18421 | 20 септ. 2013 | 07:49
Парламентът бил цирк, протестът бил цирк, контрапротестът - също. Да не говорим за заседанията на правителството и някои по-дребни, но шумни институции.
Моля, не обиждайте цирка! Циркът сдъвква некадърниците и ги изплюва. За тях политиката е хранителен бульон. Манежът не търпи неподготвени самодейци, докато в парламента с лопата да ги ринеш. В цирка е трудно да симулираш труд, в пленарната зала е почти задължително. Под шапитото е невъзможно да попаднеш случайно - във властта през последните десетилетия е закон Божи. В цирка рискуваш живота си два пъти дневно на представление и многократно на репетиция. В политиката - само доброто си име, ама на кого му пука.
Наричат ловките властови манипулатори „въжеиграчи“. Сори! Едно е да крепиш баланса, жонглирайки с пет топки на 10 метра височина, друго е да укрепваш баланса на сметките си с продажба на властово влияние в дълбочина. Обиждат политическите си противници на „менажерия“. Грешка! Обидата е за менажерията. В нея всяко животно си знае ролята и си я изпълнява съвестно вечер след вечер. Не се самоизяждат взаимно и никога не се ругаят с нарицателни от фауната.
Засягат се на чест, като си викат „клоуни“. Че това е една от най-трудните професии. В нея трябва да можеш всичко - да жонглираш, да се премяташ, да ходиш по въже, че отгоре на всичко и да изглеждаш смешен. В скъп костюм и с минимален талант можеш да изглеждаш единствено нелеп. Правителството било властова пирамида?! Чудо голямо! Откриваш топлата вода на изборната демокрация. Виж, да крепиш на раменете си пирамида от седем човешки ръста ти гарантира вписване в книгата на рекордите „Гинес“.
Когато излизаш от цирка, усмивката на сърцето ти е широка. Което не може да се каже за киселата физиономия и блудкавия вкус след докосване до политиката.
На манежа си знаят, че всеки зависи от другия. Кръшкането от работа, недоглеждането, непрофесионализмът, мигът невнимание може да ти струват живота. В парламента дори няма да нащърбят партийния ти имидж. В цирка перфекционизмът е задължителен, в политиката - повод за подигравки.
Представяте ли си дресьорите да враждуват с акробатите, а силовите атлети да показват мускули на еквилибристите? Няма партии и движения, няма фракции и групи по интереси. Там цари онова, дето край парламентарните банки липсва - другарството. И не защото циркаджиите са ангели с големи розови крила. Животът ги е научил, че зависят един от друг, а всичките вкупом - от публиката, и ще оцелеят само ако си помагат. Затова за тях аплодисментите са искрени.
(в. Преса, печатно издание, брой 256 (607) от 20 септември 2013)
Мобилна верси
RSS
