29922 | 28 май 2012 | 18:22

Денят на лицемерието от Кеворк КЕВОРКЯН

Това е денят на най-искреното ни лицемерие, от години вече е така - когато се преструваме, че всичко е наред, че всичко е така, както трябва да бъде, и дори както е било по-рано. Денят, в който се насилваме, че почитаме делото на Светите братя, денят, в който за малко и пак лицемерно се сещаме за езика ни - който всъщност е истинската ни душа.
Великият ден на великото лицемерие.

Ура! Закачете му и на него едно орденче

А е ясно, че нашата почит от двайсетина години насам се е насочила в съвсем друга посока. Чалгата се е превърнала в нашата конституция - чалгата навсякъде и най-вече в политиката, която и този ден омърси с дребнавото си политиканстване. То започна със зверенето в старите ритуали и старите киноленти, с осмиването им. Късни еретици, които обругават старите ритуали, без изобщо да имат намерение да създават нови.
Например днес всеки е наясно, че телевизионната картина на „всенародните тържества“ е фалшива, нагласена, приукрасена. Особено когато я съпоставим с архивните кадри – ония, които телевизиите излъчват, за да задоволят сарказма си:
„Вижте ги диваците как са манифестирали, как са пели, как са дефилирали край Мавзолея, какви скотове, нали!“ Правят го, без да поглеждат изобщо лицата на дефилиращите. Но вие се вгледайте внимателно в което искате от тях - и ако имате някаква милост в себе си, признайте, че това е дефиле на искреността, на почитта към Първоучителите и на всички останали учители. А някои искат да ни внушат колко жалък бил и този „соцпразник“, хайде да го осмеем за пореден път ние, чалгарите диви.
Как е могло обаче да се случва онова, което ни предлагат архивите? Как е могъл да се случи този пост- или соц- „фордизъм“ - това изсмукване на искрена радост и преклонение пред буквите, тази поточна линия на открито въодушевление? Кой може да го обясни това - как е постигнато то, с какво „насилие“, какви са били инструментите на това насилие? Някой дивак сигурно ще каже, че и Светите братя са били насилници, и това не е изключено.
А сега - играем си с близките планове в телевизионните репортажи, понеже едва неколкостотин души са излезли да манифестират, разчитаме

и се крием зад няколко умни деца

които казват нещо си. Абсолютно несравнима е тази убога картина с онези бляскави и искрени тържества. И кой е виновен за това - как успяха да пречупят и този празник? Да го постигнеш това е голямо изкуство, наистина.
А по-късно в същия този ден площадите вече са препълнени с пияни деца, понеже започват баловете - новите тържества на духа. Една беше изрисувала върху циците си азбуката - ето, всичко е наред. А Пайнера, разбира се, продължава да бъде министър на културата. Дискотеките пращят от анимализирани веселяци, които нямат понятие от нищо. В училището, от което току-що са се отървали, те не могат да достигнат дори дядо Вазов - дори до него, който е толкова ясен и снизходителен към читателите си, понеже е голямото сърце на клетата българска литература - те и до него не могат да достигнат.
Това не е залинял или уморен празник - това вече е несъществуващ празник. И той е изпратен в принудителна отпускакато някакъв черноработник, към който се отнасят така, както се полага на един жалък и безсловесен наемник.
Бездушната ръка на прехода е входирала молбата му за милост - а сетне, без да обръща никакво внимание, го е изпратила в небитието.
Бъдете доволни - всичко е погубено.
Остава ни да бъдем щастливо лицемер-
ни.
Лицемерна е и битката ни за езика.
Всеки миг се нарушава и изнасилва най-светият закон: да общуваш правилно
със собствения си език.
Какъв език говори политиката?
Какъв език говори улицата?
Какъв език говори народът?
Той специално вече не може да изрази нищо - нито възторзите си, нито страховете си. А за страстите си изломотва нещо единствено с езика на чалгата. Занимават се непрестанно с мистериозното покушение срещу Георги Марков, но не и с всекидневното покушение срещу българския език.
Единственото спасение е всичко да бъде забравено, всичко до крак. Празниците трябва да бъдат отменени, и този празник също. И напишете нов първи член на конституцията:

Ние, българите, се раждаме всеки ден наново

Ще живеем много лесно и много щастливо - ден за ден. Тогава няма да се тревожим, че въодушевлението и радостта от празника на Светите братя изчезнаха. А останаха
някакви незначителни ритуали – нещо като вторичните трусове от едно гигантско земетресение в просветата и културата, което обаче не сме усетили. Пак раздават с шепи ордени и значки - а уж бяха срещу това, уж го презираха, понеже самите те „тогава“ нямаше как да бъдат забелязани заради собствената си нищожност.
И ако ги раздават с тези темпове, в най-скоро ще задминат ония, предишните, които осмиваха - уж се отърсиха от техния ритуал, но сетне спокойно го прилапаха и приватизираха.
Скоро ще видите как Плевнелиев ще ги раздава - това ще стане най-сигурното му оръжие - да се отърква около успелите и по този начин да се отърква и в историята. Той подарил едно грамадно яйце на папата в Деня на Светите братя, в което може да се скрие дори Осама бен Ладен, в краен случай и Маричков-младши. Това е показателен епизод: колкото по-кухо е нещо, толкова е по-помпозно. На Обама сигурно ще му подари яйце колкото Белия дом.
И с културата и езика постъпиха също като комисарите след Девети септември – ония нахлуха в чорбаджийските къщи и гасяха фасовете си върху персийските им килими. И сега също гасят - и собствения си език, и свестните си хора. Покрай мнимия празник изпълзяха невероятни глупости: Блага Димитрова например в „ония“ години била най-издаваният автор. А един келеш каза, че трябвало да „разбутат статуквото“, за да се вредят - чакай, бре, това с разбутване не става, а с талант, всеки сам за себе си и пр. За да се утвърдят,

все искат да взривят някакъв мавзолей

А пък за Сашо Дяков се сещаме, понеже е навършил 80 години и се е умилостивил да ни покаже своя изложба. Този човек трябва да има всеки ден по три минутки по някоя телевизия, а не шопарите, които уж са лицето на днешната култура, или пък новонапъпилите звездички.
Имало една румънска неправителствена организация, която се наричала „Милиция на духовността“. Видя ми се интересна тази идея - не е лошо и у нас да има една „Полиция срещу антидуховността“, ще има много работа години наред.
Деян Енев пък каза: „Преходът не успя да създаде йерархия на истинските ценности“. Да де, обаче в същото време разбута съществуващата - главно заради амбициите и користта на новите джуджета. Деян е отличен писател, макар и донейде нещастен, но по съвсем различна причина от очакваното. Вече втора година се пада заедно с Вазов на матурите. Това е убийствено изпитание - но за него е добро, и то много. Това, че идиотите ще го намразят, няма никакво значение. Поне ще го запомнят. Защото омразата вече е в дъното на нашата памет.

***
Правописното помагало на компютрите не разчита думата „комплексар“. Подсказва ти кога „комплекс“ е правилно изписана, обаче с „комплексар“ има проблем и натрапчиво го подчертава. А светът на Мрежата, Чичко Гугъл и всичко останало вече е спасителният бряг, училището и всичко останало за мнозина. Манифестациите им са също тук и т.н. Всичките им комплекси - също. Обаче думата „комплексар“ не съществува, няма такава.
Могат ли комплексари да празнуват Деня на Светите братя?