням си как бях председател на една комисия, която трябваше да одобри учебник по съвременна история в средното образование. И бях подложен на тотален натиск, за да „избера“ единия от трите предложени варианта. Не само тотален, а бих казал - дори и корупционен натиск. Слава Богу, че тогавашният министър на образованието Илчо Димитров застана на моя страна. Аз загубих много пари, но предложих най-добрия учебник - по мнението на учителите, които след това го четоха.

Защо се връщам към тази история? Поради една проста сметка. Сега в системата на началното и средното образование има около 755 674 ученици, грубо казано, към 70 хиляди на година. И тук влиза в действие схемата „тираж - пари - качество“. Да си представим, ако едно издателство (не казвам автори на учебник, а издателство) е достигнало до заветното лого на своя учебник „Одобрено от Министерството на образованието и науката“. Ако то успее да направи примерно 50-хиляден тираж (при цена, най-грубо казано, 10 лева за бройка) и приспадне там своите разходи - 15 процента за авторите, 25% за разпространителите и т.н., на него му остават добри пари.

Ако едно издателство успее - срещу добро възнаграждение за някой чиновник - да си осигури от министерството учебникът му да бъде в действие 4 или 5 години, нещата вече се измерват със стотици хиляди или дори милиони левове. Това обаче поставя въпроса самото средно образование пазарна икономика ли е, или е подготовка на качествени бъдещи граждани на България?
Има вероятно стотици и хиляди случаи майки и бащи да се разплачат от глупостите, които четат в учебниците на своите деца. Но за тези глупости е платено на съответния държавен чиновник, те са пуснати от него. По този начин, поради този вид пазарна система, ние започваме да произвеждаме неподготвени ученици.

Поредно откриване на топлата вода

Напоследък чувам, че отново се говори за такава реформа на средното образование, с която да се разделят професионално готвещите се юноши и девойки от тези, които ще вървят по-нагоре. Ами ние това го имахме.

Вероятно читателите на „Преса“ си спомнят, че имахме СПТУ (бел. ред. - средно професионално-техническо училище), имахме ПУЦ (професионално-учебен център), след това повечето ги закрихме и направихме това безумие ЕСПУ, което значи Единно средно политехническо училище. Тоест дали ще ставаш преводач, научен работник или стругар, ние го вкарахме в една и съща система. Това беше направено още по времето на Тодор Живков. Но както и да е.
СПТУ и ПУЦ си съществуваха, сега ги избутаха на заден план. Тука възниква логичен въпрос. Защо преди да изкопаем новия кладенец, плюем в стария? И вторият логичен въпрос е защо е нужно отново и отново да откриваме топлата вода?

Европейци или американци?

Тази концепция за разделението между образование, което непосредствено ти дава професия, и другото, което подготвя за по-нататък, действа в редица европейски държави. Веднага давам пример с Германия, където се знае - учиш до 10-и клас и ставаш механик, да кажем. Стигаш 12-и - значи вече вървиш към висшето образование.

Във Франция е решено още по-радикално. Там децата ги разделят на „техничари“ - ако използваме такава дума, и да речем, „научници“ още след четвърти клас. Как става това? Урежда се един тест, който е независим - правят го външни оценители, и се казва: „Ти си за тук, ти си за там.“ И нещата си вървят абсолютно гладко и нормално оттук насетне.

Ние какво правим сега в нашите училища и с нашите деца. Ние, от една страна, се опитваме по някакъв начин да се върнем към подобна система. От друга страна обаче, забравяме, че това всъщност е така наречената централноевропейска система на образование. И изведнъж обявяваме много гордо, че сме предприели англосаксонизация на нашето образование. Защото сега нали е модерно да сме американски ориентирани.

***
Няма да спирам да повтарям, че във всяко общество армията, църквата и образованието са консервативни системи. В добрия смисъл на понятието „консервативен“. Те са трите системи, които не подлежат на резки реформи или преобразувания. И след като ние сме си в европейската образователна система, нека да не тичаме пред вятъра, ами да погледнем опита на останалите европейски държави, които не си промениха системата. Не го казвам като „консерватор“. Но нека в рамките на тази европейска система да си направим и нашите реформи. 

(в. Преса, печатно издание, брой 255 (606) от 19 септември 2013)