94666 | 16 окт. 2013 | 12:26

Уханието на босилек и елейно масло отваря сетивата ти, погледът се плъзга по лика на иконата, минава над венеца и спира в танца на слънчевит

Малката бяла моторна лодка напусна кея пред манастира и се насочи към кораба, притихнал в морето на 500 м от атонския бряг. На палубата му стотина православни жени - българки и рускини, се взират в лодката, докато от очертанията й постепенно изплуват фигурите на четирима монаси в нея. След няколко минути лодката доближава задната част на кораба, спускат им пътека и с един подскок черноризците са на борда. Двама придържат огромна икона, завита във везана покривка, трети е прегърнал с двете си ръце овчарска торбичка, сякаш в нея е

скрил съкровището
на света

а четвъртият умело балансира с две огромни черни чанти, от които се подават църковни атрибути. Пред смаяните дами, покрили главите си с кърпи, монасите с бързи движения спретват на палубата малък молитвен храм - иконата, обкичена с венец, е положена на висок постамент, до него на три малки масички, покрити мигновено с тежка покривка, подреждат ценностите от овчарската торбичка - сребърно ковчеже с частица от Кръста Господен и мощи на св. Анна, св. Марина, св. Филип, коляното на св. Пантелеймон, частица от десницата на св. Георги, положена в позлатена отливка на длан, и малко шишенце с елейно масло. Когато всичко е на мястото си, един от монасите разтваря покривката и около венеца от босилек, индрише и мушкато грейва олтарна икона на св. Геор­ги Победоносец. След минути започва молебенът...

Часът е 10 сутринта. Събота. Корабът се носи по притихналото море, слънцето огрява величествения атонски бряг, по който са накацали изумителни манастири, в далечината се извисява тайнственият връх Атон, подпрял небесата, обгърнат от ефирна облачна дантела, а на палубата дамите потъват в Божия прегръдка. Усещането е изумително. Забравяш за света, за ежедневието, от което те делят някакви си 7-8 часа, и се отдаваш на вълшебния миг, в който искаш да се слееш с Вечността. Уханието на босилек и елейно масло отваря сетивата ти, погледът се плъзга по лика на иконата, минава над венеца и спира в танца на слънчевите лъчи по морското огледало. Магнетично съприкосновение между духовно изживяване и възхитителна природа...

Това е тайнството на женското поклонничество на Света гора. На 500 метра от брега на Монашеската република при строго спазване указа на византийския император Константин Мономах, който забранява достъпа на жени и деца в обителта, православните дами все пак имат възможност да се помолят заедно с атонските монаси за всичко, което им е в сърцата и душите, и най-вече да благодарят на Пресвета Богородица - Господарката и Закрилницата на Атон. Ако сме успели да осигурим поне един миг, в който всяка една от жените

да остане насаме с Бога

изпълнили сме целта на пътуването - казва Андрей Кристов, почетен председател на Балканското атонско сдружение, организатор на това поклонническо преживяване (кой е той - виж долу).

Пътуването започва от пристанището на градчето Уранополис, в началото на третия ръкав на Халкидики. Тихо, примамливо градче с накацали по брега къщи хотели, чието име в превод означава „градът на небесата, градът на рая; градът, който ви отвежда в рая“. На пристанището се извисява Кулата на Андроникос, построена през 1344 г. от манастира „Ватопеди“, за да служи като „охранител“ пред набезите на пиратите. Високата каменна постройка с малки процепи вместо прозорци и два чардака под покрива е застинала във времето. Вътрешността й е превърната в музей на християнски антики от Халкидики. Срещу нея се кипри малък новичък параклис на св. Николай. Пред него, както и пред всеки от многобройните храмове в Гърция, се развяват задължителните две знамена: гръцкият национален флаг и жълтият флаг с черен двуглав орел на Вселенската патриаршия.

Корабът тръгва в 9 часа от пристанището и пори по крайбрежието на полуострова. Гледката към манастирите е уникална, магнетична и въздействаща, а атракцията на скачащи делфини усилва емоциите. Чувството, че не можеш да докоснеш този бряг, че сякаш си наказана да го гледаш и да му се възхищаваш само отстрани, усилва желанието да го покориш дори само мисловно и духовно. Названието Света гора идва през XI век със златопечатна грамота на император Константин IX Мономах. Далеч преди това, когато Божията майка стъпва на този бряг, чува глас от небето: „Отсега нататък, майко, това място ще е твоят рай и спасително пристанище.“ Монасите, които идват след нея, приемат за смисъл на своя живот славата и вярата в Нейния образ. И нищо друго

от женски род не може да бъде почитано

За основател на Монашеската република се приема Атанасий Атонски, който през IX век с финансовата подкрепа на император Никифор изгражда манастира „Великата лавра“, най-големия и най-стария сред 20-те в обителта. Забраната за посещение на жени идва през 1060 г. с була на византийския император и оттогава важи с пълна сила. Така Света гора, „Градината на Богородица“, се превръща в единственото място на света, където на женски крак не е позволено да стъпи. Затова и планината се назовава с прилагателното „света“. Дори и животни от женски пол не могат да се донасят на полуострова с изключение на котки и кокошки. Пернатите са допуснати заради яйцата, необходими за направата на бои, използвани в зографисването на икони. И за да няма изкушения, земните пътища към Света гора свършват в Уранополис. Преди години е имало идея да се прокара електричество на полуострова, но монасите отказали. Брегът е отсечен, горист, на места планината е с дълбоки прорези.

Корабчето се движи бързо и пред погледа ни изниква огромен красив манастир със сини кубета и величествени кръстове. Руският „Св. Пантелеймон“. Известен е като Росикон, но дори и монасите под сурдинка го наричат „Шератон“ на Света гора. Това е впечатляваща гледка на огромно монашеско селище с високи шестетажни крила, многобройни сгради и цветни куполи, които доминират над околния пейзаж. Виждат се и новопостроени крила на обителта, които подсказват, че тук не се жалят средства, за да се поддържа духът на православието. Докато очите ни се пълнят с гледката, Андрей Кристов не спира с разказа си. Храмът е основан от руски монаси през XI век и е признат като самостоятелен манастир през 1167 година. През 1765 година манастирът е преместен по-близо до морския бряг и минава под покровителството на руския адмирал Ушаков, молдовската болярска фамилия Калимачи и руските царе. С тяхна подкрепа е напълно възстановен и разширен. Последният руски император Николай го посещава 14 пъти, за последно отсяда през 1918 г. И понеже в Света гора всеки храм се слави с мощите на светци, които съхранява, руските монаси държат почетно първенство - тяхната реликва е главата на св. Пантелеймон, един от най-почитаните светци в Русия. Манастирските камбани, изработени през XIX век, се считат за най-големите в цяла Гърция. В началото на XX век манастирът е можел да приюти освен 100 монаси и повече от 200 посетители. А в трапезарията под камбанарията могат да се нахранят над 800 души.

След десетина минути, заобиколили малко възвишение край морето, пред нас вече е гръцкият манастир „Ксенофонт“. Тук забелязваме камениста крайбрежна ивица и малкото пристанище пред входа. Този манастир е нашият своеобразен „домакин“. Защото именно негови монаси ще се качат след малко на кораба и

ще станат духовните ни водачи

в тайнственото проникване в Света гора. Създаден през X век от монах на име Ксенофонт, този храм се нарежда на шестнадесето място в йерархията на Атон. Както българският Зографски манастир, така и „Ксенофонт“ е посветен на свети Георги Победоносец. След падането на Константинопол до XVIII век манастирът е ограбван непрекъснато от пирати и непрекъснато владетели от Източна Европа даряват средства за възстановяването му. Има осем параклиса, два от тях са

посветени на свети Димитър и свети Лазар. В манастирската библиотека се пазят над 4000 печатни книги и около 300 ръкописа. Част от реликвите - частица от Светия кръст, мощите на св. Ана и св. Георги, монасите донасят на борда на кораба, а докосването до тях е невидимата връзка с недостижимия за нас свят. След пречистването един от тях ни причестява с елейно масло от богородичната икона „Достойно есть“. Ритуалът трае около час...

Вече сме стигнали манастира „Дохиа“, разположен на склон отвесно към морето. Според преданието е основан през X век от Евтимий, ученик на Атанасий Атонски. Десети в йерархията на Света гора, манастирът притежава чудотворната икона на Богородица Скоропослушница - една от най-известните и почитани икони в Светата обител.

И докато се взираме в кулата на „Дохиар“, брегът ни предлага нова величествена гледка - манастира „Симон Петра“. Изникнал от скалата, бързо преброяваме етажите му - седем, а въпросът изпод чии ръце е извисил снага се блъска в мислите ни. Този манастир се смята за една от най-дръзките постройки на Света гора и чудо на монашеската архитектура. Изправил се внушително на 230 метра над морето. Основан е от блажения Симеон в средата на XIII век и съгласно поверието построяването му се дължи на чудо. Когато Симеон решил, че точно на тази скала ще има храм, никой майстор строител не се наемал да го последва. Полагайки основите на върха на скалата,

Симеон понесъл
кофа с вода, но полетял в бездната

И когато всички го оплакали, Симеон се върнал жив и здрав. Казал на майсторите: „Не бойте се, Божията майка бди над нас.“ И строежът започнал. В началото храмът се е наричал новият Витлеем, но по-късно е преименуван на своя създател и на камъка, от който е изграден. През вековете заради пиратски набези, пожари и османско нашествие манастирът загубил голяма част от съкровищата си, но и днес продължава да възхищава с достолепието си. Пред него монасите са терасирали скалата, насипали са пръст и са си направили зеленчукови и цветни градини, за да докажат, че нищо не може да спре човешката ръка, когато тя се води от вдъхновението и жаждата за живот.

Минаваме пристанището Дафни към столицата Карея. Един след друг се показват манастирите от огърлицата на Атон. Успяваме да видим 10 от 20-те храма, чиято бройка, определена със закон, не се променя във времето. От тях 17 са гръцки, 1 сръбски, 1 руски и 1 български. За съжаление точно него, нашия „Зограф“, сгушен в диплите на планината, не можем да видим, освен за миг да зърнем част от покрива му. В Света гора е забранено както създаването на нови манастири, така и разрушаването на старите. От 1988 г. обителта е вписана в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Изминали са четири часа от качването ни на кораба. На края на полуострова капитанът обръща посоката и се насочва обратно към Уранополис. Спираме отново на 500 метра от пристанището пред манастира „Ксенофонт“, откъдето същата лодка идва да вземе монасите и да ги върне в манастира. С тях тръгват и организаторите на пътуването - Андрей Кристов и Валентин Тодоров от Балканското атонско сдружение. Малко по-късно и дамите слизат на пристанището и всяка поема по своя път. Отнесла със събе си частица от своето усещане за Света гора. 

Снимки: Олег ПОПОВ

(в. Преса, печатно издание, брой 282 (633 от 16 октомври 2013)