Метрото в София е единственото място, в което имаш чувството, че живееш в подреден свят. И при желание да стигнеш от точка А до точка Б не ти се налага да пътуваш в миналото.
Когато тези дни Плевнелиев каза, че „в страната като че ли има две различни Българии. В едната живеят хора, които искат най-доброто за икономиката ни, а в другата - тези, които откриват паметници на Тодор Живков и гледат назад в миналото“, не беше прав. Истината е, че има България на богатите и България на (не)богатите. София е огледален образ на тази истина. Президентът живее в единия край, в квартала на богатите. В затворен комплекс, с гарантиран лукс и сигурност. До него дори беше пусната отделна автобусна линия, за да му осигури достъп до метрото, нищо че пътуват шепа хора. Квартал „Младост“, в който се намира Бизнес паркът на Плевнелиев, е свързан с метрото с друг байпас. Това вдига цените на имотите.
В другия край на столицата е 120 000-ният квартал „Люлин“. Метрото минава през него, но обслужва само няколко района. И там цените на жилищата са по-високи заради транспортната връзка. Но в другите райони положението е много зле.
Парадоксално е, но от президентството до спирка „Западен парк“ с метрото се стига за 5-6 минути. И след това, за да се приберат жителите на „Люлин 6“ и „Люлин 5“ до домовете си, чакат половин, а понякога... един час, ако са окъснели след 20 ч. Тогава автобус 310 се движи на половин час, но понеже по тази линия пътуват най-старите „Икарус“-и, много често се развалят и така се чака следващият. А когато дойде, имаш чувството, че машината всеки момент ще се разпадне от конвулсиите, които постоянно я давят. През деня пък голямата червена кола идва през 20 минути.
Постоянна тема по спирките е на кого да се оплачат хората и как да протестират. Засега думите им чуват само ордите от бездомни кучета, които с всеки изминал ден се множат и понякога нападат за залък. Наистина в тези квартали живеят по-обикновени, отрудени и мургави граждани. Но от тази линия теоретично се възползват около 8000-10 000 жители, които принудително са сложени в графата „другата София“. Какво пречи и в „Люлин“ да има обходен автобус, който като байпас да осигурява връзка с метрото? От него ще се ползват поне половината жители на квартала, което прави средноголям областен град. А хората да пътуват в топли и уютни автобуси. Всички политици като че ли искат да живеят в България на богатите. И нямат очи за другата България.
(в. Преса, печатно издание, брой 258 (609) от 22 септември 2013)
34029 | 22 септ. 2013 | 08:25




Мобилна верси
RSS
