57710 | 27 авг. 2012 | 15:39

СТРАСТИ ОТ ДИСПАНСЕРА от Кеворк КЕВОРКЯН

Корнелия Нинова не бива да се сърди на Антон Кутев, че сравни БСП със СПИН. Аз пък си нямах работа, та миналата седмица го нарекох новия Бочели, ангелския глас на социалистите, а той взе, че изтрещя прозрението си като един Йосиф Кобзон.

Но пак добре, че Кутев не сравни БСП със сифилис - и той е заразен, и той се предава по наследство, а пък според доста историографски сведения, Вожда на всички вождове е отишъл в небесните комунистически селения, болен тъкмо от сифилис.

Но да не се застояваме прекалено дълго в кожно-венерически диспансер, тепърва партиите ще имат работа там. По-важно е друго: ясно е, че днес се търси публичност на всяка цена. Сякаш Азис моделира с вкуса си дори политическия елит, макар че при него крайностите са плод на една съзнателна игра. При политиците обаче е различно - техните изблици често са плод на неосъзната превъзбуденост, на една разгоненост. За да привлекат вниманието към себе си, някои „спинаджии“ - но не само те -  са готови на всичко, дори публично да се набият на кол: отиваш там, където беше мавзолеят на Димитров, добре премерваш точката, в която се е намирал саркофагът,изричаш няколко клетви и се нахлузваш на кола.

Иначе в СПИН почти от столетие - като се започне от Георги Кирков - винаги е имало прекрасни оратори, публицисти и полемисти, да не говорим за крупните фигури на лявата интелигенция - от Гео Милев и Йосиф Хербст насам. Тези дни Румен Петков припомни една история с Александър Лилов. На някакъв пленум - това се случва скоро след преврата през 1989-а, днешният проф. Д. Йончев предлага БКП да се нарече Българска социалдемократическа партия, още повече че Дертлиев до този момент не е успял да регистрира това име - а той беше извънредно обаятелна личност и стремглаво привличаше хората към себе си. Идеята изглежда добра, макар и неособено почтена, обаче залата изръмжава предупредително.

Примирен, Йончев казва, вероятно имайки предвид себе си: „Е, ясно е, че революцията изяжда децата си.“
Тогава Лилов се обажда: „Е, Митко, революцията не яде какво да е!“

Такива фрагменти има колкото искате в близката история на социалистите. Те и днес имат чудесни полемисти - проф. Андрей Пантев е един от тях. Но накрая са готови да се прекръстят СПИН.

Това подсказва, че интелектуалното наследство на СПИН очевидно е залиняло - днес там търсят други метафори, премилат с друг език, а е възможно и изобщо да не зачитат имената, които изброих по-горе, може би дори не ги познават. Новото политическо въображение не може да надхвърли грубо-конкретното, метафорите му не са изискани, а направо вулгарни. И затова опират до варварски сравнения.

Между другото, изглежда, че в някои случаи този СПИН е доста милостиво заболяване. Спомнете си как веднага след 10 ноември 1989 година, и само за една нощ, значителна част от първата вълна приспособенци изгориха партийните си книжки и се превърнаха в демократи седесари. Ами Костов - с неговата трайна травма, че не е приет в комунистическата партия, ами Кунева, която е постоянно анестизирана в наши дни? В СДС имаше хора, които бяха плакали при смъртта на Сталин. Разбира се, и знаменити западни интелектуалци също го бяха правили, но те поне си отвориха очите веднага след 20-ия конгрес на КПСС през 1956 година, когато Хрушчов прочете тайния си доклад. Той обаче не е бил достъпен по онова време за нашите по-късни демократи, тъй че и плачът им продължи по-дълго. Тъй или иначе плачеш за Сталин - а сетне се нареждаш в първата редица на СДС. И това ни подсказва, че СПИН невинаги е смъртоносен, понякога той тихо си живурка у мнозина години наред, докато реши да си покаже рогата. Сълзите по Сталин винаги могат да се появят по нечии бузки.

В БСП почти от столетие - като се започне от Георги Кирков - винаги е имало прекрасни оратори, публицисти и полемисти, да не говорим за крупните фигури на лявата интелигенция - от Гео Милев и Йосиф Хербст насам...Но накрая са готови да се преименуват в СПИН.

Кутев сервира един грозен образ, той не може да бъде приет дори за някаква мижава проява на сакат хумор. Българската политика не е мястото, където се отглежда качествена ирония или добър вкус. А и никой не може да издържи продължително време в нея и да не се повреди по някакъв начин.
Специално първенците на СПИН вече изобщо не правят сметка какво точно казват. Говоренето им, дори със обствения им електорат, отдавна е загубило истинското си предназначение. Пъчат се най-вече за медиите или отскоро и за троловете от интернет - а там, дори Кутев да е приложил към твърдението си и

6 удостоверения от кожно- венерическия диспансер

че си е здрав, всички вече ще го смятат за спинясал. Вдъхновението му да прекръсти партията си всъщност е просто едно словесно глезене за пред интернет. То изобщо няма да бъде чуто от истинските членове на СПИН - иначе със сигурност те щяха да опитат едно ново Септемврийско въстание.
След 1989 година тези хора се движат по някаква инерция, СПИН няма истински вождове, като изключим за малък период от време Лилов, но пък неговата харизма си е чисто кабинетна. Може би и Виденов успя с левичарството си да запали за известно време масата, но пък евреите от „Отворено общество“ го събориха с валутните си спекулации и го обремениха за дълго с техните си вини.
А на Станишев ще му бъде все едно - дори ако Кутев или някой друг уподоби партията му със СИФИЛИС - и това ще го остави безразличен. Неговата е ясна - един път в годината

зачервяване на бузките под палещите лъчи на Бузлуджа

а другото са апаратни игри. Бузлуджа веднъж в годината се издържа, а пък и колкото повече слънчасат преданите на СПИН привърженици, още по-добре. Дори на Бузлуджа, при цялата тамошна приповдигнатост, ако попитате някой редови партиен член „Какво искаш от БСП?“, той ще те погледне изумено и сетне няма да каже нищо повече от това: „Бойко да се маха!“ Това - нищо друго. Тези хора не знаят какво да искат, а и понеже не са като чиновниците от „Позитано“, им е неудобно да кажат: „Искаме власт!“, не са възпитани така. Затова: „Ония да си ходят и да дойдат нашите.“ Но за какво точно я искат тази размяна? Дори няма да успеят да съчинят някакви желания като за пред Дядо Коледа, понеже знаят, че и това е безсмислено.

Хората се тътрузят до Бузлуджа заради собственото си минало, а не заради вялите брътвежи на Станишев. Как тогава да не мълчат, когато поначало в партията им се говори на едро - като за интернет, където е царството на всяка идиотщина. Сега и СПИН-а ще приемат.
Спомнете си как изобщо полемизират партиите помежду си.

Бойко: „Тия да си ходят!“ Станишев: „Бойко да си ходи!“ Доган мълчи, понеже му е скучно. Волен: „Всички да си ходят!“ По-вресливите глашатаи пък, като янетата, толкова често си сменят опекуните, че вече никой не им обръща внимание. Отдясно са ясни, колкото може да е ясен един покойник. Откъм Кунева се чува пиене на кафе: звън-звън с някой сервиз, донесен от руска „Берьозка“ (валутен магазин навремето), суетене около чайчето и бисквитките, нищо смислено.

Партиите отдавна не говорят истински, умните хора в тях си мълчат. Полемиките - несръчни и повърхностни - само удавят и прикриват проблемите.

Ярост от трибуната на парламента, а сетне приятелски намигания в коридорите му

Ако фикусите там можеха да говорят, ние пък от своя страна щяхме окончателно да онемеем от притворствата и пазарлъците, на които тези нещастни растения са свидетели.

Партиите избягват да дълбаят в дълбокото, то поначало ги плаши. Предпочитат да се разправят за дреболии - като собственици на някаква пропаднала жилищна кооперация - много страст за нищо. А често просто се държат като послушници на чужди опекуни и са доволни и от тази си роля. Ако някой извади и излъчи предизборните им дебати през последните десетина години, ще лъсне цялата им апатия и безличност. Тогава, в суетнята на поредните избори, това някак не е личало достатъчно. Сега обаче има убийствен ефект. Тези архиви са жестоките свидетелства за безсмислието на българската политика. Тъй че в крайна сметка блудкавото сравнение на Кутев просто е един напън да бъде забелязан, нищо повече - второкласен персонаж в една вяла постановка иска да направи впечатление, като спъне някой на сцената.

Грубости имаше в изобилие в началото на прехода - пращаха комунистите и партията им в Сибир и пр. И по-добре това да се беше случило, та да не хванат сега СПИН. Кресливостта често вземаше връх, отлюспваха безпринципно хора, залагаха и продаваха каузи, но никой не нарече партията си по този начин.
Прекръстването на БСП, което мина без конгрес, изглежда обаче изобщо не трогна върхушката й. И това е разбираемо - тя отдавна няма истински интерес към партията, защото отдавна е в режим на апаратна конспирация. Ако някой цитира Бочели в Букурещ, където щели да избират нов председател на ПЕС, тогава Станишев със сигурност ще бъде предпочетен - и това ще е правилно.

„Екзалтацията СПИН“ говори и за друго - отделни хора вече изобщо са ампутирани от чувството за отговорност към миналото. А и като цяло няма партийни лидери, които вглъбено да дебатират върху дневния ред на Българската Съдба. Нещо повече - този дебат, който в повечето случаи се изражда в съчиняването на фалшиви конструкции - е оставен в ръцете на вечните влъхви - политолозите, и на медиите. Как ли би реагирала БСП, ако някоя медия я бе нарекла СПИН? Никак според мен. Защото няма истински страсти в днешната политика, няма и истинска чувствителност. Дори ранните „спинаджии“ - комунистите, бяха далеч по-чувствителни, въпреки че им беше ясна химерата, в която са се втренчили. Сега всичко опира до поредните избори, които трябва надлежно да бъдат обезпечени. А над всичко се извисява колективният образ на опортюниста празнословец.