26784 | 6 окт. 2013 | 09:22

Руснаците ме наградиха заедно с Никита Михалков за принос към руската култура. Ама това не съм го казвала никога!

Александра, новият сезон започна доста устремно за теб - с премиера на 25 септември...

Да, в Сатиричния театър с „Всички в леглото“ заедно с Краси Ранков, Нона Йотова и Явор Борисов, с режисьор Краси Ранков. Видях страшен зор, като се върнах през лятото от морето. Репетирам до 16 часа, веднага ме взема кола и ме кара в Нови хан за „ВИП брадър“… Лудница. Сега ще си почина две седмици, после имам едно предложение за Пловдивския театър, което много ми харесва, но няма още да издавам какво…

Във „Всички в леглото“ си в доста провокираща роля…

Да, на момиче, което е имало много разочарования в любовта и си мисли, че никога няма да срещне подходящия човек. Всички, с които е била, са едни и същи - на сутринта стават, не си спомнят името й и казват: „Айде, чао, че бързам за работа“, което често се случва в живота. Накрая тя среща едно различно момче и открива, че

ако хората казват това, което мислят

ще живеят много по-щастливо. И аз така мисля.

Премиерата беше успешна, нали?

Не питай… Всички бяхме на зор, защото репетирахме до края на сезона, после два месеца ваканция и сега за една седмица трябваше да вдигнем цялото представление. Но е много хубаво, много цветно, красиво, смешно, приятно. Има и танци, и сценични боеве… Пък и като работиш с приятели - Краси Ранков в ролята на баща ми, Нона Йотова - на майка ми, е лесно.

По-добре ли се чувстваш в комедията, отколкото в драмата?

Имам възможност да играя и в двата жанра, слава Богу, и ми е добре. Дойдох в „Армията“ в комедия - „Ножица трепач“, в която трябваше да вляза екстремно, само за 3 дена. „Кръщене“ също е комедия. Имала съм шанса да работя с най-добрите български режисьори като Асен Шопов, с когото правихме „Железният светилник“, драма, страхотно представление, бях Катерина. С Крикор Азарян изиграх една от най-хубавите си роли - Нина Заречная в „Чайка“. Дори руснаците ме наградиха заедно с Никита Михалков за принос към руската култура. Ама това не съм го казвала никога!… Не звучи ли малко самохвално?… Във „Вампир“ съм играла в „Сълза и смях“, много хубаво представление, но спрях, когато забременях.

Ти си една от красавиците на „Армията“ на щат от 2006 г., прие ли го като голяма чест?

Аз не можах в началото да разбера какво точно ми се случва, защото, както вече споменах, трябваше много бързо да навляза в „Ножица трепач“ и да замина на турне. След това ме взеха в „Без контрол“ и едва тогава са ме гласували на съвет дали да ме вземат за постоянно. После играх Нина в „По-големият син“, в „Чайка“, в „Игра на любовта и случая“, в „Одисей“ с Теди Москов, въобще не съм спирала…

Не си ли подвластна на синдрома „дете на известни родители“?

О, това цял живот, неизбежно, непрекъснато ще се коментира. Но след като майка ми почина, едва ли вече могат да говорят, че някой някъде ме е набутал.

Със сина на Катето Евро - Александър Кадиев, който също беше гостувал в тази рубрика на „Преса“, имате много съвпадения: и двамата сте по на 30, зодия Телец, деца на обичани актьори, загубили по един родител; и двамата обаче сте се еманципирали от родителите...

Аз си вървя достойно по моя път и с ръка на сърцето мога да кажа, че на никого не съм разчитала в живота си. Майка ми повтаряше, че родителите са до едно време и ако се научиш цял живот някой да те бута и да ти помага, един ден, когато те си отидат, ти ставаш просто негоден за живота. Наистина е така. Родителите ти може да са известни, големи хора, но те са постигнали своето и са доказали техните имена. А ти си никой!

Трябва сам да извървиш пътя си

и да докажеш можеш или не можеш. Така е и на Запад, но за съжаление цялата ни държава е много объркана - властва шуробаджанащината и затова хората така коментират за нас, децата на известните, че сме връзкари. В цял свят, ако ти си шеф на една голяма компания, милионер и т.н., и дойде ред твоят син да заеме поста ти, той ще тръгне от чистач през портиер, през всичките стъпала по-нагоре и едва ако се докаже, че може, ще застане но твоето място.

Когато ти излезе отново на екран с „Фермер търси жена“, коментираха: „Тя е родена за водещ.“ Допада ли ти тази работа?

За съжаление професията водещ малко се обезсмисля напоследък с това, че се снимат манекенки, фолк певици. Но не е достатъчно само да си красив. „Мело ТВ Мания“ за мен беше голяма школа. Не е лесно пет години да водиш предаване на живо, когато аутокютата не бяха много на мода. Имахме едно аутокю, което беше за една рубрика, а всичко друго сме си го водили с учене на текст и импровизации.

Кой пръв видя в теб възможностите ти за телевизионна изява?

За „Мело ТВ Мания“ се явих на кастинг. Бях на 17 години и се обадиха на майка ми да я попитат дали може да ме поканят. На кастинга режисьорите много са ме харесали. Когато предаването приключи, бях в трети курс на НАТФИЗ и после 6 години не съм се занимавала с телевизия. Не че не съм имала предложения, но не са ми харесвали. След това ме поканиха във „Фермер търси жена“ и отидох на среща, но им отказах. Много ми хареса идеята, но нямаше как да пътувам с бебе на 5 месеца, което кърмех.

Но все пак прие...

Иван ми каза: „На теб в момента това ти е нужно. Родила си, имаш нужда да излезеш от тоя цикъл - смяна на памперси, кърмене. Ще се справиш“, и предложи да му оставя детето. Казах: „Как да стане, това е цял месец, ти не можеш да го кърмиш!“ Исках да бъда пълноценна майка, а не да ходя да се мятам напред-назад по сцени и телевизии. Но Иван ме убеди, че това е трамплин в кариерата ми, и се оказа прав. Каза ми: „Това нещо ще ти помогне, ще видиш. Това е точно за теб, за твоята чувствителност.“ Много съм му благодарна, защото и представления щях да пропусна заради него.

Спомняш ли си първия ден на терена на фермерите?

Бях отчаяна… Попаднах на едно поле, на 40 градуса температура в 11 сутринта с едно бебе, което реве, и едни крави, и някакъв човек, с когото трябва да говоря… А детето плаче, аз не знам къде съм, къде да го сложа на сянка… Но това беше само първия ден, докато влязох в час. Много се радвам, че водих това предаване.
След това ми се обадиха продуцентите от „Олд скул“, видели ме във „Фермер търси жена“ и казаха, че точно това търсят за „ВИП брадър“ - човек с естествено поведение. С тях вече бяхме снимали сериала „Женени с деца“. В новия сезон на „ВИП брадър“ имаха идея епизодите им всяка вечер да бъдат с водещ на живо. След това ме поканиха и за „Денсинг старс“ заедно с Краси Ранков и сега отново - за „ВИП брадър“.

Когато правиш нещо с удоволствие

си личи. Камерата не може да излъже. Отказах други предложения, защото не ми харесваха предаванията. Не смятам, че на всяка цена трябва да си на екран, да играеш във всички театри, да се снимаш във всички сериали и на хората да им се повдига от теб…

Май не страдаш от прекалени амбиции?

Не съм от амбициозните хора. Не се оплаквам, правя това, което искам, играя непрекъснато, водя предаване, супер. Но ти казах, нищо не е на всяка цена. Нищо. Най-важни са хората до теб…

Не се ли дразниш, когато Иван те критикува?

Защо да се дразня, като казва истината и като знам, че го прави за мое добро. Като репетирам в представление, в което не сме заедно, винаги го викам да ми каже как ме вижда. Имам му голямо доверие, пък и той е изключително талантлив човек. Заедно сме в „Армията“, даже играем и в „Железният светилник“, и в „Чайка“, където играе Тригорин, любов­та на моята героиня Нина Заречная… А когато съм с него на сцената, знам, че каквото и да се случи, той ще ми помогне.

И няма ревност на професионална основа?

Състезание няма, напротив, той е човекът, който ми дава сила. Аз съм много колеблива. Непрекъснато, когато нещо ми се предложи, първо си казвам: „А, това не е за мене. Не знам дали ще се справя.“ И ако не беше той, много неща щях да пропусна. Имам неговия силен гръб. Като орел е над мен.

След 7 години връзка любовта е все така жива…

Ние не сме се и разделяли. Най-дългата ни раздяла беше, когато той беше във „ВИП брадър“, и веднъж за 5 дена, когато снимаше в Лом филма „Стъклената река“.

Какво промени в теб майчинството?

Като си родиш дете, разбираш, че всичко е толкова безсмислено и толкова преходно и си късаш нервите за някакви глупости, които всъщност нямат абсолютно никакъв смисъл. Детенцето е най-важното нещо. Всичко минава и се забравя и нищо не остава след теб освен детето ти.

Излязоха информации, че чакаш второ дете, потвърждаваш ли?

Да, пишеше разни глупости… Не, не съм бременна. Разбира се, бих искала да имам един ден още едно детенце… Господ си знае работата…

Двамата с Иван бяхте заявили също много категорично, че ще емигрирате, защо?

О, напоследък излизат някакви интервюта, които не сме давали.  Казах, че не ми харесва ситуацията, която се случва в тази държава, и че ще направя всичко възможно София да не живее тук. Ако дойде момент, в който тотално ще ми писне, не ми пречи да взема два куфара и да ходя някъде в чужбина да мия чинии. Откакто съм се родила, непрекъснато слушам, че нещата за мен щели да се оправят, а непрекъснато хората са по улиците, няма какво да ядат и е криза! И вече съм на 30. Така че не искам да уча София, че нещата ще се оправят за нея… По-добре да съм някъде и да знам за какво работя, отколкото да стоя на „Раковски“ и да съм актриса. Малка държава с малки хора и малки разбирания! У нас няма такова уважение към хората, занимаващи се с изкуство. Навсякъде ги боготворят, а тук са храна за жълти вестници…

Тия дни ни напусна още едно голямо име - Рангел Вълчанов. При такива големи загуби журналистите със съвест съжаляват, че не са писали достатъчно за хората като него, а какво чувствате вие, колегите му?

Тъга, че много хора си отиват недооценени. Награждават ги посмъртно, кажат няколко хубави думи, излязат 2-3 хубави статии и дотам. Какъв е смисълът? След тях

остават един куфар със снимки и спомените в главите на децата им… Колко хора на изкуството са си отишли недооценени и неразбрани или плюти приживе?

Майка ти, светла й памет, се самоопределяше като „джаста-праста“ - казваше си каквото мисли. Смяташ ли, че си я наследила?

Цял живот съм била такава. И мъжът до мен сега е такъв и като казва каквото мисли, става неудобен. Подкрепям го винаги, защото не искам да живея в лъжа цял живот и някой да ме мачка.

Разговаряш ли все още мислено с майка си?

Непрекъснато… Непрекъснато…

Лекува ли времето такава загуба?

Не знам… Някъде вътрешно в себе си потискаш някакви емоции, но те си седят вътре в теб заедно с болката… Разбира се, завърта те ежедневието и когато имаш дете и семейство, това помага, но вътре в душичката ти стои една празнина…

За какво съжаляваш, че не си успяла да й  кажеш?

Всичко съм й  казала. Ние никога не сме имали тайни. Съжалявам, че я няма, че не мога да я прегърна. 

(в. Преса, печатно издание, брой 272 (623 от 06 октомври 2013)