32903 | 14 окт. 2013 | 12:19

Тефтерчето на Златанов е еманация на управлението на ГЕРБ

Чел съм множество определения на онази човешка дейност, която наричаме политика. Признавам - трудно е да ги преразкажа накратко. Нашето съзнание обаче така е устроено, че често най-късият начин да определиш нещо е, като посочиш какво то не е. Политиката е всичко друго, но не и да пречиш. Имам предвид дълбоката й същност, а не някои нейни възможни тактически форми.

Второто съществено негативно определение на политиката е - тя не е надлъгване. Нормално е всеки политически лидер и всяка партия да хвали и да представя идеите и намеренията си като най-добри или по-добри, но ако става дума за чиста лъжа, то това със сигурност не е политика.
Пречене и лъгане - това са двата основни начина на присъствието в политическия живот на България на

изобретателя на магистралите и на ваятеля на залите

(има се предвид една-единствена, на която той сложи покрива, който сега вече се ремонтира).
По отношение на преченето той чистосърдечно и без дори да разбира какво точно казва, си го призна в парламента като символ-верую. Ролята на опозицията била да пречи - тъй рече създателят. За подобно признание в произволно взет европейски парламент си отиваш от политиката още на следващата сутрин. Просто защото това очевидно показва, че не знаеш къде си попаднал. Истинският проблем в случая е, че великият нашенски кормчия по същия начин разбира политиката и когато е на власт. Става дума за неизкореним манталитет на селски третодивизионен футболист, който на поляната действително схваща играта като пречене и съответно подкосява, бута и спъва. Попаднал в политиката, такъв играч, естествено, се занимава само с рушене на чужди партии, прекупуване на чужди играчи, подслушване, притискане и т.н. Тоест с всичко друго, но не и с политика в автентичния й смисъл.

По отношение на лъженето той чистосърдечно и дори талантливо си го практикува ежеминутно и на власт, и в опозиция. Няма значение какво правиш, важното е какво показваш и какво повтаряш като папагал: зали-магистрали, зали-магистрали, зали-магистрали...

Наскоро вечерях в Истанбул с един приятел - талантлив турски социолог. С него говорихме за това какво се случва в Турция и той нашироко ми обясняваше нещата. Разговорът течеше на английски и изведнъж се запъна. Защото не можел да преведе на английски личността и същността на управлението на Реджеп Ердоган. Предложих му - като не може на английски, да го каже с турската дума.

„Тарикат“ - каза той

В българския език тази дума има и симпатично значение, което звучи малко наивно. В турския оригинал обаче тя означава само и единствено мошеник, човек, който злоупотребява по всякакъв начин с обществото и политиката. Струва ми се, че най-добрият приятел в България на Ердоган - Борисов, може да бъде описан със същата тази дума - тарикат. Но в турското й значение.

Оттук нататък въпросът кой се крие зад тефтерчето на Златанов отпада. Тъй като почеркът е толкова характерен, че няма никакво съмнение - с тефтерче и без тефтерче, с инициали и без инициали, зад цялата история прозира една личност, един мит...

Прословутият документ, в който съществуват много имена под формата на инициали - Б. Б., Ц. Ц., И. Ф. и т.н., се оказа, че най-сетне предизвика някакви по-сериозни дебати в парламента. Тази изключително сериозна дискусия може да е знак, че България върви в правилна посока и няма как да не продължи в българското общество. Но за това е необходимо ние като българи да направим така, че човек, който изповядва политиката по този начин - с пречене, лъжене и с тефтерчета,  да не бъде допускан на нашата политическа сцена. Ако това не стане, сериозната политика в България трудно би взела връх. В момента тя е като отровена риба, която иска да се изчисти от отровната течност.

В петък в пленарната зала Бойко Борисов се помъчи да каже думи на смирение, от устата му излезе дори думата „Извинявайте“. Стоп! Не бива да се вярва на нито една дума на бившия премиер. За него думите са случайно нещо. Трябва да се гледа само поведението му. С арогантност и наглост той все още убеждава намаляващите си поддръжници, че всъщност контролирал всичко, че е на власт и още утре сутринта ще е отново министър-председател.
Казват, че Борисов не можел да го играе опозиция, а само като управленец. Не съм съгласен. Твърдя, че той

никога не е участвал като управляващ в политиката

защото може само да властва. С нито едно свое действие не е показал, че умее да управлява и да прави нормална политика. Да управляваш е едно, да властваш - друго.

Бойко Борисов е една самоцелна машина за власт. Власт, на която крайната й цел е задоволяване на вътрешното его.
Тефтерчето „Златанов“ се явява еманация на управлението на ГЕРБ. В този случай обаче има и нещо положително - може да послужи за пречистване в обществото ни. Ние вече започнахме такъв процес, но той е много болезнен и бавен, ще продължи дълго. Важното е, че сме тръгнали.

Парадоксалното в случая е, че Борисов с лека ръка изхвърли Искра Фидосова, представяйки я като последната ръка, вземала решенията. Същевременно обаче всеки ден ни внушава, че знае и контролира всичко и само той управлява. Чрез записките в тефтерчето става ясно какво е имало -  вътрешнопартийно подчинение чрез натиск и принуда, пречене на другите партии и т.н. Тезата, че Фидосова е автор на всичко това, първо, е изключително глупава и, второ, е огромна лъжа. Юристката от Монтана е просто една брънка,  изпълнител.

Освен това - всички знаем, че автор на подслушването не е Цветан Цветанов. Да, бившият вътрешен министър го е извършвал, т.е. чрез неговата санкция, но ползвателят, този, който стои зад всичко това, е Бойко Борисов. И няма българин, който да не го знае.

ГЕРБ и партийният им лидер продължават с преченето - вече внесоха втори вот на недоверие. И какво направиха? Делегитимираха една от най-важните процедури на демокрацията. Превърнаха вота на недоверие във фарс, в самоцелна форма, в игра. Борисов постави на амбразурата своите депутати и ги обезличи. Със самото си присъствие той

делегитимира всяка институция

където се появява, защото при него най-важното е „азът“, а не това, което е важно за обществото. Всичко при него се свежда до махленско равнище - кой кога дошъл на работа, кой се успал, на кого какво жена му казала, т.е. политиката за него е някаква махленска селска история.

Всъщност не е новина, че Борисов съсипва и унищожава всичко, до което се докосне. Той само си подаде носа на протестите и те се разпаднаха. Отрови ги. Учудвам се, че още българи подкрепят подобна личност. Освен това за него няма нито едно доказателство, че е десен или ляв. Чудя се на колегите от Реформаторския блок по какъв начин те изобщо възприемат т.нар. му дясна политика. Ако държат толкова много на електоралната  му тежест, добре е да знаят, че  използването й ще е самоубийство.

Съюз с Б. Б. означава липса на идентичност, всеядност и той много скоротечно ще приключи. С фатални последици за по-малкия в него. 

(в. Преса, печатно издание, брой 280 (631 от 14 октомври 2013)