29934 | 30 май 2012 | 16:39

Интервю на Леонора Лекова с бившия изпълнителен директор на ДЗИ Валери Алексиев за капаните в бранша

- Г-н Алексиев, защо никой не рекламира застраховките срещу земетръс? Защо никой не обяснява просто и ясно на хора за какво става дума?
- От една страна, тази застраховка е скъпа. От друга, компаниите се страхуват да я предлагат, защото България е много рискова страна.
- С други думи, казват ни: „Застраховайте се!“, а в същото време не се натискат да продават такива полици.
- Да, това не е любимо покритие на застрахователите. Затова и цените по него са високи.
- Тогава какви са тези евтини полици, които в момента се предлагат. Те са по 30-40 лв., а на хората се казва, че покриват щети от земетресение?
- Трудно е да обобщим. Трябва да се видят конкретните оферти, но 30-40 лв. за застраховка на едно средно жилище с включен риск земетресение не може да има. С други думи, ако има включен такъв риск при такава цена, има някакви уловки, които са в ущърб на клиента и не му предлагат нужната защита.
- Кметът на Перник Росица Янакиева каза, че всички обществени сгради в града са застраховани, но не и срещу земетресение. Каква може да е причината?
- Смятам, че общината е знаела добре какво прави, но не е могла да си позволи разхода. Отново ще повторя - с включването на земетресение в една стандартна имуществена застраховка на сградите  премията се увеличава в пъти в зависимост от това къде е разположен имотът. България е разделена на земетръсни зони. Софийско-Пернишкият район например е от най-рисковите.  И там, ако една стандартна застраховка е 140 лв., с включване на земетресение цената ще се увеличи два, три пъти.
Напоследък застраховките на дома и имуществото се предлагат на същия принцип, както автомобилите. Предлага се едно базисно покритие, което включва няколко основни риска с лимити и самоучастия. Това е все едно да си купиш автомобил, който няма серво, ABS, климатик, уредба и т.н.  С включване на допълнителни рискове се увеличава цената. Най-голямата „екстра“ е земетресението. То е най-скъпото.
- Говорите за самоучастие.  Какъв е този термин?
- Това означава, че при сключване на договора клиентът се е съгласил да покрива определен размер от загубите. Ако щетата е 1000 лв., клиентът се е съгласил да поеме например 200 лв. от тях.
- Това звучи абсурдно. Излиза, че трябва да плащаме сами на себе си.
- Това е широко разпространена система. Целта е застраховката да стане по-евтина за клиента. От друга страна, има морализиращ ефект. Караме хората да се грижат повече за имуществото си. У нас системата навлезе през 90-те години. Сега терминът, който се използва, е „франширане“, което означава същото.
- Защо тези малки, но важни подробности не се обясняват на клиентите? Сигурно са написани някъде в договорите със ситни букви и никой не знае за какво става дума.
- Да, този термин не говори нищо на хората. Но добре е да се знае, че  евтините полици включват самоучастие. Това е трик на застрахователите, защото на тях им тежат много на брой малки щети, които са скъпи  за администриране. Затова те предпочитат да прехвърлят тези разходи на клиентите.  В момента обаче не само в България, но и в ЕС се работи в посока на по-голяма защита и информираност на потребителите на финансови услуги. Защото иначе клиентът остава с чувството, че е измамен, че е купил нещо, което е нищо.
- Не е ли това истинската причина хората да не се застраховат?
- Може би е точно така. Хората нямат особено голямо доверие в нашата застрахователна система. Казвам го със съжаление. Това отношение тръгна още от силовите групировки в застраховането и сега този сектор няма добър имидж в България. През последните 3-4 г. това е осезаем процес.
- Защо?
- Намаляха парите в бранша. Кризата повлия и на дружествата, и на техните клиенти. Едните станаха по-придирчиви, а другите  невинаги прилагат най-честните практики, защото правят опити кризата да се прехвърли от едната глава на другата.
- Как може да се промени ситуацията?
- Много проблеми могат да се решат с промени в законодателството. Но призванието на застрахователите е да обучават клиентите си, да ги учат. А не всеки път, когато има някакво катастрофично събитие, да се сещаме за старите истини. Ето пак говорим за създаването на катастрофичен пул.
- Как гледате на тази идея?
- Въпросът е доста сложен. За да има смисъл от пул, трябва да се въведе задължителна застраховка на жилищните имоти. В условията на криза обаче един допълнителен данък няма да бъде приет от никой. В същото време, като слушам как хората разчитат за всичко на държавата, смятам, че трябва да се работи по-упорито в тази посока. Катастрофични пулове вече направиха в Турция и Румъния. Те имаха политическата воля. У нас въпросът се дискутира от времето на Иван Костов. И нищо. Но ако сега имаше такъв фонд, разходите по покриването на щетите в Перник нямаше да се стоварят на гърба на държавата. Щяха да се задействат механизмите на застраховането.   Страховете са, че може да се залитне в друга посока. Днес задължително ще се застраховаме срещу земетресение, утре срещу злополука и т.н.
- Може ли да остане сегашното положение? В момента у нас само 8% от жилищните сгради имат покритие.
- Вариантите са два - единият е държавата да създаде специален  фонд, в който да отделя по 200-300 млн. от бюджета годишно. Другият начин е да се създаде механизъм, с който хората да правят малки вноски, но редовно, а парите да се управляват от някаква институция. И този катастрофичен пул да се занимава с плащане на обезщетения.
- Как беше в миналото? Вие сте работили много години в Държавния застрахователен институт (ДЗИ)?
- В минало ДЗИ беше катастрофичният пул на България. Заедно с данъците всички хора плащаха по една вноска в ДЗИ. С други думи, данъчните събираха вноските към катастрофичния пул. Когато настъпваше някакво събитие, правехме бригади, които обикаляха и оценяваха щетите. Мобилизирахме се от централното управление, от други клонове. Отивахме в засегнатия район, правеха се огледите, определяха се щетите и се плащаха обезщетенията в най-кратки срокове.
- Колко беше вноската?
- Мисля, че беше 2 на 1000 върху застрахователната сума, което правеше между 5 и 10 лв. на година  за всеки имот. Не беше  много, но при положение че ставаше дума за 3-4 млн. сгради, това са 30-40 млн. лв., които за онова време бяха страшно много пари.
Как се управляваха тези средства?
Те бяха част от резервите на ДЗИ и служеха за покритие на този вид рискове. Нещата се промениха, когато се разби монополът на компанията.
Не се ли помисли да се запази нещо от добрите практики?
Стана същото като в останалите области на икономиката. Развалиха се неща, които работят, без да се създаде алтернатива. Така се получи вакуум, който създава проблеми.
- Очевидно застрахователният пазар преживява голяма криза. Очакват ли се фалити и сливания на компании?
- Застрахователният пазар у нас се доминира от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Ако не е тя, почти няма застраховане у нас. Кризата е много тежка. Вероятно ще има сливания на компании, особено на тези, които са в една група. Типичен пример е предстоящото сливане между „Булстрад“ и „Български имоти“, които са собственост на австрийската „Виена иншурънс груп“. Следователно се търси окрупняване, от една страна, от друга, по-ефективно използване на капитала.
- Много чужди компании дойдоха у нас да развиват животозастраховането. Но и в този сектор не се случва нищо.
- Дейността е минимална, ако съдим по резултатите. Явно очакванията им са били далеч от действителността. Истината е, че никой не е очаквал тази криза. Преди нея застраховането се развиваше с добри темпове. Но сега това не е така. Всички доброволни застраховки са с намаление на приходите - каското, имуществото, живот. Единствената застраховка, която бележи ръст, е „Гражданска отговорност“ на автомобилите, и то благодарение на повишаването на цените, а не заради ръста на покритието или на броя на застрахованите. Това крепи компаниите и е причина за яростна битка за клиенти, на която сме свидетели.
- В същото време всички дружества се жалват, че „Гражданска отговорност“ е губеща. Така ли е?
- Трудна е за управление, но без нея няма да има какво да правят компаниите. Тя дава 50-60% от премийния им приход.  Във финансовата сфера се извършва преразпределение. За да е добре, трябва да имаме стабилна икономика и заможни граждани. Тогава и икономиката, и финансите ще бъдат в цветущо здраве.
- Какво бихте посъветвали хората по отношение на имуществените застраховки?
- Не само за имуществото, а за всички видове застраховки моят съвет е, преди да сключат договор, клиентите да прочетат много внимателно условията. И за всичко, което не им е ясно, да питат. И тогава да решават дали да се застраховат, или не. Вярно е, че общите условия на компаниите са изписани със ситни букви, на много страници, с термини, които са трудни за разбиране. Но по-добре е да се отделят няколко часа, отколкото да сключват договори, в които не знаят какво купуват. Има много нечестни практики на пазара през последните години и клиентите трябва да бъдат внимателни.
- Брокерът ли игре ролята на финансов консултант?
- В България няма значение дали купуваш чрез брокер, или директно. Качеството на услугата е едно и също. Брокерите на територията на страната не са на ниво да обясняват  условията на договорите, нито имат желание да го правят. При тях интересът е да бъде продадена полица. Затова е по-добре хората да се обръщат към експертите на компанията.