17725 | 26 септ. 2013 | 15:28

Обикновените иранци приемат затоплянето на отношенията със САЩ

От пекарната до бръснарницата, от кафенето до магазина за килими, тези дни иранците вървят по улиците някак по-енергично, обнадеждени от начина, по който техният новоизбран президент се опитва да постигне нещо забележително, след десетилетията на хладни отношения между тяхната страна и Запада.

Иран иска диалог. Със Съединените щати. С Европа. С всеки, който е скептичен спрямо него. И  Иран име желание да обсъжда своята ядрена програма, заяви президентът Хасан Рохани пред ООН. 
„Аз просто го чувствам. Не че съм видял нещо, но го усещам“, споделя пенсионерът Сайед Али Акбар. „Това е най-доброто нещо, което можем да направим. В продължение на години си причинявахме само проблеми“.

Международните икономически санкции срещу Иран се отразиха върху ежедневието на иранците, направиха стоките от първа необходимост и здравните услуги трудно достъпни. Това наказание взе своите жертви.

"Санкциите ни нараниха. Цените скочиха. Има неща, които изобщо не можеш да намериш по магазините“, казва бръснарят Хюсеин Мохамади.

За много иранци Рохани изглежда наистина като носител на „надежда и благоразумие“ - слоганът, който използваше по време на предизборната си кампания през юни, представяйки се за центрист и реформатор срещу твърдолинейните консерватори около Махмуд Ахмадинеджад.

Рохани беше председател на Съвета по национална сигурност на Иран и главен преговарящ по ядрената програма на страната.
"С г-н Рохани станахме по-оптимистични, че нещата ще се подобрят“, казва Мохамади.

Рамин Атури, 28 г., е част от младото поколение, към което новият президент често се обръща в своите речи. Той не одобрява политическата изолация и приветства дипломацията.
"Всичко се решава с приятелство. Войните, санкциите и конфликтите никога не решават нищо“, казва Атури.

Ново усещане за оптимизъм

Без съмнение, дългите години на враждебност между Иран и Съединените щати  направиха много иранци недоверчиви към западните държави. Тези чувства съществуват и са уловени от микрофона на американската телевизия Си Ен Ен, поставен на оживения площад Таджриш в столицата Техеран, подканяйки минувачите да отправят своите послания към света.

"Здравейте на всички в Америка“, казва жена на име Захра. „Поведението ви не е много добро. Политиката ви е подчинена на войната и това е ужасяващо... Не ни поставяйте толкова много ограничения. Не ни налагайте толкова много санкции. Оставете ни да се развиваме“.

Като цяло, обаче, се забелязва вълна от еуфория за пръв път от много време насам. Тя също е уловена от микрофона.
"Америка е велика държава и ние искаме да имаме добри отношения с Америка. Нашето правителство работи, за да се случи това“, казва друга жена - Реза. „Надяваме се, че американските политици си дават сметка за обстоятелствата, и чрез позитивен диалог можем да затоплим отношенията си, които бяха замразени в продължение на 35 години, така че да живеем един до друг като приятели“.

Един местен политически анализатор и автор също е усетил промяната въз въздуха.
"До тук той (Хасан Рохани – бел.ред.) направи повече отколкото очаквахме от него“, казва Садекх Забакалам за новия президент. „Откакто минаха изборите, има някаква вълна на оптимизъм и надежда. Където и да отидете в Иран, можете да видите хората по-щастливи“

Според Забакалам, дори върховният лидер Аятолах Али Хаменей е променил своята реторика.
"Не мога да не забележа някои промени в нагласата на върховния лидер след изборите“, посочва анализаторът.

Където и да се съберат, за да правят бизнес, иранците обсъждат новата политическа линия и спорят дали тя е истинска.
В магазина за килими Садех Кияей, 50 г., вярва, че започва нов ден.
"Той е надеждата за бъдещите иранци, особено начинът, по който говори на света и най-вече на Америка“, казва Кияей за новия президент. „Вярваме, че двете нации – Иран и Америка – се нуждаят една от друга и се харесват. Усещат, че е настъпил моментът да започнат да си говорят“.

Една майка обаче, не споделя това усещане. Тя е решена да напусне Иран. Ако има по-добро бъдеще за нея и за сина й, то е другаде.
„Не смятам, че в Иран може да постигнеш нещо“, казва жената на име Кошвакт. „Не съм изгубила надежда, но не мисля, че нещо се е променило. Просто не съм толкова оптимистична“.
Нейният син, Омид, не одобрява плановете на майка си да напусне страната. „Искам да остана“, казва той. „Приятелите ми са тук“.

С желание за по-добър живот

Пред микрофона някои от събеседниците показват, че не се нуждаят от подсещане, за да повдигнат най-важния за международната общност въпрос – дали Иран създава ядрено оръжие.
Техеран твърди, че ядрената му програма е изцяло за мирни цели. Но няколко западни държави настояват той да допусне международни инспектори, които да разберат истината.

"Здравей, Америка“, казва мъж на име Мохсен. „До колкото съм наясно с този въпрос, не мисля, че те правят атомна бомба“.
После добавя: „С всички санкции, които ни наложиха, това е като да опреш дулото на пистолета в собствената си глава“.
„Уважавайте човешките на права и ние ще уважаваме вашите. Това е хуманност“, казва в заключение той.

Хасан Ахмади е бръснар от 30 години и е баща на три деца. Той иска достъпно здравеопазване на своето семейство.
"Преживяхме много трудни времена и голям ръст на цените“, разказва мъжът. „100% искам да видя по-добри отношения, така че животът ни да стане по-лесен“, допълва той.  „Надявам се промяната да настъпи скоро, за да можем всички да си отдъхнем“.

Онези, които са на друго мнение, са също толкова красноречиви.

"Не съм обнадежден, защото не смятам, че всичко зависи от Рохани. Над него стои някой друг“, казва Али Ахади, продавач на вестници. Този „някой“ е аятолахът. 
Съдържателят на близкото кафе е съгласен с тази позиция. „Последното решение е на върховния лидер. Може би ако нещата се променят и той ще промени мнението си. Лично аз не съм оптимист“, споделя мъжът на име Амин. „Ние искаме само да живеем в мир. Това е единственото ми желание – да ни оставят на мира“.

Може би най-често споделяното мнение по улиците на Техеран обаче е отхвърлянето на начина, по който западните лидери определят Иран.
„Зная, че ни наричат терористи. Но, покажете ми кой от нас е терорист?“, заявява Ахади от вестникарската будка. „Иранците са гостоприемни, любезни и честни“. 

Обикновените иранци за затоплянето на отношенията със САЩ: