- Г-н Дянков, археологията май е любимият ви разход от държавния бюджет.
- Още от следващия бюджет от държавните концесии ще направим фонд за развитие на културно-историческото наследство. Преди около седмица си говорихме с министър Делян Добрев 1/3 от 50-те процента концесионни такси, които влизат в републиканската хазна, да се отдели във фонд за развитие на културно-историческото наследство на България. Инициативата е на министър Добрев, което ме радва. Това значи, че вече не само аз, премиерът, Вежди Рашидов и проф. Божидар Димитров мислят по този въпрос и виждат смисъла от тези инвестиции.
- Колко прави тази една трета като годишна „инжекция“ за археологията?
- Преди държавата въобще не си е търсила приходите от концесионна дейност. През последните години те се вдигнаха рязко. Тази година планът беше да се събират 60 милиона, вече са постъпили около 77 млн., а до края й ще са около 100. От тях ще дадем 30 милиона, с което ще се удвоят парите за археология и консервация.
В София и въобще в цялата страна има много неща, които не са били въобще изваждани, защото по време на социализма е било на мода да се фокусираме само върху руските подвизи и всичко, което е славянско. За останалото не се е говорило. Затова тракийските неща въобще не са били разработени, да не говорим за римските и елинските - те са се разглеждали като вид западна култура. Като са строили партийния дом и други сгради, са намирали тракийски и римски гробници. Още тогава се е знаело. На площад „Чайка“ на „Гурко“ и „Раковски“ още през 80-те години са намерили две много хубави тракийски могили. Още тогава са заснети, но след това покрити. Такава е била държавната политика.
- Във вашия край - Троянския, пък тези дни е „изплувало“ тракийско светилище.
- Във вековете се е развивала практиката различните религиозни паметници, църкви и преди тях светилища да са на едно и също място. Избирали са се хубави места, на които първо е имало тракийско, след това римско, след това византийско, после - къснохристиянско. Като намериш едно от тях, шансът, че около него или точно под него има и други, е огромен. В Троянския край има по-малко тракийски неща, понеже е по-високо. Тракийците са сеели ечемик, пшеница и рядко се срещат по високи места. Изключение е лятната резиденция в Кози грамади до Старосел, която Иван Христов намери преди 2 г. Рядкост са тракийските находки в този край, но те са важни - показват, че траките са били и в Северна България. Там излизат много конници - конникът очевидно им е бил основен религиозен тотем. Говори и за друго - явно наблизо е имало проход. Близо до светилището е Русалийският проход, където ще търсим през есента и пролетта голямо тракийско селище. Като намериш светилище, то вече започва да ти дава идея къде в района има по-голямо селище.
- Прагматичен сте. Очаквате ли възвращаемост на инвестициите?
- Ще осребряваме. След 10 дни ще се отвори некрополът под „Св. София“. С Ларгото и този храм за първи път едновременно ще се види какво има в центъра на столицата. Веднъж като започнахме Южното Черноморие, излизат неща. В Казанлък има 48 гробници, които знаем, и още около 140, които се виждат от сателитна снимка, но още не са проучени. Само в 10 от тях са правени реални разкопки. Тази година ги реализираме в две. Шансът в някоя от тези гробници да се открие голямо съкровище е 100%.
Трябва малко повече да разровим, за да се покаже лицето на България, за което ние знаем, но останалият свят - не.
Ако продължим с тези темпове, след 5 г. София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Казанлък и цялото ни Черноморие ще се познават по съвсем друг начин. Следователно ще привличаме съвсем друг тип туристи, и то не само през лятото. По разкопки се ходи не през лятото, а през пролетта или есента. Ще си запълним целия туристически сезон.