29331 | 14 окт. 2013 | 11:56

Прочутите артисти от Народния театър се залюбили на сцената

Петя Герганова е най-добрата драматична актриса до средата на 50-те години на ХХ век. Висока, красива, с дълбок магнетичен глас, тя сякаш изпълва сцената. Герганова е неповторима цели 11 сезона в ролята на Оливия от „Дванадесета нощ“ на Шекспир. Тя е силна и въздействаща като Милкана от „Майстори“ на Рачо Стоянов, Мария Стюарт на Шилер и Маша от „Три сестри“. Но към големия талант върви и голяма уста, която й „помага“ да генерира врагове на сцената и около нея. Под сурдинка разказват как охрана от Държавна сигурност понечила да я спре, когато искала да влезе в Народния театър, докато Вълко Червенков провеждал там конгрес на БКП. С изнесения си глас Петя заявила: „Ай сиктир, бе! Кой си ти, та да не ме пускаш в театъра!“ Отместила с царствен жест смаяния милиционер и минала. Той бил толкова потресен, че дори не я арестувал. А по онова време прибирали за по-малко...

Не по-малък чешит и сериен прелюбодеец е любимият й Георги Стаматов. По онова време той се изписва на афишите като А. Стаматов за разлика от роднината си, писателя Георги П. Стаматов. Звездата на Народния театър е изиграл над 300 роли и е режисирал повече от 200 пиеси. Той е и председател на Съюза на артистите в България в продължение на 11 г., един от създателите на Висшето театрално училище в София, което по-късно прераства във ВИТИЗ. Стаматов си отива от този свят обиден и изоставен както от повечето си приятели, така и от голяма част от студентите си. Но третата му съпруга Петя Герганова безрезервно го подкрепя. След смърт­та му тя завещава семейното им жилище на ул. „Неофит Рилски“ на Съюза на артистите в България. От нейната кончина през 1985 г. до днес апартаментът се руши и пустее.

Двамата се запознават на сцената през 30-те години на ХХ век и се ухажват чрез ролите си. Стаматов вече е утвърден актьор, а Петя - 18-годишна дебютантка, която с безапелационния си талант от ученическия чин превзема сцената без никаква подготовка и протекции. Предисторията на пламъка, който ги изгаря, също е интересна. Стаматов е известен актьор с магнетично въздействие върху жените. Той е повече от привлекателен - висок, с широки рамене, орлов поглед, с демонично излъчване и величествена походка. Известни дами се тълпят около него, но връзките му с тях са преходни и мимолетни. Сключва брак с известната актриса от Народния театър Марта Попова и решава да стане домошар. Но точно тази роля не му се услажда. По онова време от софийската община дават безвъзмездно пустеещи земи в района на днешния пл. „Журналист“ в „Лозенец“ на артисти, певци и вестникари да си построят къщи. Въодушевената Марта тегли 120 000 лева заем. Крайно непредпазливо тя дава цялата сума на мъжа си да върне заемите си, а остатъка да внесе за строежа. Хилядарките обаче направо шуртят през широките му пръсти. Разривът е неизбежен, но изоставената е... Марта Попова. Той отива като директор-режисьор на Пловдивския театър, където завърта любов с неизвестна и до днес дама.

Услужливи клюкари от актьорската гилдия донасят на Марта пикантни подробности за любовните му похождения. Ревността й достига своя връх, когато вижда как

Петя Герганова и Стаматов репетират с невероятна страст в продължение на денонощия. В мемоарната си книга „Георги А. Стаматов“, публикувана през 1970 г., Петя Герганова опровергава слуховете: „В онзи пловдивски период ние не бяхме интимно близки с Георги.“ От спомените на актрисата обаче се разбира, че тя била влюбена в Стаматов още като ученичка в шуменската гимназия. „Строен, с дълги къдри и орлов поглед мъж, ходеше бавно и излъчваше някаква хипнотична сила - Тартюф - Стаматов“, пише Петя Герганова.

Като ученичка тя не участва в никакви школи. Но с упование гледа представленията на всички пътуващи трупи, които минават през Шумен. Малко преди да завърши гимназия, семейството й се преселва в София и това още повече разпалва страстта й към театъра.
Бъдещата актриса е запленена от светлините на рампата и когато Народният театър обявява изпит за стажант-актьори, лиричният й глас, ослепителната външност и хармоничните движения не остават незабелязани. Герганова е назначена от раз. И веднага започва да играе централните роли, за които утвърдени актриси само могат да мечтаят.

Точно Стаматов открива у нея самородния талант. „На мен не ми трябва достолепна дама с диплом, а откритие, каквото беше Петя“, казва той. На 18 години Герганова играе в „Потъналата камбана“ на Хауптман заедно със Стаматов (Пастора). В „Дон Карлос“, в „Писмото“ на С. Моъм, в „Макбет“ на Шекспир и в много други пиеси неизменно й партнира мъжът, по когото въздиша още от ученичка.

Георги обаче я ухажва само на сцената. В реалния живот е разкъсван от безброй почитателки. Младата актриса го ревнува, но няма как да промени характера му. А е прекалено горда да се подреди в „листата на чакащите“. „Около него има толкова много жени!“, отчаяно възкликва бъдещата първа дама на Народния театър. Тъкмо Герганова събира кураж да завоюва Стаматов и разбира, че той е заминал за Чехия. От Прага долитат слухове, че темпераментният любовник се е оженил за чехкиня, наследница на индустриалец. Тя била хубава и богата, но не се интересувала от театър. Когато българският Дон Жуан започва прекомерно да обръща внимание на представителките на нежния пол, чехкинята просто му казва: „Напускам те, макар че винаги ще те нося в сърцето си!“

Стаматов се връща в София, все едно че нищо не се е случило. В мемоарите си Петя отбелязва сухо този тежък за нея период: „Стаматов отиде в Чехия, за да доведе Масалитинов, и успя да го склони да остане в България не само като главен режисьор, но и като педагог на младите режисьори и актьори.“
Междувременно Петя Герганова все по-уверено стъпва на сцената на Народния театър. Публиката я боготвори, някои младежи тичат през две преки, за да се разминат още веднъж на улицата с красавицата, а софийските бонвивани я ухажват настойчиво. Стаматов сякаш я вижда с други очи и се влюбва.

Герганова стои зад мъжа си, каквито и несгоди да им поднася съдбата. Заедно с група актьори от Народния театър двамата заминават на турне в Америка. Там имат голям успех сред българските емигранти. Завистниците набеждават Георги във финансови злоупотреби по време на пътуването. Има дело и Стаматов е изхвърлен от театъра, а семейното им жилище - отнето.

Чак през 1942 г. Жорж, както го наричат всички, е реабилитиран и се завръща в Народния театър. С Петя си купуват апартамента на тихата тогава софийска улица „Неофит Рилски“ и живеят щастливо със своите приятели интелектуалци. Нямат деца, но са прекалено горди, за да говорят на тази болезнена за тях тема.
Разбира се, легендите за необичайните им отношения се шушукат из столичния хайлайф. В своя „Дневник“ Чудомир пише, че когато в къщата на Герганова отивал режисьор, тя се събличала пред него, за да му покаже, че тялото й е все още стегнато и става за роли на красавици. Действително актрисата запазва привлекателния си външен вид и своята енергична походка.

„Малко е да се каже, че тя бе красива, тя бе хубава. А това е друго. В тази хубост сигурно влизаха и дарбата, и душевната нагласа, и благородството на душата, и външното изящество. Хубостта е хубост, когато е различна, неповторима. Такава неповторима хубост Петя Герганова излъчваше на сцената“, пише проф. Любомир Тенев.

Успехите на сцената обаче не й се разминават „безнаказано“. А и чепатият нрав на Герганова с нищо не допринася за потушаването на ненавистта. Стоянка Мутафова пише в спомените си „Когато се подстригват мравките“: „Има хора, готови да плюят на всякакви закони. Те самите са си конституция. Петя Герганова беше такава. Мнозина я мислеха за проклета, но това не е точно така. Тя мислеше така и имаше доблестта да не връзва фльонги на мислите си. От липса на врагове не можеше да се оплаче, но и страшно много хора й се възхищаваха. Изразите и поведението й бяха постоянна тема в разговорите на театралите. Неподправени или украсени, те влизаха в историята на българския театър и ако питате мен, те са сред най-интересното и колоритното в същата тази история...“

Дори недоброжелателите обаче признават, че голямата актриса и в любовта си е толкова постоянна, колкото и в ненавистта. Затова не връзва кусур на мъжа си, когато й кръшка със студентките си. Понеже винаги се връща при нея. Герганова никога не помисля да напусне Стаматов и го подкрепя в най-трудните му моменти, когато е обвиняван, че не се съобразява с официалната политическа идеология след 9 септември 1944 г. Следва временно затопляне през 1949 г., когато Стаматов получава титлата професор в създаденото от него Висше театрално училище. Мрачните дни за актьора обаче идват в средата на 50-те години, когато след серия от доноси той е уволнен от театъра и от ВИТИЗ, забранено му е да играе и да режисира.

Стаматов е реабилитиран, но отношението към него остава хладно. Годините, прекарани в изолация, го съсипват. Той се затваря в себе си и с дни не излиза от дома си. Актьорът си отива през 1965-а на 73 години. Петя Герганова го надживява с близо две десетилетия.

До кончината си тя запазва и достолепната си фигура, и достолепното си държание. Но пък лафовете й са пиперливи и запомнящи се. Когато Стаматов купува една от първите в София спортни коли „Рено Алпин“, Петя възкликва така, че оглася целия първи етаж на ЦУМ, където продавали автомобилите: „О, Жорж! Толкова пари пропиля по жени, само таз пича въшка успя да купиш! С обувалка да ме вкарваш, с тирбушон да ме изкарваш!“

„Аз не обичам скуката. И в живота ми днешният ден не трябва да прилича на утрешния. Артистите (ще изключа себе си) са страшни романтици в живота. Аз съм безусловен реалист. Единствено романтиката ни с Жорж успях да съхраня в сърцето си“, казва Герганова в едно от редките си интервюта. 

(в. Преса, печатно издание, брой 280 (631 от 14 октомври 2013)