14877 | 20 септ. 2013 | 06:40

Ако нещата останат същите, младите българи ще продължат да бягат в чужбина, понеже не виждат възможности у дома, а българското общество ще о

Авторитетното британско списание "Икономист" се пита дали протестите в България ще доведат до промяна.

Под заглавие "Раждането на едно гражданско общество" изданието помества статия (в печатния брой от 21 септември), в която се задава въпросът дали всекидневните антиправителствени протести на българите ще имат дълготраен ефект.

В началото се припомня, че вече близо сто дни хиляди граждани на София и другите големи градове в България излизат вечер на протести с настояване за оставка на правителството на премиера Пламен Орешарски. Отбелязва се, че протестиращите имат свой уебсайт, както и хаштаг в "Туитър" #DANSwithme - намек за избора на Делян Пеевски за директор на ДАНС, който отприщи недоволството. 

За протестиращите Пеевски е станал символ на всичко погрешно в българската политика, пише "Икономист", като добавя, че неговата Нова българска медийна група (НМБГ) подкрепя всяко правителство на власт, променяйки съюзите си за един ден, а зад нея стои влиятелната Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, в която държат авоарите си повечето държавни компании. Макар че Пеевски не е единственият олигарх в България с тесни връзки с държавата, той е най-видимият, благодарение на връзката между политическата му кариера, медийната група и банката, посочва изданието

Статията цитира министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев, който признава, че "хората не усещат да има достатъчно справедливост". Според него кризата в България, която изглежда постоянна, е резултат по-скоро от дългосрочно недоволство, отколкото от решенията на неговото правителство. Оставката на целия кабинет, каквото е най-настойчивото искане на протестиращите, според него няма да промени много, понеже анкетите сочат, че новите избори няма да доведат до много по-различни резултати от предишните. Йовчев настоява, че правителството не е олигархично и че България е функционираща демокрация.
Протестите ще стихнат, смята той, когато хората се убедят, че реформите на правителството носят промяна. 

На противоположното мнение обаче е президентът Росен Плевнелиев, който вижда протестите като позитивни и мисли, че изборите биха довели до промяна. Мението на Плевнелиев е, че кризата е икономическа, но същевременно и крачка от незавършеното пътуване към демокрацията. Според него силната мрежа от олигарси е главната причина България още да не е истинска европейска демокрация. 

С такива противоположни мнения Плевнелиев и екипът на Орешарски са в конфликт, констатира "Икономист" и припомня, че Орешарски е обвинил президента в груба намеса в работата на изпълнителната власт, а медии, свързани с НМБГ, са подели, по думите на Плевнелиев, клеветническа кампания срещу него. Въпреки всичко, президентът вижда причини да бъде обнадежден: "2013 година е годината на гражданското общество в България", казва той.

Дали протестите в България ще променят нещо? Протестите се стопиха на брой след лятната ваканция, което би могло да е затишие или начало на нещо по-постоянно, посочва статията. Оптимистите смятат, че протестите са създали нова политическа среда и че на българските политици вече няма да може безнаказано да им се разминава лошото управление или клиентелизмът. Песимистите казват, че правителството ще оцелее, цинизмът ще вземе връх и България ще остане бедна и затънала в корупция. 

Статията припомня, че отразявайки загрижеността на някои членове на ЕС за България, френският и германския посланик публикуваха съвместно изявление, предупреждаващо, че "олигархичният модел" е несъвместим с членството в ЕС. 

Ако нещата останат същите, младите българи ще продължат да бягат в чужбина, понеже не виждат възможности у дома, а българското общество ще остане разделено, както е сега: 51 на сто от подкрепят протестите, 33 процента - контрапротестите, организирани от правителството, а 16 на сто - нито едните, нито другите, според неотдавнашно социологическо проучване. След знойното лято българите може да очакват гореща есен, заключава статията.