33414 | 17 окт. 2013 | 07:08

Власт без ГЕРБ Реформаторският блок не може да вземе

10 септември 2013 година. Дейци на Реформаторския блок по време на представяне на Гражданския съвет. От ляво на дясно: Петър Москов, Евгени Чачев (зад него), Радан Кънев, Найден Зеленогорски, Меглена Кунева, Корман Исмаилов.

Борис ПОПИВАНОВ

Някой би могъл да каже, че правителството и Реформаторският блок си приличат по едно - основното им постижение от момента на създаването досега е в това, че са оцелели. Справедливо е веднага да се посочи разликата в една важна и тъй деликатна сфера като популяризирането на търговска марка. Правителството не успя да наложи името си като „експертно“, докато Реформаторският блок сравнително бързо наложи името си, стана разпознаваем и зае място в политическия пъзел.

При това предпоставките не биха могли да бъдат по-невдъхновяващи.

Новото формирование стъпи върху развалините

на една срутваща се в три поредни мандата традиционна десница и израсна върху почва, бедна откъм хумуса на оригиналните политически идеи и отровена от химикалите на междулидерските вражди. Партиите участници са известни много повече с умението да си пречат едни на други, отколкото да осъществяват партньорства. Колективният майски изборен погром настъпи очаквано за всички освен за тях.

И ето на, месец по-късно мъртвите оживяха, счупените парчета се сдобиха с бързодействащо лепило и присъствието им се утвърди на медийната сцена благодарение на цяла поредица събития, които те произведоха и произвеждат и днес. Впрочем за първи път от 12 години нито едно от събитията в тази част на спектъра не е свързано със скандал.

Успехите имат общ корен с проблемите. Обединението дойде по-рано, отколкото трябваше. Партиите в блока нямаха време да осмислят и извадят поуки от пораженията, да изживеят своя катарзис, за да си послужим с най-популярната думичка в онова блажено лятно време. Избухването на протеста ги върна с шут в политическото поле, без да минат през тренировки и загряване по тъча. Обратно на поговорката, че обърне ли се каруцата, пътища много, пътят се оказа един и на всичкото отгоре не по нанадолнището.

Не бихме могли да си представим, че подобно центростремително движение ще се случи, ако го нямаше прословутия 14 юни (пламването на протестите). А това веднага поставя въпроса що за здрави основи има формация, събрана по силата на инцидентно събитие. Играчът вече е на терена и не може да не влезе точно сега, защото друг път едва ли ще го извикат в националния. Още повече когато отсреща е най-възрастният професионален футболист в Европа.
Предимството на Реформаторския блок е, че се вписа относително успешно във всеобщия повик в българското общество от началото на годината насам за смяна на лицата. Костов не е начело. Кабаиванов се дръпна. Кунева остана, но пък тя току-що беше дошла и никак не искаше да я приемат за статукво, което трябва да си ходи.

Появата и медийното утвърждаване на нови лица е първата крачка, втората предполага да се изявят лидерски качества.

Колкото и да говорят днес за хоризонтални структури, за мрежов тип функциониране, за колективни решения, сериозна политика без лидерство не се прави. Не в смисъл някой да удря по масата и да вика по-силно от останалите, а да бъде ясна отговорността - кой говори от името на Реформаторския блок и как застава пред публиката с това си говорене.

Трудно е да намериш общия знаменател на партиите в блока и търсенето му ще продължи през цялото време на неговото политическо съществуване. Блокът се идентифицира с каузата - а до голяма степен и с хората - на протестите в България, а в него членува партия, подкрепяща най-големия враг на протестиращите в Турция. Много хора искат да видят възродено дясно, а в блока членува партия, която по никакви европейски стандарти не може да е дясна и която по силата на установените правила за разпределяне в партийни фамилии трябва да се яви отделно от другите на евроизборите през май.

Как идеята за единството ще бъде обяснена в този казус на публиката, е

задача с повишена трудност

А най-сериозно безпокойство може да събуди неясната отговорност в Гражданския съвет, където представители на партии работят съвместно с граждани, които са представители основно на себе си, и заедно трябва да изработват решения. Експертно-политическото начало тук е на път да се превърне в огледален проблем на драмата с експертно-политическото правителство. При неуспех политикът има пред кого да се отчете и кой да му потърси сметка. Докато експертът си взема шапката и отива в друг Граждански съвет.

Другият момент е отговорността за политиките, за реформите на реформаторите. От блока отхвърлят обвиненията, че се стремят само да влязат в парламента. И отговарят, че искат да предложат нови правила за управление на държавата. Първите 12 точки имаха пожелателен характер, да няма мафия, да няма олигархия, да няма зависимости, външни и вътрешни, един вид „хубаво е да живеем по-добре“.

Икономическите мерки, огласени в началото на този месец, не предизвикаха никакво медийно раздвижване, независимо че много от тях са смислени и точни. Като че ли нямаше политици, които да направят от тях новина, да привлекат вниманието на хората.

Всички звучаха като експерти и не съумяха да обяснят ясно с какво тези мерки ги правят различни от другите и им дават право на собствена ниша. Включително и с какво ги правят различни от правителството, което в досега известните си икономически намерения не отива много по-вляво от Реформаторския блок.

Виждаме хора на старата десница и либерални експерти срещу какво? Срещу отново хора на старата десница и либерални експерти, само че от правителствената страна на барикадата. Но правителството заявява, че прави политика с подкрепа на парламентарни партии, докато от блока срамежливо твърдят, че нито са леви, нито десни, а просто граждани срещу олигархията. Оттам произтича и централният проблем включва ли се ГЕРБ с неговото управление в тази олигархия, или те са от добрите.

Власт без ГЕРБ Реформаторският блок не може да вземе. Но ако ще я взема с ГЕРБ, избирателят може да се запита какво ги отличава от ГЕРБ, при положение че се борят за един и същ (особено в големите градове) електорат и спорят дори за правото да представляват политически протестите. Блокът е длъжен да внимава да не се превърне във втора БАСТА. Както отцепниците от ГЕРБ споделят изцяло програмата на бившата си партия и приветстват Борисов, но просто искат да премахнат цветановщината, така и от блока могат в един момент да бъдат възприети като друга писта на ГЕРБ.

Разпънат между мерки, които спокойно може да бъдат мерки и на правителството, и политическо поведение, което спокойно може да бъде поведение на ГЕРБ, Реформаторският блок още не е поел пътя към

изграждане на собствена физиономия

към политика, която да бъде свързвана точно с него, а не с експертност, присъща по принцип на всяка формация. Остап Бендер би казал, че им липсва „плодотворна дебютна идея“.

А социална база за нова десница у нас има. Въпреки кризата достатъчно много хора биха искали десни политики за бизнеса си, свобода от намеса, насърчаване на предприемачеството. Реформаторският блок много рано пое в дясното платно. Ако той вземе да си повярва, че перспективите са розови, а с хората не е нужно да работиш всекидневно, а е достатъчно да обявиш програма и да напомниш за антикомунизма, ще му свърши малкото налят политически бензин. Борисов няма да има нищо против, президентът ще си хареса нещо друго симпатично, но докога ще разочароваш искрено повярвалите. Ето, думата пак е отговорност. 

(в. Преса, печатно издание, брой 283 (634 от 17 октомври 2013)