37439 | 23 авг. 2012 | 17:05

Сегашният съвет се изживяваше като началник на магистратите. Ако новият бързо не направи промени, колегите окончателно ще се обезверят

- На колко години сте, г-н Калпакчиев?
- Точно на 40, през септември ще стана на 41 г.
- Голямото опасение е, че във Висшия съдебен съвет (ВСС) не искат да  ходят активните магистрати в разцвета на кариерата си, за да не се деквалифицират. Вие защо се съгласихте да ви номинират за член на ВСС?
- Моделът на постоянно действащия ВСС наистина възпира много колеги, защото е откъсване от конкретната съдийска работа за цели 5 г. И аз имах тези притеснения. Но съдията не може ефективно да изпълнява функциите си, ако управлението на системата е лошо. За себе си прецених, че след като през последните години активно участвам в дебатите за функционирането и управлението на съдебната власт, за недостатъците и пороците на ВСС, ще е въпрос на честност освен да критикувам, да поема и отговорност. След като казваме, че работата на ВСС трябва да се промени из основи, ние, съдиите, не можем да бягаме от това.
- Във всички състави на ВСС е имало съдии и след всеки съвет оценката е, че по-лошо от това няма накъде. Какво е обяснението за провалите?
- До голяма степен - в сгрешената мотивация, че във ВСС трябва да отиват съдии в края на кариерата си, за да си почиват. Че в съвета не трябва да се работи, а само да се гласува. Че решенията се вземат задкулисно от, както беше казал Константин Пенчев, „кръга на белите покривки“. Че ключовите назначения се договарят от различни лобита с дейно политическо участие. Резултатът от тези нагласи е видим и с просто око - без никаква идея се назначават хора, раздуват се щатове, харчат се маса пари. Бюджетът на съдебната власт, който никак не е малък, се управлява безкрайно неефективно, отпускат се бройки по места не с идеята за добро управление, а защото някой във въпросния регион го е поискал и има връзки, и т.н.
Друг проблем, отбелязан отдавна от Венецианската комисия е, че ВСС е изключително политизиран.
- Комисията препоръча да отпадне парламентарната квота.
- Или рискът от политическо влияние да бъде сведен до минимум. А дори и сега, в навечерието на толкова важния избор за нов ВСС, парламентарната квота беше номинирана по познатия квотен принцип, без да е ясно защо се издигат точно тези кандидати, какви са техните качества. Остава усещането, че във ВСС се изпращат верни и послушни хора.
Според мен тази външна квота трябва да се запази като гаранция срещу капсулирането и самоизолирането на системата от обществото и гражданите.  Но трябва да се промени принципът, по който тя се формира. Нека чрез нея във ВСС наистина да влизат безспорни авторитети в областта си, преподаватели, адвокати. А за да стане това, кандидатите трябва да бъдат подложени на „кръстосан разпит“ за управлението на съдебната система, за да се види как мислят и какво мислят - дали са реформатори, демократи или са с ретроградни възгледи. Същото важи и за съдебната квота - писането на концепции и изслушванията са именно затова.
- Кой е най-големият грях на отиващият си ВСС, според вас?
- Първият постоянно действащ съвет се вживя в ролята на началник, на ментор на системата. Беше самонадеян и самодостатъчен, до самозабрава. А особено в последните 2 г. стана придатък на изпълнителната власт.
- Г-н Цветанов ли имате предвид?
- Да кажем, че г-н Цветанов като отговорник за съдебната власт в правителството.
- В кадруването ли го виждате?
- И не само. Пролича си и в надзора, който ВСС се опитва да упражни чрез комисията за наблюдение на т.нар. знакови дела, оглавявана от Пламен Стоилов. На практика тя се опитваше пряко да се намесва в работата на съдиите по висящи преписки, като им иска обяснения защо са отложили заседанието, защо са събирали или не са събирали доказателства. ВСС е органът, който трябва да брани независимостта, но самите му членове не я разбират, нямат съзнание за това как практически се отстоява и упражнява независимост.
- Но Инспекторатът също проверява хода и движението на делата, защото това му е работата. Нима може да се говори за намеса?
- За съжаление - да. Инспекторатът трябва да спазва тънка граница и баланс - нека да преглежда хода и движението на делата, но не и да се опитва да внушава какво да се прави по тях. Това е груба намеса в независимото съдийско убеждение. Какво прави Инспекторатът? Примерно избирателно проверява всички оправдателни присъди и причините за това, като дори дава указания на съдиите да обсъждат на общи събрания причините за постановяването им! Защо, за да не ги постановяваме ли?! Май ни бърка с прокуратурата, където би имало смисъл от този анализ - да се видят слабите места, довели до провал на обвинението.
- Да не сте пристрастен - за вас Инспекторатът е дал справка, че сте нарушител и имате 14 забавени дела - от 1 ден до 8 месеца?
- Единствената проверка на Инспектората в Софийския апелативен съд е от 2008 г. Без да се оправдавам, ще кажа, че оттогава насам нямам просрочие и за един ден. И за да съм съвсем точен - нямам нито едно просрочие за 2011 г. и за т.г., преди това 2 години бях преподавател в Националния институт по правосъдие.
А подходът на Инспектората илюстрира несъстоятелността на неговата дейност. Той казва, че съдията има нарушение, което е квалификация, и посочва табличка със забавяне от дни и месеци на изготвяне на съдебни актове. Но никъде не е отбелязал на какво се дължи просрочието. Инспекторатът е трябвало да си направи труда да види дали забавата на конкретното дело се дължи на обективна причина или е субективна грешка, следователно нарушение. Много добре си спомням делото, което съм забавил с 8 месеца - беше изключително сложен казус за опит за убийство на двама души, връщан няколко пъти от Върховния съд. Само жалбата на подсъдимия беше повече от 30 страници, с десетки възражения, на които съм отговорил. Това „забавено“ решение беше потвърдено от Върховния касационен съд. Значи зад тези цифри, до които Инспекторатът е спрял, се крие същината на съдийската работа. Не е едно и също дали е забавено дело от много томове, по което са повдигнати редица възражения и е постановено добре мотивирано решение, и съвсем друго делото да е от 1 том, жалбата от 3 странички и съдията да е преписал решението на предната инстанция. Дисциплинарната практика и на Инспектората, и на ВСС не се базира на никакъв анализ и методология. Затова е произволна и позволява двоен, троен и всякакъв аршин - според ситуацията, според човека, според поръчката.
- Все пак редно ли е мотивите по дела да се бавят с години?
- Никой не спори, че, стига да се установи по надлежния ред, това е сериозно нарушение и следва да се търси дисциплинарна отговорност. Но контекстът на събитията от последните 2 месеца за всички е ясен - имаше проверка за 8 г. назад на съдия Мирослава Тодорова с ясната идея да се намерят нарушения, за които тя, в крайна сметка, да бъде уволнена. Това не беше акт нито на справедливост, нито на принципност.
- Кои са най-належащите задачи пред новия ВСС?
- Той трябва да тръгне с изключително сбит първоначален график за неотложни действия. Набелязал съм три невралгични зони. Първо, веднага трябва да се състави работна група за натовареността от експертите, работили през последните години по проблема и да се избере възможно най-бързо методологията, по която ще се изследва тя. Ако се случи, е реалистично в  рамките на от 3 до 6 месеца да се изработи приемлива основа за измерване на натовареността, та да започнат да се планират щатовете, да се класифицират съдилищата и длъжностите. Второто, което трябва да се направи изключително бързо, е график за провеждане на конкурси за свободните длъжности в системата. И в рамките на действащия закон конкурсите да се преосмислят така, че да се повишават най-добрите. Задължително е също предварително да се обявяват какви са свободните длъжности по материя - наказателно, гражданско, търговско право. А не, както се случи сега, наказателен съдия да бъде класиран в окръжен съд, където да му дадат за първи път да гледа граждански дела и той да се чуди откъде да ги подхваща и да учи на гърба на гражданите. Третото е да се стартира процес за промяна на начина на оценка на съдийската работа - атестирането, така че то да не е формално. В момента има работна група в МП по тази тема. Мисля, че при добро желание в Закона за съдебната власт да се създадат и процедура, и органи по атестирането, които до една година да започнат да действат. Нещата не трябва да се разтягат във времето - колегите окончателно ще се обезверят, че нещо може да се промени.
- Първият тест за новия ВСС ще е изборът на нов главен прокурор. Възможно ли е този избор да е различен от всички досегашни, след като политическата намеса е неизбежна?
- И в другите държави с утвърдени демократични традиции за тези висши длъжности се иска и политически консенсус. Въпрос на баланс и на политическа култура обаче е да не се посяга на независимостта на третата власт. Много е трудно да се случи в България - нямаме нито политическата традиция, нито демократичната култура. Преди всеки избор текат слухове, дават се политически жокери кой ще е новият главен прокурор и вотът изглежда предрешен. Наистина ще е важен тест за ВСС и личностите, които ще го съставят, да зададат рамката какъв трябва да е главният прокурор, да се осигури реална, а не привидна конкуренция. Процесът трябва да е максимално публичен и в дебата с кандидатите да стане ясно какви са вижданията им за реформа на прокуратурата, зачитат ли правозащитните стандарти, независими ли са по дух, имат ли гръбнак, по думите на една бивша депутатка. Този избор наистина ще е тест за новия ВСС и маските ще паднат.
- Виждате ли съмишленици сред номинираните за членове на ВСС?
- Виждам по концепциите им, а и някои хора познавам. Надявам се на 15 септември и съдиите да изберат във ВСС съмишленици с идеи за промяна.