56845 | 26 септ. 2013 | 09:55

Традицията се превръща в бизнес

5 ноември 1963 г. Тодор Живков открива първите мощности в новопостроения „Кремиковци“ - денят е обявен за официален празник на металурга.

Кога е била прерязана първата лента и откъде идва този ритуал? Защо чупим бутилка с шампанско при освещаването на кораб? Откъде идва традицията да вдигаме наздравици, да гърмим с топовни салюти и знаменитостите да минават по червен килим. На тези и още много въпроси, които сме си задавали без ответ, ще отговори новата поредица на „Преса“ - „История на ритуалите“. Започваме с най-актуалната церемония през последните няколко години - рязането на лента.

Мария КАСИМОВА-МОАСЕ

Съвременният ритуал, известен като т.нар ribbon cutting, или „прерязване на лента“, носи в себе си вековната символика при рязането на пъпна връв, т.е. ново, значимо начало, което трябва да бъде орисано за добро.

Началото

Според някои историци ритуа­лът „рязане на лента“ датира още от времето на рицарите, когато лентата се използва като символ на съюз или някакъв вид обединение. Прерязването й съответно се възприема като освобождение или разрешение за излизане от определен обществен статут. Чрез ритуално прерязване на лента например на омъжените жени се е позволявало да излязат от нещастен брак, а девойките са били предавани на бъдещите си съпрузи, след като бащите им са прерязвали лента в присъствието и на двете семейства.

На някои места във Франция рязането на лента е съпровождало сватбената церемония. Булката е трябвало да пререже красива панделка, опъната на пътя й към църквата, където я очаквал младоженецът.
В Италия бащата на булката трябвало да пререже лента, преграждаща външната врата на дома на девойката. Така символично той й давал свободата да влезе в брачен съюз.

За нещо като „прарязане“ на лента свидетелстват някои исторически факти, според които около големи, нови обществени обекти още преди Средновековието са се поставяли въжета. Смисълът им бил да държат тълпата да не нахлуе в сградата, докато шаманът извърши всички ритуали по освещаването й. Подобни прегради  били поставяни около някои от египетските пирамиди.

Въже, което трябвало да бъде прерязано, поставяли моряците пред новите си лодки още в праисторически времена. Ритуалът се извършвал, за да се „информират“ и омилостивят морските богове, че нов риболовен съд ще се движи из техните царства. В Англия поставяли лента, преди пътниците да се качат на кораба, и с официална церемония я прерязвали, ако плавателният съд е чисто нов.

През 1912 г. в САЩ собственикът на голям за времето си новопостроен супермаркет решил да го отвори за клиенти много рано сутринта. За да попречи на тълпата да нахлуе обаче, поставил лента пред самия вход. Малко по-късно десетгодишната му дъщеря, която се разхождала наоколо с малкото си кученце, по невнимание докоснала лентата, тя паднала и клиентите се втурнали в магазина. Собственикът приел тази случайност като добър знак и когато открил следващия си магазин, накарал дъщеря си специално да пререже лентата за късмет в бизнеса.

У нас

В родната българска церемониалност нещата винаги малко си противоречат. След Освобождението зараждащата се политическа класа все още е твърде близо до селската си ритуалност - с прясна вода, менче и китка здравец. Когато на сцената на общественото внимание трайно навлиза царското семейство и нароилата се около него европееща се върхушка, фолк­лорните нрави отстъпват място на „цивилизацията“. Така наред с менчето се появява и лентата с българския трикольор.

След 9 септември 1944 г. ритуалното прерязване на ленти за кратко се възприема от народната власт като „буржоазна отживелица“. На другаря Тодор Живков обаче този ритуал особено много му харесва. Разбира се, съчетава го с любимите български традиции, като поверява краищата на лентата на девойки в народни носии.

След бай Тошо историята с ножиците и лентите леко се дистанцира. Докато на сцената не се появи министър-председателят от партия ГЕРБ Бойко Борисов, чийто имидж се дължи на прерязването на ленти за какво ли не.

И това носи печалби

Освен като особено добре работеща, евтина, а и скоростна стратегия за добиване на положителна популярност ритуалът „рязане на лента“ е и бизнес. В Америка стотици фирми предлагат „качествено оборудване“ за ribbon cutting. В сайтовете им са изредени видовете ножици (сребърни, златни, с орнаменти, с различна големина), с които можете да кръцнете пъпната връв на всяко ново нещо, типовете плат, от които могат да ви ушият ленти, както и цялата поддържаща посуда. Предлагат още цялостен сценарий за рязането. Историята познава случаи (особено голяма част от които в Китай), в които десет, че и двайсет души едновременно режат парчета празнична лента от даден обект, при това го правят абсолютно тренирано и отговорно, за да спазят условието за единност и едновременност на действието.

За да ви се получи добре, ритуалът трябва да се съпроводен и с лек кетъринг, като питието се сервира преди речите, а хапките - след аплодисментите по откриването. Музиката, както и аниматорите са също толкова необходими, а заедно с тях и съответният дрескод на събитието и медийното отразяване.
Както виждате, една нищо и никаква лента с една още по-никаква ножица, а толкова много главоболия. 

(в. Преса, печатно издание, брой 262 (613) от 26 септември 2013)