20930 | 22 септ. 2013 | 11:00

"Колкото повече години минават и колкото по-известни ставаме, толкова хората стават все по-взискателни към нас"

- Катя, Здравко, в началото на лятото обявихте, че събирате нови парчета за албум. Докъде стигнахте?
Катя: Започнахме миналата година и първата песен, която записахме, беше „Лято за двама“ по музика на Стефан Димитров и текст на Богдана Карадочева. Започнахме да готвим и другите песни, но организацията по големия ни юбилеен концерт ни отне много време. Подготовката продължи 7 месеца с безкрайни репетиции и решихме, че за да си изпипаме нещата с албума, ще го оставим за по-късен период. Тази година с това се занимаваме. Наскоро стартира една нова песен - „Пътят към твойто сърце“, по музика, текст и аранжимент на едно младо момиче, Ана Пешева.
Здравко: Правим и съвсем нов сайт на „Ритон“, в който ще има всичко за дуета. На него ще се продават онлайн всякакви аксесоари за фенове. Всички приходи от продажбите ще отиват за подкрепа на проекти на млади изпълнители, а също и за възрастните артисти от Дома за ветерани на изкуството.

- Стремите се да сте перфекционисти във всичко, което правите.
Здравко: Човек не трябва да спира нито за момент, иначе си загубен. Ние сме си забранили да казваме: „Ама помниш ли еди-какво си“… Не правим всяка година концерти, защото е безсмислено. Ако не изненадаш публиката с нещо ново, ти си скучен. Ето, на юбилея ни миналата година включихме за пръв път 3D мапинг в концерт на български поп изпълнител. Няма LED екрани, а всичко се прожектира от специални проектори, които под различен ъгъл на специалния декор така пресъздават нещата, сякаш са в 3D. Адски скъпо е, но го направихме. На предишната ни годишнина правихме едно шоу със 7 балета...
Катя: Колкото повече години минават и колкото по-известни ставаме, толкова хората стават все по-взискателни към нас. Ние нужда от количество нямаме, а само от качество. Може за 5 години да запишем 2 песни, но трябва да са бум!

- Подбирате ли и участията си така?
Катя: Да, в клубове и нощни заведения не работим. Там нещата се развиват след 12 ч. и тоя нощен живот не го искаме. Ние навремето така сме почнали.
Здравко: Там хората отиват основно да си пийнат и хапнат, а ти се явяваш като притурка.
Катя: Това са частни и корпоративни партита, празници на градове, общински мероприятия. Много искаме да правим такива концерти, каквито сме правили цял живот, но за съжаление в малкия град можем да си позволим само на синтбек, защото няма как да отидем с оркестър. Но на плейбек - никога.

- Предстои ви участие в „Музикална академия“ по ТВ7. Какво очаквате?
Катя: Здравко ще бъде жури, а аз ще съм ментор на класическите звезди. Идеята, както е обявена в рекламите, е за сблъсък на поколенията. Ще има 3 отбора по 5 души - класическите звезди, на които аз ще съм ментор или музикален продуцент, настоящите и бъдещите, съвсем млади звезди.
Здравко: Всички ще живеем в една къща, ще има музикални задачи. Това е един урок по приемственост. Най-важното е, че проектът е български, не е лиценз на чуждо предаване. С Катето се навихме основно заради това, че сме националисти. Аз съм болен на тема
да се пази националното богатство
а не да се потъпква от разни водещи и репортери, които си избиват комплексите с това, като дойде тук някоя вече залязла на Запад чужда звезда, да ходят едва ли не да й лижат подметките и да пишат от сутрин до вечер за това.

- Сигурно често са ви казвали: „Ако бяхте певци на Запад, сигурно щяхте да сте милионери“…
Здравко: Ако бях на Запад, може би щях да карам тир някъде в Аризона и щях да умирам от жега, и щях да съм космясал, брадясал американски средностатистически бачкатор. Не всичко е талант. Може да си пееш и в камиона, ако нямаш условията. Например майка ми ако не ме е пращала на школа, ако съм израснал в някое американско градче, където пианото е нещо екзотично. Понякога си задавам въпроса: „Защо смятаме, че Америка винаги е най-добрата възможност?“
Катя: Здравко много харесва Америка, за разлика от мен. Пели сме много пъти и в Щатите, и в Канада.
Здравко: Е, харесвам три града, в които пак бих се върнал: Лос Анджелис, Финикс, Маями, но не за да пея, а като турист.

- „Ритон“ е название на античен съд, каква символика вложихте в това име?
Катя: Първите си две песни записахме в Радио София навремето и тогава Дечо Таралежков, който беше шеф на музикалната редакция, каза: „Трябва да измислите обаче друго име, защото „Студио 2“ се дублира звуково със „Студио В“.“
Здравко: А по онова време всички музикални термини вече бяха заети.
Катя: Любен Цветков ни даде ей такъв дебел музикален речник да си търсим музикален термин за име, но всички хубави думи бяха заети.
Здравко: Тогава той предложи „ритон“ и аз като го чух, някак грубичко ми прозвуча. Но името е свързано с нашата история и със златното съкровище, а в музикален план в древността в Англия ритон се е наричал рогът за даване на сигнали по време на лов, тоест вид музикален инструмент. Освен това е ритуален съд за вино, от който се пие до дъно, и това адски ни хареса.

- Консерваторията ви събра, нали?
Катя: Да, беше 1975 г. Бяхме в един курс. Общо 40 души - 20 инструменталисти и 20 певци. Бяхме при различни преподаватели, но само когато бяхме на урок по пеене. На всичките други уроци бяхме заедно.

- Имаше ли романтика в началото?
Катя: Имаше приятелство. Виждаме се през септември 1975-а и някъде февруари-март 1976-а вече сме гаджета. Аз никога не се влюбвам от пръв поглед, трябва много добре да познавам човека. Една привлекателна външност не е достатъчна. Като ми кажат, че Здравко младее, отговарям, че това е така, защото е женен за млада жена. Тази година на 23 декември правим 35 години брачен живот. Но как се загаджихме. Нали има една приказка, че краставите магарета веднага се надушват. Бяхме приятели, явно е имало някакво привличане. Здравко като студент беше солист на една група „Тонус“ заедно с Мая Нешкова. Тя напуска и казват на Здравко да избере някоя от състудентките си.

- Вероятно ви е писнало да ви питат кой е водещият в тандема?
Здравко: Ако единият беше водещ, тандемът щеше да се разбие, а ние до ден днешен си доказваме кой е по-водещ.

- Как се задържа 35 години партньорство и в музиката, и в личния живот?
Здравко: Интелигентните хора знаят, че такова нещо е възможно само с много компромиси. Разбира се, не трябва да се минава границата - потъпкване на достойнството, отнемане на личното пространство, убиване на самочувствието.

- Какво не бихте простили у другия?
Здравко: Аз оня ден си мислех, че сме като дясната и лявата половина, като дясната и лявата ръка. Някой път лявата като изпусне нещо, дясната я плесне… Е, сега да не звучи много напудрено, но оня ден си го мислех това под душа. Там ми идват гениалните прозрения. С приятели водехме разговор за Сътворението - че човекът е разцепен на две, едната половина му е женска, другата е мъжка, и че трябва да срещнеш половинката си. Замислих се над тия неща и си викам, ето, ние сме се намерили...

- Да си дойдем на думата: вече половин час не сме споменали за красивия бюст на Катя, което според някои е разковничето на успешния ви брак…
Здравко: Иска им се, много им се иска едва ли не всичко при нас да е свързано с две цици. Ама не е това бе, Боже Господи… Ако беше само за циците - не става!
Катя: Е, те днес всички имат цици и не е интересно. Сега вече всеки може да си сложи еди-колко си кубика. Няма интервю, в което да не се спомене за циците на Катя или за Филип Киркоров.

- А защо се дразните, като ви питат за Филип Киркоров? Не е ли приятно, че една мегазвезда ви обожава, пее ваши песни?
Катя: Не се дразним, напротив, ние толкова много го обичаме. Непрекъснато се чуваме по телефона и си споделяме, и се съветваме, и обменяме идеи. Той е много интересен човек, макар че имаме немалка разлика във възрастта. Той с мен има по-малка разлика, отколкото със Здравко. И затова повече ме обича.
Здравко: Тебе и по други причини повече те обича.
Катя: Той беше казал: „Ако Здравко един ден те изостави, веднага ще се оженя за тебе!“ Това го каза, след като се разведе с Алла Пугачова.

- Живеете във вила на края на Банкя. Далече сте, за да ви гостуват досадници.
Катя: У нас не идват неканени гости. Преди много-много години живеехме в идеалния център, точно когато се създаде песента „Елате ни на гости“, и тогава
у нас беше Аврамов дом
Здравко: Ама тук пак ни идват гости за уикенда и остават с преспиване. Задължителната програма е в събота и неделя да се седне в 4 и половина на масата. Става се няколко пъти, но пак се връщаме към масата. На другия ден ставаме, правим си плаж и ни е приятно. Вчера бяхме с едно приятелско семейство.

- Приятелите ви от музикантските среди ли са?
Катя: Повечето не са. От колегите най-близки сме с Кристина и Михаил Белчеви, телевизионния водещ Драгомир Драганов, с Нели Рангелова и мъжа й, с Искра Радева, Марги Хранова.

- А какво обичате да правите в този оазис на спокойствието и уюта?
Здравко: Сутринта като станем, всеки си прави кафето отделно, защото аз дори най-хубавото кафе да й направя, Катя ще каже, че ще си го направи по-хубаво, и обратното. Не закусваме. Тя много обича да си седне тука в градината, а аз се качвам горе в кабинета, сядам на компютъра и с първото кафе започвам да чета новините. Прехвърлям повечето електронни издания. Преглеждам и дали има нещо оптимистично за любимия ми отбор ЦСКА. Много обичам да си седя на компютъра, купил съм си всякакъв софтуер и си свалям филми от интернет. Напоследък ми е хоби да вграждам субтитри в 3D филми.
Катя: Здравковото хоби е всичко, свързано с IT технологиите, много е напред с материала.
Здравко: Ще ме изгонят от къщи, аз съм познат на няколко вносители на техника в България.

- А фитнесът?
Здравко: Колкото до фитнеса, имаме уреди долу, на които основно Катя тренира. Аз съм много мързелив, но Катя е много стриктна и след първото кафе сутрин прекарва по час и половина във фитнеса.
Катя: Сложила съм си уреди вкъщи, защото съм сигурна, че ще ме домързи да се кача на колата и да ходя някъде в зала. Имам пост тренажор, велоергометър, гладиатор, имам още 2-3 уреда за бедра, каиши, които много обичам, за ханша. Имам си сауна, която ми е любима.

- Хранителен режим спазвате ли?
Здравко: При нея е желязно. Аз нямам хигиена на храненето обаче.

- Друго хоби? Градината?
Здравко: Аз обичам да си кося тревата. Имам си машина и всякакви възможни градински електрически и моторни уреди. Много си падам по това. Като дойдат приятели, се шегуват, че съм приличал на домакин от почивна станция. Един път месечно идва един агроном, а два пъти месечно идва жена, която чисти.
Катя: На мен също ми е любимо градинарството. Обичам и кулинарията.
Здравко: И аз готвя, но го ям сам.
Катя: Добра съм в кухнята, няма да се правя на скромна.

- Как виждате бъдещето си, когато слезете от сцената?
Здравко: То няма да е в тоя живот.
Катя: Е, то ние ще слезем от сцената след 20-30 години.
Здравко: Който истински е стъпил на сцената и това е неговият живот, не може да слезе от нея. Това означава да предадеш себе си, мечтите си, всичко, което си постигнал, хората, които са те сложили на тая сцена. 

(в. Преса, печатно издание, брой 258 (609) от 22 септември 2013)