19966 | 29 септ. 2013 | 08:15
Васил СОТИРОВ
Падне ли ми вестник, чета. Без значение стар или нов. Парче от вестник да е - чета. Интересни неща пишат. Особено за преражданията. Един руснак в службата го строявали, вкъщи го строявали и се пропил. Веднъж тъй се натряскал, че го фраснал автомобил. И загубил съзнание. Руснакът, де. Пък като излязъл от кома, взел да раздава команди. Обаче на френски. Оказало се, че тоя пияндурник в предишния си живот бил френски генерал. Даже участвал в битката при Ватерло редом с Наполеон. До последен дъх не изпускал сабята от ръката си. Като бутилката водка в тоя си живот...
И за един боливиец четох. Боксьор. Не ходил дори на училище. За да излезе от мизерията, се качил на ринга. Ама веднъж отнесъл такова кроше, че паднал в нокаут. Не могли да го свестят цяла седмица. А когато дошъл в съзнание, прописал. С йероглифи. Разчели ги и - леле, мале! Ами че той някога бил фараон. Боксьорът не можел да повярва - как ще съм бил фараон, викал, обикновено мене ме бият... Пък те му обяснили, че царувал в Египет като Рамзес някакъв. Спорели само Първи, Втори или Трети... Но за нашия това било без значение, понеже в тоя си живот не бил стъпвал на почетната стълбичка. И пощурял от радост. Бил кандисал и на бронзов Рамзес...
Абе, много четох! И за монголската учителка, дето в предишния си живот била Клеопатра. И за унгарския ватман, който всъщност открил Америка. И за пожарникаря от Доминиканската република, изгорял в предишния си живот като директор на Александрийската библиотека. И за оная португалска монахиня, дето обирала овации като Хубавата Елена, ама не от оперетата, а истинската...
Поне в предишен живот да си бил нещо
И си викам: по-друго си е, като разбере човек, че поне в предишния си живот е бил нещо! И взех да изгарям от любопитство относно себе си. Трябваше само да изгубя съзнание. Което в днешно време не е трудно.
Разгеле, по тъмна доба някой ме халоса по главата, за да ме ограби. Ей го момента, проблесна ми, да се окажа участник в съпротивително движение - я Гарибалди, я Боливар! А излезе, че един от предишните ми животи бил при хан Крум. Е, драго ми беше, като гледах как отсичат ръцете на крадците - ни могат да те пребарат вече, ни да те халосат. Ама и мойта не беше лесна - откриха ми лозенцето и що бой ядох, дето не съм си го изкоренил самичък...
Обаче ми се даде втори шанс - нападнаха ме и посред бял ден. Бам по главата - пак в безсъзнание. Оказа се, че съм живял и през турското робство - овце съм пасъл. Минат хайдути, вземат ми овца и ми хвърлят един бой, че съм се опъвал. Мине турска потеря, също вземе овца и пак бой, че съм се опъвал. Накрая мине чорбаджията - як бой, че не съм се опъвал достатъчно според неговите представи. Направо човек да не идва в съзнание...
Щото и това ако не е карма - колкото и да се прераждаш, все да е в България!
(в. Преса, печатно издание, брой 265 (616 от 29 септември 2013)
Мобилна верси
RSS
