19337 | 12 окт. 2013 | 09:30
Един човек, дето никога не бил напускал родното си място, но иначе пък си живеел добре и изобщо не се оплаквал, най-неочаквано и не по своя воля един ден се озовал на границата. „Брей, стигнах до тая, маа му стара, пуста граница, за която само бях чувал! - рекъл си човекът. - Ей я тая шибана граница на бедността и мани другото, ами ще трябва да я мина…“ Огледал се нашият човек и видял какво? Видял нашият, че на границата на бедността няма никакъв контролно-пропускателен пункт и по тази причина няма бариера, така че естествено няма и кой да я вдига и сваля.
Видял нашият, че на границата на бедността няма кьорав граничар, няма и помен от застава, а няма и кльон - то в днешно време откъде пари за телени заграждения, че и за сигнализация на всичко отгоре! Видял нашият, че никой не оре браздата на границата на бедността, а и защо ли да я оре и с какво? Пък и да посее някой нещо, чунким ще поникне… Видял нашият, че на границата на бедността няма митница и липсват митничари, което ще рече, че липсва и корупция. Но пък и какво да обмитяваш, какви такси да вземаш от голия и босия? Не, няма начин да излезеш на далавера! Видял нашият също, че на границата на бедността няма канали за нелегално преминаване, няма алчни и склонни да те прекарат каналджии. То пък и кой ли ще даде залудо пари, за да преминава нелегално баш тука!?
Видял нашият още, че на границата на бедността не искат визи, че даже не искат документ за самоличност - гаче някой ще тръгне с международен паспорт през там! Видял нашият, че на тази граница никой не те пита кой си, какъв си, имаш ли постоянен адрес и не си ли обявен случайно за национално издирване.
Разбира се, видял нашият и че никой не минава през границата на бедността с лек или товарен автомобил. Не минава и с туристически автобус със или без климатична инсталация. Абе и с влак не минава. То никой даже с велосипед не минава, камо ли пък със самолет да прехвръкне! Видял нашият, че точно на тази граница не се провеждат събори, където могат да се съберат фамилии, разделени от гадната граница. Дреме му на който е добре, че някой е минал границата, пък бил той член на щастливата за него и нещастна за оня фамилия! Даже видял нашият, че на тази граница няма и бежанци от по-закъсали страни, защото сигурно са хванали дамара на някоя друга граница...
Гледал нашият човек, гледал - кой да го спре? Ами че той с цялото си семейство можел да я мине тая граница на бедността - пак добре, че изобщо нямал такова!
Рекъл тогава нашият сбогом на всичко, останало зад него, па я минал тая пуста граница на бедността! И се почувствал някак си особено, ама съвсем особено, бог да го прости. Защото минеш ли границата на бедността, все едно, че си минал всякакви граници…
(в. Преса, печатно издание, брой 278 (629 от 12 октомври 2013)
Мобилна верси
RSS
