114537 | 20 септ. 2013 | 08:46

Заговор в ЦК на БКП съсипва „сините“ и ЦСКА след финала за Купата през 1985 г.

Скандалът на финала за Купата на България през 1985 г., завършил с разформироването на ЦСКА и „Левски“ и тежки (макар и временни) персонални наказания за част от състезателите, е най-големият трус, ударил българския футбол в епохата на социализма. Това е единственият случай, когато БКП се ангажира с директна намеса в администрирането на този спорт на ниво оперативни решения, и то чрез висшия си орган - ЦК. Още от самото начало жертвите на партийната разправа подозират, че тя е вдъхновена и организирана от

сивия кардинал на БКП

Милко Балев, който повече от три десетилетия е началник на кабинета на Тодор Живков. Това далеч не е единственият случай, когато Балев се опитва да навреди на „Левски“. От началото на 70-те години той води истински джихад срещу „сините“, опитвайки да затрие клуба. От друга страна, в последните години, особено след разсекретяването на някои архиви, се натрупаха сериозни съмнения, че „Левски“ и ЦСКА са станали жертва на старателно подготвен заговор, а Балев с патологичната си запалянковщина просто е бил използван като идеалното прикритие.

Балев е роден на 14 август 1920 г. Следва право в Софийския университет. През 1941 г. става секретар на РМС (младежката организация на БКП) в родния си Троян. Ръководи нелегалната младежка бойна група в околията. През 1943 г. е осъден на смърт, но присъдата му е заменена с доживотен затвор. След 9 септември постепенно се изкачва по стъпалата на партийната йерархия. От 1950 г. е в апарата на ЦК на БКП в отдел „Пропаганда и агитация“. Секретар е на ЦК от 1979 до 1989 г. и член на Политбюро от 1982 г. Отговорен редактор е на 38-томните съчинения на Тодор Живков и фактически има статут на негов заместник. Той е може би единственият функционер, който успява да запази благоразположението на Първия толкова дълго време.

Страстта му към футбола е публична тайна. Балев е фанатичен фен на ЦСКА. За разлика от други мъже с много власт като Борис Велчев и Ангел Солаков, които винаги се държат възпитано на трибуните, той е неконтролируем и груб. Често от официалните ложи сипе обиди и заплахи към всички реални, потенциални и имагинерни противници на любимия му отбор - футболисти, съдии, ръководители на останалите клубове. Посланието е прозрачно - мислете му.
Балев се дразни, че през годините постепенно „Левски“ изравнява по статут и възможности ЦСКА. Процесът започва след обединяването с милиционерския „Спартак“ през 1969 г. Днес някои твърдят, че това е сатанински ход на партийната върхушка с цел да компрометира опозиционния „Левски“, но истината е различна. Обединяването е резултат на цялостна политика по окрупняване на клубовете, започнала още през 1967 г. в Пловдив с брака между „Ботев“ и местния „Спартак“. Впрочем „Левски“ е един от малкото случаи, в които тази политика сработва, защото след обединението „сините“ наистина стават много силни. С новопривлечените футболисти от „Спартак“ е изграден класен състав, който решава проблема със застаряващия тим на „Герена“. По-важното е, че под шапката на МВР

„Левски“ става недосегаем

за удари по административен ред. Клубът вече не е принуден да трепери, че най-добрите му юноши ще бъдат отмъкнати, когато дойде време да ходят в казармата. За „сините“ вече е далеч по-лесно да привличат футболисти от провинциалните клубове. Освен това се сдобиват с квазисателитна система („Спартак“ Плевен, „Спартак“ Варна), която, макар и далеч по-слаба от тази на армейските отбори, все пак в някои случаи успява да пусне кръв на директния противник.

Последствията скоро започват да се усещат. Ако от 1951-ва до обединението през 1969-а „Левски“ става само три пъти шампион, през следващото десетилетие за двойно по-малко време титлите са 4. В началото на 80-те години дружеството е напълно равностойно по статут на ЦСКА. И докато „армейците“ маршируват в Европа, от 1983 г. нататък „сините“ записват 7 поредни победи срещу екзекуторите на „Ливърпул“ и „Нотингам“.

Това влудява Балев. Той правилно си дава сметка, че най-ефективният начин да удари „Левски“ е ликвидирането на ведомствения му статут към МВР и работи неуморно за това. Удобният случай идва с прословутия финал за Купата на България на 19 юни 1985 г. Налице са всички основания да се мисли, че дясната ръка на Първия е замислил всичко предварително. Балев действа в комбина с друг член на ЦК - Иван Шпатов, който освен това е и шеф на БФФ. Показателно е, че още на почивката Шпатов нахлува в съдийската стая и директно заявява на рефера Ахмед Яшаров и помощниците му Величко Цончев и Димитър Шаралачки: „От утре „Левски“ и ЦСКА няма да ги има. Аз ги разформировам. Но и вие повече няма да сте съдии.“

Скандалът на терена е силно преувеличен. Кръг преди края на сезона в „А“ група „Левски“ е недостижим на върха в класирането. Освен това „сините“ са в серия от 7 поредни победи срещу вечния съперник и нямат особена мотивация. Финалът е далеч по-важен за футболис­тите на ЦСКА, които са притиснати от шефовете си. През първото полувреме „армейците“ играят грубо, повеждайки с нередовен гол на Георги Славков, който си повежда топката с ръка. След почивката „сините“ тръгват да си връщат. Яшаров изпуска мача, но въпреки това до кой знае какви ексцесии не се стига. Най-острите моменти са един марков шпагат на десния защитник на „Левски“ Пламен Николов, който забива бутоните си в крака на Ради Здравков. Травмата е грозна, но повърхностна. Самият Здравков дори иска да се върне в игра, но санитарите не му позволяват, а Николов е изгонен. Пет минути по-късно Яшаров вдига още два червени картона, след като системно малтретираният от Костадин Янчев Емил Спасов хваща халфа на „армейците“ за гушата. Накрая мачът завършва 2:1 за ЦСКА. Глобално погледнато, не се е случило кой знае какво. Историята на вечното дерби помни далеч по-брутални случки като например масовия бой на терена на финала за Купата на Съветската армия през 1976 г., който остава почти без последици. Сега обаче настройката е да се реже живо месо и екзекуцията не закъснява.

На другия ден с решение на Секретариата на ЦК на БКП ЦСКА и „Левски“ са разпуснати, правата на треньорите им - съответно Манол Манолов-Симолията и Васил Методиев-Шпайдела, отнети, а на част от футболистите са наложени сурови персонални наказания. Паралелно с това ЦК постановява всички останали ведомствени клубове към Министерството на народната отбрана, Министерството на вътрешните работи, Главното управление на строителните войски и Министерството на транспорта да бъдат преобразувани на териториален принцип. Данаил Николов е категоричен, че всичко това става под пряката диктовка на Милко Балев. В мемоарите си бившият шеф на БФФ свидетелства, че проекторезолюцията на Секретариата била поверена на групи сътрудници на ЦК. Те изготвили един умерен документ, но впоследствие той бил отхвърлен, след като с въпроса се заел лично Балев. Загадка обаче остава как страховитият секретар на ЦК е допуснал покрай „Левски“ да изгори и ЦСКА. Най-логичният отговор е, че самият Балев е изпуснал контрола над операцията във финалната й част. Не е преценил, че винаги склонният към лавиране и неизкушен от футбола Живков няма да приеме наказание само за „Левски“. Междувременно

гилотината е задействана

и дясната ръка на Първия е трябвало да се примири с волята му. Това потвърждава и тогавашният председател на ДФС „Левски-Спартак“ Борислав Лазаров.
Не бива да се подценява и ролята, която изпълнява Иван Шпатов. Той играе паралелна игра. Шпатов е поел наскоро председателския пост на БФФ и планира мащабни реформи. Целта му е всички футболни клубове да преминат на собствена стопанска сметка. Последното обаче няма как да стане, докато най-големите дружества са част от ведомства мастодонти. От тази гледна точка за него Балев е идеалният таран, който ще свърши мръсната работа, разчиствайки терена за реформи.

Но Шпатов далеч не е единственият човек във върхушката на БКП, който иска ведомствените привилегии на „Левски“ и ЦСКА да се премахнат. Такива гласове се чуват пет месеца преди фаталния 19 юни в заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 5 февруари 1985 г. Протоколът от него е запазен, така че с точност може да се установи кой какво е говорил. Като четвърта точка в дневния ред фигурира „За поврат в развитието на българския футбол“. Повод са зачестилите скандали с така наречените черни каси. Става въпрос за безотчетни пари, които местни партийни функционери от регионален мащаб заделят за подпомагане на местния футболен клуб. Нерядко тези средства се използват директно за купуване на мачове. Покрай „черните каси“ много бързо обаче на мушка са взети ЦСКА и „Левски“. Бъдещият министър-председател Георги Атанасов директно обвинява, че „две дружества са монополизирали най-добрите състезатели“

На 20 юни Секретариатът на ЦК се събира, за да реши съдбата на „сини“ и „червени“. Всичко приключва за по-малко от час - сериозен аргумент в полза на версията, лансирана от Данаил Николов, че присъдата е била издадена предварително. Въпросът е кой стои зад нея. Стенограмата от заседанието не е запазена, като единственото, което е известно със сигурност, е, че Тодор Живков отсъства, защото е на посещение в Благоевград. Това е изключително удобно за участниците, които постфактум пишат всичко на сметката на Милко Балев - идеалния заподозрян. Трендафил Мартински - шефът на БСФС, описва в мемоарите си, че Балев предварително е обработил Живков, без обаче да предостави нито едно, дори косвено доказателство за това. Според Мартински няколко от присъстващите плахо запитали какво мисли Първия по въпроса, но никой не посмял да възрази.

След години Милко Балев категорично отрича всички обвинения, изтъквайки, че предложението за наказанията на „Левски“ и ЦСКА идва от Георги Атанасов в качеството му на завеждащ Организационния отдел. За наличието на обединен фронт в партийната върхушка срещу ЦСКА и „Левски“ намеква и тогавашният председател на футболния клуб в рамките на ДФС „Левски-Спартак“ Кръстю Чакъров. По думите му в деня на мача той е бил предупреден по телефона от отговорника за спорта в ЦК Христо Меранзов да внимава, защото нещо се готви. Последното обаче не би могло да се случи, ако всичко опираше до солова акция на Балев.
Самите последици за двата клуба в крайна сметка се оказват нито толкова генерални, колкото планират партийците, нито особено дълготрайни. Първоначалният удар е тежък. „Левски“ е прекръстен на „Витоша“, а ЦСКА - на „Средец“, и дори за известно време изгонен от „Българска армия“. В първия сезон след скандала и двата отбора остават извън тройката в „А“ група. После обаче постепенно статуквото е възстановено. „Средец“ отново става армейски отбор, макар и под абревиатурата ЦФКА. „Левски“ също си връща старите позиции. Единствено на символно равнище властта не допуска компромис и традиционните имена на „сини“ и „червени“ са възстановени чак след падането на комунистическия режим през 1989 г. 

		За малко да разбият и националния отбор Разправата с „Левски“ и ЦСКА през 1985 г. заплашва да съсипе националния отбор в момент, в който той за пръв път след 12-годишна пауза е на път да се класира за световно първенство. Освен двамата треньори на грандовете персонални наказания са наложени на 8 футболисти. Петима от тях - Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Велев и Емил Спасов от „Левски“, както и Христо Стоичков от ЦСКА, са изхвърлени до живот. Наско Сираков, Мирослав Байчев и Васил Тинчев са с отнети състезателни права за една година, а Костадин Янчев за три месеца. Михайлов, Сираков и Пламен Николов са титуляри в националния отбор и когато в края на годината класирането на мондиала в Мексико става факт, първите двама тихомълком са помилвани. Николов обаче не отива на световното. За него и Емил Спасов финалът на 19 юни би трябвало да е последният мач за „Левски“, защото двамата вече имат подписан договор с „Порто“. След скандала властите в България обаче не им позволяват да го изпълнят. В крайна сметка всички футболисти и треньорът Васил Методиев в един момент са амнистирани. Шефът на ЦСКА Боби Станков, който първоначално е отстранен от клуба, също е възстановен на предишната си длъжност. Единственият, за когото щетите са необратими, е треньорът Манол Манолов, който е реабилитиран чак след 1990 г.

(в. Преса, печатно издание, брой 256 (607) от 20 септември 2013)