43677 | 28 май 2012 | 18:04

"Тежките наказания не стряскат престъпниците"

Проектът ви за нов Наказателен кодекс (НК) бележи тенденция за намаляване на размера на лишаването от свобода, проф. Стойнев. Защо?
Така е. Първо наказанията в сега действащия Наказателен кодекс са доста попресилени, особено в някои области като например при престъпленията против собствеността. Например за кражби е предвидено наказание лишаване от свобода до 8 години (по чл. 194.). В практиката обаче са редки случаите, когато наложеното наказание надхвърля една година за такива престъпления. Година и половина или две са вече екзотика. Така е и при взломните кражби и т.н. Тогава защо трябва да се записват големи размери на наказанията? Но държа да отбележа, че размерите на наказанията са политически въпрос, ние като експерти сме длъжни да направим систематика на престъпленията и да посочим примерни размери на наказанията.

Останалото е работа на политиците.

- Знаете ли колко струва издръжката на един затворник в България, професоре?
- Още когато пристъпвахме към работата по проекта, организирахме една среща с директора на Главна дирекция изпълнение на наказанията. Тогава аз поставих въпрос за средната издръжка на един затворник в България. И научих, че понастоящем тя възлиза на 1300 лева месечно. Моята основна заплата на професор в най-старото висше училище и в най-стария юридически факултет е 916 лева. Със съответните добавки за прослужено време и доктор по право горе-долу като чиста сума става около 1200 лв. Само за някаква допълнителна работа може да надвиши 1300 лв.
- Какво искате да кажете с този пример?
- Цената на лишаването от свобода трябва да е ясна. На всичко трябва да е ясна цената. От Брюксел ни ругаят, че още не сме достигнали минимума на европейските стандарти по затворите - 4 квадратни метра на затворник, отлични хигиенни условия и здравно обслужване, добра храна, сега тя е отвратителна, макар да е най-тънкото перо. Когато се достигне всичко това, цената на един ден в затворите ще скочи още повече. И аз бих поставил въпроса към всички граждани - нали ние сме данъкоплатци, това са пари от държавния бюджет. Като се отреже повече за лишените от свобода, намаляват парите за здравеопазване, наука, култура и т.н. А ако се вгледате в много от европейските законодателства, навсякъде тенденцията е престоят в затворите да струва скъпо.
- У нас няма тенденция за подобно мислене.
- Знам, но ние сме експерти и сме длъжни да кажем всичко. Пък политиците да завишават санкциите. Не е маловажно и друго - никой не се отказва от престъпна дейност заради драстичните наказания. Така беше и по социалистическо време , така е и сега. Неизбежността на едно наказание има ефект, а не неговият размер. Вземете за пример историята случая с „Наглите“. Откакто ги прибраха задържаха - спряха отвличанията, но защото не са на свобода,

а не защото после вдигнаха наказанията. 

- Затова ли и за отвличането предлагате по-ниски наказания от сегашните?
- Наказанието, което предлагаме, не е много по-ниско, защото отвличането приключва с принудителното преместване на едно лице в пространството. А като се поставят условия за плащане на откуп или нещо друго, вече става дума за реална съвкупност от престъпления. И тогава съдът може да увеличава с една втора размера на общото наказание.
В общата част на проекта за нов НК, която получи одобрение, предвидихме по-сериозна отговорност за опасен рецидив. В момента такава отговорност няма.
Записахме, когато има опасен рецидив, лишаването от свобода и глобата ще се увеличават с една втора, като максималният размер не може да е повече от 30 години.
- По какви съображения премахнахте доживотния затвор без замяна от общата част на НК? 
- Доживотният затвор без замяна беше приет като компромисно решение с премахването на смъртното наказание през 1998 г. Така или иначе отмяната на смъртното наказание наложи да има нещо, което да направи някак си обществено приемлива отмяната му. Това наказание се отличава от обикновения доживотен затвор по две неща. Първото е, че не може да бъде заменян от съд ( чрез помилване може). И второто е, че след като не може да бъде заменено от съд с лишаване от свобода, значи няма никаква перспектива за този осъден да излезе от затвора. Освен ако президентът се смили да го помилва и да му го замени с обикновен доживотен затвор. Затова решихме, че този втори вид доживотен затвор трябва да отпадне. В момента повечето от лицата, които изтърпяват доживотен затвор без замяна, са били осъдени на смърт и наказанието не е било изпълнено в продължение на доста години. С риск да звучи ретроградно, аз съм привърженик на смъртното наказание.
- Моля?!
- Аз съм почти единственият, който си признава, че е „за“ това наказание.
- А защо сте за смъртното наказание?
Защото смъртното наказание струва много евтино. Живеем в държава, където невинни деца умират, защото държавата няма пари да им плати лечението в чужбина. И в България може да се лекуват, ама трябват пари за тази работа. И колко деца ще си отидат от този свят ей така, защото държавата няма пари за лечение, а пък има пари да държи някои в затвора. Един куршум струва евтино.
- Доста странен аргумент.
Много е цинично, което ви казвам, но е така. Жан Пол Сартър има такава мисъл, че цинизмът е откровение, доведено до крайност. Осъдените на доживотен затвор без замяна са елементарни хора, с елементарна и лесно приспособима психика. Те се приспособяват в затвора, а не е ясно колко време държавата ще ги издържа.
- Но имаше изследвания, че тези, които са изпълнявали смъртните присъди, след време са се поболявали и са си отивали без време от този свят.
- Привържениците на отмяната на смъртното наказание имат много аргументи, но срещу този, който току-що изложих, нищо не могат да кажат.
- Как оглавихте работната група за новия НК? Знаете ли, че една видима критика съпътства проекта ви. А именно отсъстващото разграничаване на престъпленията – на простъпки, които се наказват по административен ред и на тежки престъпления, които да задвижват съдебната машина?
- През есента на 2009 г. министър Маргарита Попова ми възложи работата по новия НК, тя сформира и работната група. Без никаква политическа обвързаност аз приех като експерт да ръководя този проект. Първите заседания бяха посветени именно на въпроса дали ще има единно понятие за престъплението, или ще го разделим на престъпление и простъпки, както е било по Наказателния закон от 1896 г. Тогава теоретиците в групата застанахме категорично на позицията, че крачка напред в българското наказателно право е да се запази единното понятие за престъпление - т.е. с деление на тежко, наказуемо с лишаване от свобода  над 5 г. и леко - под 5 г. Сметнахме, че ако се насочим към систематика отпреди 100 години, това ще е крачка назад. Нещо повече, ще се наложи пълно преработване на Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за изпълнение на наказанията, които са свързани с наказателното право. Тогава бяхме подкрепени от представители на Върховната касационна прокуратура и съдии от Върховния касационен съд. Сега зам.-шефът председателят на ВКС Гроздан Илиев във вашия вестник каза, че липсват опростени процедури, но това не е проблем на НК.
- Искате да кажете, че по какви процедури ще се гледат делата е въпрос на НПК, а не на материалния закон, какъвто е НК?
- Разбира се. Няма пречки и при единно понятие за престъплението, каквото предлагаме, да се създаде една по-опростена процедура за решаване на делата. Например ускорена процедура може да има за всички престъпления, които са наказуеми с лишаване от свобода до 5 г.(ако са непредпазливи) и до 3 г., ако са умишлени. Няма никакъв проблем да бъде избран и друг критерий. Всички проблеми, свързани с въвеждането на опростени процедури, са въпрос на политическо решение. Наистина сегашната процедура е много тежка, сложна и тромава. Но истината е и че нещата с наказателната реформа у нас бяха сбъркани от самото начало. По време на предприсъединителните преговори и общувания с европейските комисари

политиците някак се докарваха

и приеха да реформират първо НПК, а след това и Закона за изпълнение на наказанията. А трябваше да се започне по класическия ред - най-напред да се направи нов НК, а после, естествено, следващите го НПК и ЗИН.
- Новото ръководство на Министерството на правосъдието като че ли се   дистанцира от вашия проект. Има ли такова нещо?
- С министър Диана Ковачева съм имал само една среща съвсем в началото, когато беше избрана като министър. Тогава тя настоя да ускорим работата и по нейно настояване ние започнахме да заседаваме по три пъти седмично, за да свършим с проекта. И да може най-късно до март догодина, преди депутатите да са се разпилели по избори, проектът да бъде вече приет.