21477 | 3 май 2012 | 15:55

Първанов срещу Станишев от Кеворк КЕВОРКЯН

Тази тема ми е неприятна. Но тя побира в себе си някои драматични въпроси на българското политическо битие, на политическото Случване. То няма скоро да се състои - с хора като Станишев, у които ренегатството тупти вместо истинското сърце. Или с хора като „новия Стамболов“ (Костов), който е бил досаден кандидат-комунист, и останалите преструванковци. Почти всичко от това „Случване“ е овъртолено в някаква лудост.

Политиката се сбъдва с усилията на нормалните, самоизградените хора - идващи от къщи с външни клозети - да, оттам, и това е нормално, понеже цялата държава все още е един клозет. Софийската улица „Велико Търново“, откъдето идва Станишев, не е държавата и никога няма да бъде - известно е как беше направен един от символните блокове на тази улица, за да бъде нещо като номенклатурния бастион „Дом на Набережная“ в Москва, и неговата прокоба ще преследва винаги обитателите му.

Упорството на Станишев, подобно на упорството навремето на Костов, ги превръща в големите провокатори на техните партии. Каквото и да говорим за Симеон, все пак той се оттегли навреме - и

отиде да шие гоблени за 800-те дни

в които щеше да въздигне страната. Ако не друго, човек с неговата авантюристична нагласа разбира, когато картите му са безнадеждно слаби. Станишев няма сетива за подобни преценки, защото партията му е дадена даром. А преди това детството му е светло, като картинка от съветската енциклопедия за юноши. Той води партията си от урва на урва и от загуба на загуба, докато й [...] мамата окончателно - както би се изразил старият Станишев в някоя партизанска землянка. Много хубав епизод за отношенията баща - син може да се фантазира - в стилистиката на сериала „Чужд живот“.

В митологията на младия Станишев има място за „Харли Дейвидсън“ - на минимоделче на този мотор или по-скоро на парфюм от същата марка. Но там няма разбиране за понятието „жест“. За жестикулации има място - да, но за жестове в общоприетия смисъл - не.
Но пък е възможно този човек да вижда и иначе историческата си роля - да съсипе окончателно най-старата българска партия и така да бъде запомнен, - понеже Историята помни провалите и злодеите, но не и строителите и страдалците. Как се ражда такъв манталитет? Дали не се дължи на факта, че баща му беше унизен? Но той беше унизен след десетилетия властване като доверен човек на Москва, с всичките регалии на червената аристокрация. Какво всъщност иска Станишев?
Първанов е абсолютно прав да казва, че през 1997 година получи една съсипана партия - и четири години по-късно я остави в далеч по-добро състояние в подстъпите на властта. Какво има срещу това Станишев - извън историите с австрийски или еврейски странни птици - можете да ги наричате и пиари, етюди с трамваи,

репчене с мотоциклети и красавци съветниции пр. Не остана смислен човек в партията му, който да не го е критикувал за тези евтини и безполезни тийнейджърски напъни.

Сблъсъкът Първанов - Станишев по същество е следният: бедното село Сирищник срещу столичната улица „Велико Търново“, където се наместиха червените барони, понеже там наоколо е живяла едрата софийска буржоазия, а те винаги са имали комплекси от нея.
Чуват се порядъчно много глупости. Може да се срещне, примерно, нелепото твърдение, че Станишев бил предпочитан от старите партийци от София заради баща си. А той никога не е бил част от всекидневието на тази партия, бил е потаен човек, занимаващ се с международните услуги, извършвани от БКП - много пари бяха раздадени в тези афери, но и това вече е забравено. България беше донор на терористи, един от „оберите“ беше Станишев - целуваха се с онзи кретен Арафат, раздаваха пари и на други убийци и т.н.

Много важен елемент от този сблъсък е преднамерената дискредитация на Първанов, която се случи точно по времето на премиера Станишев - но анализаторите страхливо бягат от тази тема. Комисията на Костадинов е доминирана от хора от БСП/Станишев - и днес вече ясно се вижда, че още с тази афера той започна да си разчиства сметките с Първанов.

Ето такава история обитаваме - хора като Станишев-баща вече са бели ангели, докато наивникът Първанов, подлъган да даде на службите някаква консултация, е по-черен от дявола. С. Станишев има фасон на ариец независимо от произхода си, но си е истински левантинец по политическите си маниери - и сигурно вътрешно непрекъснато се кикоти заради унизяването на Първанов. Разбира се, той ще каже, че не може да крие никой - да, така е, сто пъти е така. Тогава да открие тайните на баща си - той е негов ренегат, обаче въпреки това

опекунства стриктно над неговите тайни

Твърдението за „модерността“ на Станишев е направо обидна. И изобщо може ли да лъхне на някаква модерност от подобен човек? Каква е разликата между него и Лукановци и Младеновци - тия слуги на Живков, които заедно със Стария Станишев уж са го мразели, обаче на колене и дори по очи. И сетне охотно се превърнаха в негови и на партията си палачи. Каква е разликата - аз не намирам никаква разлика.
Защо тогава тъкмо Станишев толкова радушно е амнистиран от партията си или поне от нейния могъщ апарат от бъдещи предатели? Кое е новото в него - освен смешните му рокерски изпълнения като на някакъв пубертет, който не е сигурен в мъжествеността си, та трябва да впечатли поне едно момиче от класа си. Тези изпълнения по нищо не се различават от ония на презрените навремето „червени“ принцове - трябваше непременно да карат БМВ, за да се усетят мъже.
Независимо че е имал най-добрите възможни условия, Станишев е предпочел  да изучава тайните на съветската военна униформа и да лъска копчетата й. Това е отвратително - пишеш дисертация за такива глупости, а сега минаваш за модерен европейски социалист! Това дори не е гротескно, това е направо позорно. Това е шедьовърът на българското политическо Нищо. Но и това се търпи и дори се толерира. Помня как навремето един от неговите европейски опекуни дойде тук и съобщи, че не знаел какъв е бил бащата на Станишев, обаче Бойко бил много лош,  понеже казал две добри думи за Живков! Това пък е пример за несмислено европейско говорене, долитащо като от мъжки будоар.
Когато се обглежда въпросният сблъсък, миналото неизбежно веднага излиза на преден план - но коментаторите изобщо не се интересуват вече от него.

Производството на ангели е в пълен ход
Реална битка между Първанов и Станишев вероятно няма да има, но поне могат да се видят активите и пасивите им. Станишев е това, което бе Филип Димитров - посочен ненадейно, в порядък на импровизация, от Венци Димитров, измъкнат от средата на масовката - един случаен човек бе завъртян от доста скрибуцащата по онова време машина на СДС и изстрелян към лидерското място. Премиерстването му бе невъобразима колекция от грешки и смехории. Станишев е същото - след като е лъскал съветското военно копче, той е абсолютна мъглявина, но е посочен от Първанов и взема властта в партията. И по-късно с активното участие на Първанов успява да се домогне до премиерското кресло - предполагам, че още в онзи момент се е заклел да забие ножа до дръжката в гърлото на благодетеля си.

И вижте ги сега в тези роли - Благодетеля и псевдо-бонвивана от Москва. Един нормален политически живот би изтръгнал друго от тази двойка - там ще фигурират задълженост, преданост, чест и пр. У нас обаче всичко опира до дръжката на ножа.

2001 година: Станишев става една притурка към партията си. През 2005 година е един натрапен коалиционен партньор. През 2009-а - вече е сгромолясалото се копче, близката история може и така да се прочете. Днес партията му е в развалини, дори след 8 години близко до или във властта. Това са сметките.
Мълчанието обаче винаги е вземало връх в тази партия, то винаги е било за предпочитане пред ясните оценки. Но това мълчание ражда канибализъм и неблагодарност. През 1990-а изобщо не дадоха справедлива оценка на Живков, понеже лакеите му „реформатори“ трябваше по този начин да оценяват и себе си. По-късно не дадоха оценка и на Виденов. Оценката там винаги я отлагат - до следващия провал. А това вероятно ражда някаква мазохистична еуфория от погрома. Блазе им.

Сблъсъкът Първанов - Станишев отново отваря въпроса за оценката, но няма да я чуем и сега. И Станишев със сигурност ще бяга от това неприятно занимание. Този човек е толкова плах, но също и толкова лукав, че дори не смее да се самооценява. Но това не му пречи да подритва силните фигури край себе си, понеже сигурно се усеща като едно червено бебе край тях. Навремето човек от любимата му конструкция ДАНС всъщност осигури провала на Румен Петков, който от неудобство и досега не е изчерпателен в тази тема. И се оказва, че един човек без никакъв политически опит сякаш е попил духа на болшевишките конспирации. Показателно беше по време на последните избори и хермафродитното отношение на Станишев към Доган. Имаме работа с амбиция като тази на старите комунистически вождове, скрита зад евтини рокерски номера. Пребоядисано червено яйце, което иска да мине за яйце рокер от дърво.

А отгоре на всичко се наложи и една много удобна за рокерчетата представа: че БСП е една бабичка, която полуслънчасала се влачи към Бузлуджа - водена за ръка от Станишев. Така видя нещата и гениалният Борис Димовски. И това, поне според мен, е единствената му непрозорливост досега. Тъкмо обратното се случва - бабичката влачи рокерчето нагоре, и при това все си мълчи…