27280 | 13 окт. 2013 | 09:52

Калине, предстои ви голямо изпитание - Остап Бендер, култов образ от роман, енигматичен за няколко поколения…

Да, голямо изпитание е. Режисьорката Бина Харалампиева, която е на възрастта на моята майка, ми разказа, че книгата на Илф и Петров „Златният телец“ е била сред настолните на поколението на родителите ми. Че едва ли не всички са били запознати с книгата и благодарение на нея са можели да прогледнат в обстановката тогава, да видят незрими неща. Спектакълът е със заглавие „За няколко милиона повече“ и премиерата е след броени дни - на 16 октомври в „Сатирата“.

Какво почувствахте, когато ви повериха тази роля?

Не бях чел романа и се наложи бързо да го направя. Приятно е да имаш такава задача, заедно се опитваме да пресъздадем този голям герой. Много е интересно и забавно да се работи по него, горд съм и се радвам, че имам този шанс.

Не се ли опасявате, че всеки има свой прочит на Остап Бендер?

Естествено, и вече ми е нервно и напрегнато… Няма начин. Винаги е притеснително, когато толкова много хора имат своя прочит, но ако човек започне да мисли по този начин, това означава никога да не се правят филми по книги. Например „Властелинът на пръстените“ - много хора са го чели, на едни не им допада екран-
ната версия, на други много им харесва, трети дори награждават филма…

Вашият прочит на Остап Бендер?

Все пак пресъздаваме романа на сцената, а не моята интерпретация. Всички се опитваме да бъдем достатъчно верни на режисьорските задачи.

Верни на режисьорските задачи, казвате… Миналата година режисьорът Лили Абаджиева се „пошегува“ с „глезения секссимвол“ от сериала „Стъклен дом“, като ви повери Квазимодо в „Парижката света Богородица“ в театър „София“…

Когато Лили ми се обади за тази роля, ми каза, че като решила да направи постановката, си представяла единствено мен в ролята на Квазимодо. Беше ми интересно да работя по образа, тъй като беше нещо много различно, нещо, което до момента не бях правил.

Наистина ли не ви притесни образът на урод в силиконова маска?

Не, изобщо, беше ми много любопитно. Още от началото исках да знам как ще изглежда Квазимодо, как ще се направи силната деформация на лицето, за да се получи наистина уродлив външен вид. При него най-важното беше да се противопостави душевната му красота, защото в нея беше акцентът в образа. Интересно е, когато не те вълнува как ще изглеждаш, а това, което трябва да излезе отвътре, от душевността на героя. Подобна работа е по-трудна и по-любопитна за един актьор и на сцената, и на екрана.

С Теодора Духовникова направихте също два драматични и богати душевно образа в „Гарванът“ в Театър 199, където пък сте мрачен романтик в инвалидна количка…

Да, и отново под режисурата на Бина Харалампиева. Радвам се, че започнах да работя с нея. Открих един изключителен човек и професионалист. А Теодора е един от най-добрите ми партньори на сцената. Изключително сетивен и талантлив човек. Процесът на работата по този текст беше задълбочен, а нямахме много време за репетиции. Тогава вече бях зает и с „Парижката света Богородица“, разкъсвах се между двете сцени, но бях поел ангажимента за Квазимодо. За „Гарванът“ репетирахме по 2-3 часа, но успяхме да свършим много работа.

В „Коварство и любов“ в театър „София“ отново сте в силно драматична роля - на Фердинанд фон Валтер…

Когато дойде това заглавие, все още бях на щат в театъра и просто бях разпределен. Това е една от големите роли на театралната сцена и се радвам, че успях да работя и по нея.

Какво се случи миналата есен със спектакъла на Пернишкия театър „За мишките и хората“ под режисурата на Асен Блатечки, защо беше свален от сцена?

Не зная, това е един от любимите ми спектакли и се радвам, че работих с Асен по него.

Така ли? Говореше се за скандал между вас, двамата актуални секссимволи…

Не, това е поредното недоразумение в пресата. Защо спектакълът не се играе, може да каже единствено директорът на Пернишкия театър, но със сигурност не е
поради нежелание на Асен или мое, или на когото и да било. Двамата харесваме този проект и когато започнахме работата по него, беше страхотно. Аз играех Джордж. Асен много добре знаеше какво иска да направи с тази пиеса. Всеки, който е работил с Асен, остава очарован. И днес отношенията ни са супердобри! Та ние снимаме в момента заедно филм. Работното му заглавие е „Люси“. Започнахме снимки в края на август, снимахме до средата на септември, сега спряхме, чакаме смяната на времето и вероятно в края на месеца или в началото на другия ще продължим. Така че отношенията ни с Асен са повече от приятелски, ходим насам-натам заедно, играем в представления заедно…

 …пиете по едно заедно след работа?

Не, не пием (смее се). Бръмчим с моторите Никога не е имало такова нещо - да си делим известност. Вярно е, че когато и той се включи в „Стъклен дом“, имаше опити да се създаде интрига… Странно е да се правят такива заключения - че трябва да има ревност между двама ни на професионално ниво…

Цялата тази сценична треска, със силните драматични роли „изгони“ ли тригодишната звездна суета на секссимвола Камен от „Стъклен дом“?

(Смее се.) И за мен, и за Асен, и за много други мои колеги се употребяват определения като „секссимвол“. Няма лошо, това е страхотно, то помага до голяма степен да се привлекат повече зрители в салоните и пред екраните. Ние обаче не сме от хората, които лежат на това, по-скоро го приемаме като бонус към всичко, което притежаваме. Не се вперваме в него, а работим това, което сме искали винаги да правим - театър и кино.

Отстрани изглеждаше, сякаш се втурнахте много бързо да излезете от повърхностния образ на разглезеното момче, да покажете колко сериозен може да бъдете…

Никога не съм се чувствал глезен от фенките, гледал съм да си върша работата, а пък ако публиката каже „Да, този добре си прави нещата“, това е най-голямата награда за мен.

Влязохте и във втория сезон на сериала „Дървото на живота“ по ТВ7, където сте в ролята на мрачен и затворен геолог… Да очакваме ли силни колизии?

Харесва ми да правя различни неща, защото те поддържат във форма. Ако човек започне да играе едно и също нещо, бързо на него самия ще му стане безинтересно, да не говорим за аудиторията. Никой не печели от това да заседне в един образ и с него да изкара кариерата си, колкото и дълга да е тя. Аз искам да експериментирам. А колкото до моя геолог, той в един момент ще се окаже в театъра на събитията и вече няма да е скучен. Но ще спра дотук, за да се запази изненадата за зрителите.

Предложения за други сериали?

Имаше, да, но повтарям, пробвам различни неща, за да се изградя като добър актьор Не смятам, че съм постигнал това, което бих искал, а работата с всеки нов екип, партньор, режисьор на сцената или на снимачната площадка те обогатява.

Може ли да кажете за себе си, че популярността от малкия екран ви донесе по-хубави роли?

Определено. Когато има интерес към някого, нормално е да дойдат повече предложения и имаш възможността да избираш и да експериментираш.

Казвате, че рядко общувате с непознати. Как понасяте неизбежните спътници на популярността като загубата на анонимност?

Никога не съм се крил, но е вярно, че не съм много общителен с непознати, просто не ми е в природата.

Снимахте се и във филма „Шестият ден“, където играете бандит?

По-скоро похитител, но сериозната ми роля е в друг филм - „Вила Роза“, който ще излезе на 20 декември. Там имам централна роля и филмът е от жанр, който не е правен до момента у нас или поне не съм гледал такъв филм. Това е трилър с елементи на ужаси. Когато прочетох сценария, поисках да го направя. Не бях чел
до момента толкова добре написан сценарий - на Борислав Захариев. Мартин Макариев пък е другият режисьор освен Бина Харалампиева, от когото съм изключително впечатлен. Той е на моите години, не е учил в България и вижданията му за кино са коренно различни от това, с което съм се сблъсквал тук. Начинът му на работа е страхотен. Възхищавам се на неговата организираност, на визията за изграждане на кадрите, на работата с актьорите, която е много важна.

Чу се, че във „Вила Роза“ имате горещи сцени отново с Елена Петрова… Неминуемо пак ще ви питат само приятели ли сте с нея…

Кажете, питайте, няма проблем (смее се). Това е поредният мит - че с Елена сме нещо повече от приятели. Радвам се, че отново снимам с нея. Хубаво е, когато познаваш партньора си и знаеш какво може да очакваш от него.

Със Симеон Лютаков участвате и във филма „Още нещо за любовта“.

Той беше сниман много отдавна, още през 2009 г., но сега излиза. Това беше всъщност първата ми голяма роля в киното.

В цялата тази въртележка от роли и ангажименти къде остава любовта?

Винаги има любов. Без нея няма как да стане… На тази тема никога не съм обичал да говоря. Това си остава у мен.

Живеете толкова близо до „Сатирата“, че човек би си задал въпроса, защо не се прехвърлите на тази сцена?

Правя достатъчно други неща. Няма лошо да се „заселиш“ в един театър, но не и да оставаш дълго време там, защото срещата с нови колеги винаги обогатява. До миналата година бях на щат в театър „София“, но реших, че е време да премина на свободна практика. Имам много предложения, които искам да осъществя, и не
желая да спъвам работата на театъра. Абсурдно е колегите да се съобразяват с моето свободно време, не е редно така.

Вкъщи бързо ли излизате от роли?

Не съм от актьорите, които, като влязат в спектакъл, после по два часа не могат да излязат от ролята, не, напротив, спектакълът свършва, изкъпвам се, преобличам се и съм окей.

Има ли дни, свободни от всякакви ангажименти, и какво обичате да правите тогава?

Да, случват се и такива дни. Тогава се опитвам да си доспя, макар че не съм от хората, които могат да остават до късно в леглото. После се виждам с приятели. Изчаквам ги да си свършат работата и отиваме някъде да се забавляваме. Хубаво е да разпуснеш малко, да свалиш напрежението… Но ето сега, като наближи една премиера, ставам изнервен и неприятен за околните. Тия дни не се срещам много с приятелите си, защото ме занимават едни други мисли вече… Преди
премиера винаги ти се иска да имаш още малко време, още малко, за да доизпипаш нещата…

Изневерили сте, казват, на вашия неизменен мотор и на рокерството, някакъв джип се появил?

Няма такова нещо. Не мога да кажа, че съм типичният рокер, обичам да си карам мотора, удобно ми е с него. Харесва ми, когато излизаме извън града с приятели.

Как поддържате перфектната си фигура, още ли тренирате таекуондо?

Спортувам разни неща, но гледам като цяло да се поддържам. Не е от излишна суета. Обичам, когато съм на сцената или на снимки, да съм сигурен, че тялото ми
ще направи това, което искам.

(в. Преса, печатно издание, брой 279 (630 от 13 октомври 2013)