44138 | 23 септ. 2013 | 09:39

Джак и нашите пластмаси

Бившият дипломат номер едно Николай Младенов четири години доказваше, че у нас няма никакви дипломати освен него. Той ще остане емблематична фигура на Прехода заради желанието си да оглозгва без насита костите на собствения си баща. Неговото отцеругателство е наистина безпримерно за всичките години от властването на Разпътницата.

Преди десетина години извадиха на търг млечните зъби на Джак Никълсън, представяте ли си - десетина на брой, с начална цена 10 хиляди долара. Ето, затова Америка е велика страна, там се сещат за всичко и всичко придобива особен смисъл; купуваш си въпросните зъбчета на знаменития актьор и с времето може би ще разгадаеш и дори да прихванеш нещо и от неговия неподражаем талант и артистична чувственост; дори само да си ги гледаш, усещането ще е прекрасно.

А представете си какво наддаване ще бъде един ден, когато извадят на сергията истинските зъби на Джак - ония, които зловещо присветкваха с  лудостта на героя му от филма „Сиянието“; вярно - фалшива лудост, Джак си е съвсем нормален, обаче това е подробност; тогава и търгът ще бъде наистина кръвожаден, всеки ще иска да ги притежава (още за Никълсън - на стр. 20). А някой ден по млечните зъби на Джак науката ще може да докаже кой всъщност е източникът на неговия актьорски гений, това е сигурно. Защото в тях е кодирана и съхранена най-разнообразна информация - тъй както по бивните на мамут е изписана и запазена част от историята на четвъртичния период, включително и тази на праисторическия човек. Сега дори се твърди, че в скоро време мамутът щял да бъде реставриран, като се внесат клетъчни ядра от него в клетка на днешен слон. Аз само цитирам - на мен ми изглежда проста работа.

Извинявам се за неочаквания преход, обаче млечните зъби на повечето от нашите политици никога няма да предизвикат интерес, няма как, защото

те си се раждат направо с пластмасови ченета,

така природата ни оставя верен знак за тяхната простолюдност. Но това е един мръсен капан - защото колкото и да ги анализира науката, до нищо сериозно няма да се добере. Дори ще се отчае, понеже ще се натъкне на невъобразими парадокси. Например няма да може да установи как някакъв човечец със съвсем скромен произход, още по-скромни качества, а отгоре на всичко и с нормален стомах, е в състояние да смели и погълне десетки крупни обекти на криминалната приватизация. Какъв е този мамут, по дяволите, какво е това чудо - пластмасата няма да остави никакви сведения.

Ние и сега се чудим как мнозина се добират до торфеното блато, което минава за политика - и дори се разпореждат в него. Едно е сигурно - няма да има търгове за зъбите им, но пък и много тайни няма да бъдат разгадани. Например корените на отцеругателството, което е доста често срещано явление у нас; или пък лидерския нагон, който поразява дори най-незначителни хора. Довчера те не са смеели без разрешението на опекуна си да посетят клозета - днес обаче са готови да се разпореждат със съдбините на цяла страна; тяхната решителност да се справят с мисията си не е разколебана дори от леко запечения/запечатания им вид - все пак не е лесно да бъдеш сервилен до нужната степен с опекуна си и в същото време - достатъчно толерантен с отделителната си система. Но всичко това го казваме днес, то ще си остане тайна за бъдещите изследователи, пластмасата няма да им достави никакви сведения. Горките. 

Разбира се, фактът, че зъбите им са пластмасови, не прави тия хора по-малко кръвожадни. Ето например бившия дипломат номер едно Младенов; четири години той доказваше, че у нас няма никакви дипломати освен него, така че спокойно може да бъде наричан и Негово превъзходителство Единствения дипломат; след изборите той набързо се покри - на книга в Ирак, но иначе си е в някакъв уютен кабинет на ООН, което никак не е лошо, като се има предвид, че доста време беше

сврян в задния джоб на бившия американски посланик Уорлик

Младенов ще остане емблематична фигура на Прехода заради желанието си да оглозгва без насита костите на собствения си баща. Неговото отцеругателство е наистина безпримерно за всичките години от властването на Разпътницата. И как ще бъде установен неговият принос след десетилетия? Ако тогава науката разполагаше с неговите млечни зъби, което обаче е невъзможно, тя щеше да се добере един ден до кода на семейното ренегатство - едно от позорните проявления на нашите времена. Но няма да се случи. Някой по-милозлив днешен наблюдател може да възрази, че се преувеличава значението на хора като Младенов - но вие спокойно можете да му отговорите, че е глупак. Защото четвърт век вече сме свидетели на едно постоянно Предателство - към идеи, към ценности, към каузи, - докато останахме без никаква кауза и всичко се превърна в едно отходно място, към което са се запътили ония, Запечатаните. Какво доживяхме -

задръстени довчерашни прислужници да ни чертаят нови хоризонти

По-скоро някой мамут ще бъде реставриран с клетъчно ядро от бивната си, отколкото ние да се доберем до тия хоризонти.

Българското устно творчество ни доставя немалко поговорки със съвети да си стискаш езика зад зъбите, макар че в същото време нашенската бъбривост е пословична. Стискай зъби, за да прокопсаш… - и не знам какво си още. Но нашите пластмасови ченета и това не спазват. Една прелестна във всяко отношение дамичка шумно се кле след изборите, които позорно загуби, че се оттегля от лидерския си пост. И тъкмо Запечатаните край нея се въодушевиха - и тя пак се самоизбра за лидер. Пластмасовите зъби

не могат да удържат дори едно простичко обещание

Старият Хорас, който бе много великодушен, имаше обичая да повтаря следното: „Не казвай никога на никого, че не може да пее.“ Ако Пластмасите знаеха този мъдър съвет, всяка заран щяха да си го декламират по три пъти, тъкмо за да се подсещат, че никак не ги бива в пеенето - поне със себе си могат да бъдат смели.
Гледах по телевизията нещо забележително - репортаж за първия учебен ден в един затвор. Представиха ни затворника Пламен, който лежи, както сам разказа, за много кражби, грабежи и пр. Той не знае да чете и пише, понеже не му било интересно навремето в училище. Брат му, който е в същия затвор и е грамотен, му четял писмата.

„Откъде да знам обаче - казва Пламен, - че не ме лъже?!“ Затова иска да се научи сам да чете. Не се доверява дори на собствения си брат.
Ония с пластмасовите зъби също не знаят да четат - поне за книгата на Времето това е сигурно; и също не се доверяват на никого. Ние не обръщаме внимание на тази тяхна недоверчивост, а тя е фатална.

Но след години и за нея няма да бъдат открити никакви следи, всичко още отсега е заглушено от тракането на Кастанетите.
И някой ден хората ще се изправят пред една пустош, без да могат да узнаят какво я е създало.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя и звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

(в. Преса, печатно издание, брой 259 (610) от 23 септември 2013)