25949 | 17 окт. 2013 | 10:27
Дворецът „Кричим“ е единственият отказан имот на царската фамилия от областния управител на Пловдив Тодор Петков.
Горещият казус с т.нар. царски имоти за втори път е на вниманието на последната инстанция - Върховния касационен съд. След като през 2012 г. ВКС окончателно реши спора за двореца „Кричим“, като обяви, че този имот винаги е бил собственост на държавата, а не персонално на монарха, сега защитата на Симеон и сестра му Мария Луиза поиска от съда да отмени това решение и да преразгледа становището си по царските имоти, сиреч да се яви на поправителен.
Каквото и да реши съдът по конкретното дело, думата му ще важи по всички неприключили процеси за царските дворци и гори, които държавата си поиска обратно от Симеон. В същото време той пък заведе дело срещу България в Страсбург за накърнено право на собственост. И въпреки че българският съд преди две години наложи възбрани върху продажбите, прехвърлянията и т.н. на дворците и горите, българският парламент така и не е премахнал мораториума за разпореждане с царските имоти, който отдавна е безсмислен. Нещо повече - с бездействието си по въпроса държавата увеличава шансовете на Сакскобургготски да спечели битката в Страсбург. За това, естествено, ще плащаме ние, данъкоплатците.
Обрасъл с политика
Макар да е правен по същността си, казусът „царски имоти“ е обрасъл с политика. Простичкият въпрос: чия собственост са били дворците и горите, ползвани от монархическата институция - на държавата или лични на царете и техните наследници, бе оттласкван през годините от далеч не правни съображения.
Началото бе сложено през 1998 г. с един „жест“ към някогашния монарх във вид на искане до Конституционния съд да се отмени законът за одържавяване на имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, действал еднократно - единствено и само през 1947 г. Искането внесе тогавашният главен прокурор Иван Татарчев, но бившият конституционен съдия Георги Марков отдавна разкри, че пътят е подсказан от самия Симеон, който не искал за имотите му да се шуми в парламента и предпочитал по-тих вариант.
Тогавашните управляващи (кабинетът „Костов“) подкрепиха искането до КС, а съдът единодушно го уважи. Впоследствие обаче не един и двама съдии вземаха думата, разяснявайки, че от решението им не могат да произтекат каквито и било практически последици в днешно време - то било морален акт, а единственият ефект от него е политически. А в прочита на един кмет, двама областни управители и една поземлена комисия решението далеч надхвърли пределите на „моралността“ и стана аргумент за връщането на дворци и гори на Симеон и сестра му Мария Луиза. То започна при кабинета „Костов“ и бе довършено при управлението „Сакскобургготски“ (горе вдясно). Тихо, без шум.
Широко
затворени очи
Въпреки че юристите вече се бяха разговорили и публично споделяха аргументи за незаконността на „царската реституция“, тя бе извършена без никакво правно основание. Рояха се и аргументите, че имотите винаги са били държавни, а не лични на монарсите. По нотариални актове техен собственик е държавната служба интендантство, придобивани са по давност и са поддържани от държавния бюджет, а не от „личната каса“ на царете. С едно изключение - къщата в с. Баня, купена на името на Борис Трети с негови средства. Нужен е специален закон за „царската“ реституция, който да сложи нещата по местата им и да спре черпенето на блага от незаконните актове на държавни чиновници, категорични бяха правници. Политиците обаче широко си затвориха очите.
При управлението на ГЕРБ ситуацията се пораздвижи - на 18 януари 2009 г. парламентът наложи мораториум върху ползването на дворците и горите до „приемането на специален закон“. Но до днес такъв няма и дори не се обсъжда. А в края на мандата на кабинета „Борисов“ държавата заведе дела срещу Симеон за връщането на дворците „Врана“, „Царска Бистрица“, „Ситняково“, „Саръгьол“ и за 16 500 дка рилски гори. Преди това Сакскобургготски в друго дело си бе поискал и бившето стопанство на УБО край „Врана“, някак „пропуснато“ навремето. Тези процеси още са на първа инстанция, по тях няма решения.
Топката отиде
в правосъдието.
Но не само
Но за първи път казусът „царски имоти“ бе поставен на вниманието на българския съд заради двореца „Кричим“ - единствения, чието връщане е отказано на Симеон от бившия областен управител на Пловдив Тодор Петков. Делото тръгна през 2008 г. в пловдивския окръжен съд и на терена (най-сетне!) излязоха правните аргументи. Две инстанции поред разбиха на пух и прах митовете, че може да се прави реституция на базата на решение на Конституционния съд, както и че имотите са били лична собственост на монарсите. Процесът окончателно приключи през юни 2012 г. във Върховния касационен съд с победа за държавата. Казусът бе допуснат през цедката на ВКС заради значението му за „точното прилагане на закона и развитието на правото“. Последната инстанция прие да се произнесе по основополагащия въпрос - държавна или частна структура е интендантството, на чието име са нотариалните актове за царските дворци и гори.
Защитниците на Симеон - Ели Христова и Росен Томов, пледираха, че интендантството е частна структура, обслужвала лично монарха. Посочиха, че в царска България държавните учреждения са се създавали с изричен акт и че, макар и да са на името на интендантството, имотите са собственост на Борис Трети и наследниците му по давност, текла от възцаряването на Борис през 1918 г. до септември 1946 г., когато семейството е изгонено от България.
Според Търновската конституция князът държи цялата реална власт и сам диктува правилата за администрацията, опонираха адвокатите на държавата проф. Владимир Петров и Любомир Денев. Безспорно е, че интендантството е администрация за обслужване на държавния глава, а не на личността, изтъкнаха те и направиха сравнение с президентството днес. Посочиха и „говорещите“ разлики в бюджетите на цивилната листа - личната каса на царя и интендантството, обслужвало дворци, зоопаркове, градини и т.н. Докато листата е получавала годишно 6-7 млн. лв., бюджетът на държавната служба интендантство е стигал и до 53 милиона.
Собственикът на „царските имоти“ - интендантството, е най-добре уредената и финансирана държавна служба за издръжка на държавния глава, решиха на 8 юни 2012 г. Костадинка Арсова, Василка Илиева и Даниела Стоянова от ВКС. Бяха категорични и по друг въпрос - монархът не е можел по давност да завладява имоти за себе си, по силата на Търновската конституция той е трябвало да гарантира и защитава имотите на поданиците си.
Сега друг състав на ВКС - Емануела Балевска, Снежанка Николова и Здравка Първанова, ще преценява дали съдът ще се яви на поправителен. Заради „новооткрито обстоятелство“ - стенограма от заседание на Петото обикновено народно събрание от 1887 г. защитата на Симеон поиска отмяна на миналогодишното решение и съответно нов процес „Кричим“. Съдийките имат
1 месец за умуване
дали решението на депутатите отпреди 126 г., че секретарят на царя не е бил държавен служител, по аналогия важи и за интендантството и отменя всички аргументи на предшественичките им за статута на тази служба.
Ако отговорът е „да“, трети състав на ВКС отново ще изучава казуса, ще отсъжда кой е правият и кривият в спора между Симеон и държавата и ще зададе стандарта по „царските“ дела занапред. При отговор „не“ нещата остават, както са сега - решението от миналата година ще важи и съдиите по другите дела е редно да се съобразяват с него. Кога ще се сложи точката на всички процеси? Божа работа - те траят с петилетки.
Политиците обаче също ни дължат поне един финал, като сложат край на мораториума върху „царските имоти“, приемат специален закон за тази реституция и спрат да дават аргументи на Симеон за Страсбург. Всяка минута протакане затваря кръга от абсурди и трупа на наш гръб щедро обезщетение за нарушените права на Сакскобургготски.
|
Михаил Екимджиев: Мораториумът ще излезе скъпо на държавата Лилия ХРИСТОВСКА
- През 2010 г. подадохме жалба от името на г-н Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза в Европейския съд по правата на човека с оплакване, че наложеният безсрочен мораториум представлява недопустима намеса в правото на собственост. Три години по-късно тезата ни се потвърждава по брилянтен начин, защото закон за царските имоти не е приет, а мораториумът доказа, че най-дълго траят временните неща. Аз винаги съм имал сериозни резерви относно начина, по който беше осъществена т.нар. царска реституция. Но когато едно право веднъж е признато от държавата, то трябва да бъде не просто зачитано, а и защитавано от нея. В случая, колкото и да е спорна царската реституция, след решението на КС за т.нар. царски имоти има последващи и влезли в сила административни актове на кметове, на областни управители, на представители на изпълнителната власт и т.н., с които Симеон и Мария Луиза са признати за собственици. И са въведени във владение на имотите, за които в продължение на години са плащали данъци за тях. Мораториумът на НС върху тях е брутално вмешателство в правото на собственост на Симеон и Мария Луиза Хробок. - Има ли Евросъдът практика по подобни случаи? - Твърде сходен е казусът, разгледан преди години от Европейския съд по повод жалба от бившия гръцки крал Константин срещу Република Гърция. При няколко поредни правителства е имало крайно непоследователни действия спрямо имуществото на бившата кралска фамилия. Периодично, ако на власт идва „Нова демокрация“, й признават правата, а при управлението на ПАСОК те биват ограничавани. Затова съдът в Страсбург приема, че след като веднъж държавата е признала правото на собственост, тя няма право да го отрича, а е длъжна да се съобразява с него, и отсъжда обезщетение от около 13 млн. евро и около 500 000 евро за разноски. - Само „царска“ собственост ли се защитава в Страсбург? - Напротив, принципът, че държавата не може произволно да се разпорежда така с дадени от нея права, е обективиран в десетки решения на Европейския съд. В Страсбург имаше и друг сходен български прецедент, свързан пак със защита на правото на собственост. Това е делото „Кехая“, при което в началото на 90-те години държавата чрез поземлените комисии и районния съд признава няколко души от родопското градче Сърница за собственици на земи около язовир „Доспат“. След това по инициатива на лесничейството тези имоти практически са отнети от хората. И в този случай Европейският съд изложи същите категорични мотиви - веднъж признала собствеността, държавата няма право да я поставя под съмнение. - Възможно ли е държавата и Симеон да се споразумеят? - Това е цивилизованият начин. По пътя на разумния компромис е редно да се постигне някакво споразумение между една правова държава и нейния бивш министър-председател. Царската фамилия инкасира от мораториума големи щети и очакванията са присъденото обезщетение да е в голям размер. Между другото в сагата с гръцкия крал също е имало споразумение и един от аспектите на решението на Страсбургския съд е, че то не е било докрай коректно изпълнено от държавата. И затова обезщетението на гръцкия крал е сравнително ниско - 13 млн. евро, защото все пак част от това споразумение е изпълнено. Той е бил обезщетен от гръцките власти. |
- Г-н Екимджиев, Страсбург чака решение по жалбата на Симеон Сакскобургготски заради мораториума на имотите до създаването на закон за царската реституция. Промени ли се нещо по казуса след толкова години?(в. Преса, печатно издание, брой 283 (634 от 17 октомври 2013)
Мобилна верси
RSS
