17655 | 4 окт. 2013 | 08:18

От инвалидна количка младият мъж 8 години бори съдбата и здравната система

 „Аз съм като в домашен арест. Слънцето ме огрява на терасата, на улицата излизам 5-6 пъти в годината, ако има кой да ме смъкне. Трудно е с количка по това тясно и вито стълбище, а нямаме асансьор. Затова не съм много редовен на баскетбола с инвалидни колички“, сякаш се оправдава 26-годишният Златин Михайлов. Варненецът е със 100% инвалидност - резултат от инцидент преди 8 години, последван от грешни диаг­нози, неадекватно лечение и абсурди на здравната система. Въпреки това е един от най-борбените хора, които можеше да срещнете - преди година се дипломира с пълно отличие от държавните изпити във Фармацевтичния факултет на варненския Медицински университет и пише материали за сайта framar.bg. Той е и единственото медицинско лице във Варна, което прави вегатест - изследване с електромагнитни импулси за индивидуалната поносимост на организма спрямо 240 вида храни. Студиото му е оборудвано по спечелен

проект за собствен бизнес

на хора с увреждения. Неволите на Златко започват през последната му лятна ваканция. Живее с овдовялата си майка и за да изкара някой лев, започва работа като сервитьор в хотел на Златни пясъци. Не е навършил 18 години, затова управителката е „пропуснала“ да му оформи трудов договор. „В една обедна почивка се подхлъзнах на току-що измития теракотен под и паднах. Усетих силна болка в гръбнака, причерня ми. В лекарския кабинет ми сложиха няколко инжекции и нещата отшумяха“, спомня си Златко. След дни получава силни болки в гърба, следва изтръпване на единия крак, започва да накуцва с другия, губи равновесие. Един ден се спъва и пада в хотела. Лекарят му препоръчва почивка. Управителката казва: „Болни хора не ни трябват. Избирай - или оставаш, или заминаваш!“ За двайсетина дни работа му дължи около 200 лв., но така и не му ги плаща.

„При падането се е спукал кръвоносен съд в гръбначния мозък - обяснява сега дипломираният фармацевт. - Кръвта започва да сълзи, съсирва се, става твърдо образувание, което притиска гръбначния мозък и оттам идва силната болка. А аз мислех, че съм настинал.“ Остава вкъщи няколко дни, започва да пада. Отива на невролог и получава първата грешна диагноза - автоимунно заболяване на периферните нерви, което пълзи нагоре и причинява смърт, ако стигне до главата. Приемат го в болница и макар че се оплаква от болки в гърба, му правят скенер на главата. Лекуват го с кортикостероди, които, както казва той, може да спрат автоимунно заболяване, но имат и свойството да намаляват отока. Така, без лекарите да предполагат, му помагат.

Изписан е с подобрение, но поради съмнения за множествена склероза му предписват много високи дози нивалин. От него състоянието му се влошава, спира да движи краката си и прави гърчове. Отново влиза в болница, а на майка му заръчват: „Следете го дали диша и като спре, ни се обадете.“ „Аз наистина едва си поемах дъх, но с всички сили се борех да се задържа в живота“, обяснява Златин. Отново с лекарства намаляват отока, за който не предполагат. Започва да прави малки крачки и се прибира у дома с бастунче. Едва след това личният му лекар настоява за ядрено-магнитен резонанс на гръбнака, при който се вижда образуванието. Решават, че е тумор, и го пращат за операция в София. Там се колебаят, изписват му съдоразширяващи лекарства и след месец-два той оставя бастуна и тръгва на училище. За 2 месеца си взема изпитите за целия ХII клас, завършва с отличие, кандидатства и записва фармация.

В първи курс накуцва леко и дори подтичва. След 2-3 дни с висока температура през лятото на 2008 г. куцането се връща, нов резонанс показва, че образуванието си е в гръбнака, и Златин е насочен за операция с уверението, че тя само може да помогне. Влиза в операционната, накуцвайки, събужда се парализиран. След усилени рехабилитации пак

прави първи крачки

- с проходилка, с две патерици, после с една.

Година по-късно пак се обездвижва. Оказва се, че образуванието не е доизчистено и пак е прокървило. Казват му, че не е за операция в България. В клиниката „Джон Хопкинс“ в Истанбул виждат огромен кръвоизлив, но заради съмнения, че гръбначният мозък е прекъснат, го връщат с указание да започне рехабилитация - ако задвижи краката си, може да се говори за операция. Първоначално изпада в депресия, но след време започва да мърда пръстите си, да свива колене и решава, че не всичко е загубено. Започва подготовка за нова операция, този път в Брюксел. Едва се преборва за европейски формуляр Е-112, който покрива малка част от стойността й. Операцията е успешна, мозъкът не е прекъснат.