15005 | 6 окт. 2013 | 08:36
Тия последни десетина дни тъй я карахме: вотове, кворуми, напущане на пленарната зала; квестори броят като на комсомолско събрание едно време; връщане в пленарната зала; внасяне на друг вот за нещо си и предложение за оставка нечия; пак кворуми (тоест липса на кворуми); дебнене кой първи ще развали кворума, екскурзия по партийна линия до Брюксел (където никой никого не очаква и съответно никой с никого не се среща)... И пак броене на присъстващите в залата, а през останалото време дрънканици в кулоарите на парламента; процедурни, с извинение, аритметики и хватки; четене на избрани места от правилника им за работа; замерване с обидни, но високопарни думи, търчане от телевизионно студио в телевизионно студио, където се говори същото, което и в кулоарите...
Нещо тук да ви прилича на поведение на хора, избрани да решават съдбата на една почти агонизираща държава? Или да ви напомня, че тия същите хора са били онези хора, дето са били избирани за нещо? Да виждате някакъв спомен за онези, които са ги избирали? Да има в това Брауново движение напред-назад из сградата на парламента дори и намек за лозунгите от предизборните плакати, благодарение на които приказки са били избрани?!..
Аз не виждам такова нещо. Виждам просто някакви хора, които се боричкат и се ритат по кокалчетата. И че очевидно го правят в името на някакви работи, които нямат нищо общо нито с Народното събрание, нито с народ там някакъв. Въпросният народ не само че е последна грижа на народните ни, с извинение, избраници! Народът въобще не им е грижа!
Ако в началото на лятото, тоест по време на протестите и контрапротестите, когато падна голямото надцакване с автобусите с табели „Случаен превоз“, все пак ставаше дума за избиратели и симпатизанти (поне що се отнася до бройката, искам да кажа), в сегашното надцакване с кворуми, вотове и искания на оставки избирателите и симпатизантите са вече абсолютно забравени.
(Той пък и народният трибун Мишо Шамара отиде в Къщата на VIP Brother и остави контрапротестиращите сами да се оправят.) Едно по едно отпадат всички предизборни клетви и обещания, за които не че някой е вярвал, че ще бъдат спазени, но все пак... Извинявайте, но когато ги избирахме, да си мерят кворумите ли ги избирахме?
(в. Преса, печатно издание, брой 272 (623 от 06 октомври 2013)
Мобилна верси
RSS
