22301 | 19 окт. 2013 | 12:42

Поне в една страна е възможно пародията да победи политиката

Ако легендарният водещ на Би Би Си Джеръми Паксман се поинтересува от случващото се в българския парламент, с усета си за смешното веднага ще долови пародийния елемент в поведението на местното „политическо животно“. И вероятно ще се удиви, че е възможно поне в една отделно взета страна пародията да победи политиката.

Само през последния месец например 42-рото народно събрание е на път да постави рекорд по внасяне, разглеждане и отхвърляне на вотове на недоверие. Дотук минаха два, но ГЕРБ готви нови - първо щеше да е за политиката в областта на културата (впоследствие май се отказа от тази тема) и здраве-опазването.

Дали и кога ще ги внесе, дали пък няма да бъдат за спорта или за околната среда - никой още не знае. Това зависи изцяло от настроението на лидера на т.нар. опозиция Бойко Борисов. Но и дотук

машината вече
беше пренавита

до степен дори симпатизиращият на ГЕРБ проф. Михаил Константинов да заговори за промяна на конституцията с цел парламентът да се занимава и с друго освен с вотове на недоверие. Само дето този парламент трудно събира кворум, камо ли конституционно мнозинство...

В интерес на истината почти всички вотове през последния четвърт век допринесоха за окарикатуряването на един от най-важните инструменти на парламентаризма. Повечето целяха не свалянето на правителството Х, а неговото публично злепоставяне. Сега обаче за пръв път се случва следното - опозицията сякаш се стреми да злепостави не толкова управляващите, колкото себе си.

В нормалния парламентарен живот вотът на недоверие би трябвало да има различни задачи - да е предизвикан от конкретно политическо действие, което силно компрометира властта и разпалва масово обществено възмущение, и да я принуди да поеме отговорност.
Създаде ли това управление повод опозицията да внесе вот на недоверие? Да, и то само за две седмици. Изборът на председател на ДАНС изкара десетки хиляди хора на улицата. Внесе ли тогава парламентарната опозиция искане за вот на недоверие? Не. Тогава

тя бойкотираше работата на парламента

т.е. беше предприела още по-крайно политическо действие. А имаше ли сериозен повод за бойкот? Единствено възможният беше партията да не признае резултатите от парламентарните избори, които сетне обжалва в КС. Но преди това депутатите от ГЕРБ изобщо не биваше да полагат клетва. С досегашното си поведение парламентарната опозиция всъщност прави ценна услуга на не особено популярното правителство, подложено отгоре на всичко и на публичен натиск. С поредицата абсурдни действия четата на Бойко Борисов комай държи да ни убеди, че въпреки критиките срещу кабинета „Орешарски“ той няма сериозна алтернатива.

Тактиката на ГЕРБ да се бъзика постоянно с вотове е толкова детинска, че преди всеки „дебат“ в парламента може организирано да се пускат групи ученици с интерес към клоунадата. При това първият беше особено забавен - опозицията го провали сама, като най-напред не се регистрира, за да няма кворум, а после не участва в обсъжданията по същество. Още по-забавно стана, когато Бойко Борисов обяви, че управляващите трябва да си правят кворума, след като преди две години каза тъкмо обратното.

Не вярвате?

На 27 юли 2011 г., след вот на недоверие срещу правителството на ГЕРБ, Борисов беше повече от категоричен: „Даже не могат да ме ядосат, защото видяхте, че те дори не можаха да си съберат кворум. След като ГЕРБ не се регистрираха в парламента, тези, които искат да ни свалят, не могат дори да започнат заседание.“ С две думи, когато управлява ГЕРБ, задължение на опозицията е да събира кворум, а когато ГЕРБ е в опозиция, това задължение моментално се прехвърля към управляващите...

В резултат на тези шеги и закачки парламентът почти не се занимава със същинската си работа. По справка на сп. „Тема“ от 50 заседания почти на всяко шесто е имало

проблем с кворума

а в последните два месеца - на всяко трето. Отделно са постоянните процедурни разправии, които са отнели десетки часове, равняващи се на няколко работни дни. Групата на ГЕРБ например има право да поиска поименно преброяване веднъж на всяко заседание и вече не пропуска да го прави. Ей така, напук. Или заради едното заяждане с председателя на НС Михаил Миков, когото лидерът на опозицията дори си позволи да нарече „шмекера“ (каламбур със „спикера“), все едно става дума за закачки в голямото междучасие.

Че българският парламентаризъм наистина е излязъл в едно голямо междучасие, се забелязва и по лежерното поведение на управляващата коалиция. Тя прекрасно знае, че може да откара дълго, тъй като непрекъснато й се предоставя алиби, че й пречат да си върши работата. Фактически неконтролираното от парламентарната опозиция правителство по същество пребивава в рахат - една хубава турска дума, която лидерът на ДПС Лютви Местан вероятно би превел на български като „екзактен онтологически статус“.

Оттук до появата и на

нашенски „Съюз
на плюшените мечета“

крачката би трябвало да е малка. А доколкото така и така не се вижда сериозна политическа алтернатива, най-добре ще е да го ударим на пълен майтап. За да звучи малко по-благопристойно обаче, можем да се кръстим „Партия на умерената пародия в рамките на закона“ по аналогия с онази на умерения прогрес.

Впрочем когато я „основава“ в една кръчма в Краловске Винохради през 1911 г. , Ярослав Хашек пише манифест, готов за употреба във всякакви времена и най-вече в държави, където „политическото животно“ броди без цел и посока. Манифестът гласи:

„Като основаваме новата политическа партия, нямаме, а и не можем да имаме и най-малка представа какви добри дела ще извърши тая партия за човечеството и особено за тебе, скъпи чешки народе!“

Хашек, естествено, се самоназначава за лидер на ПУПРЗ и приписва на себе си всички съпътстващи подобна позиция отклонения от здравия разум и морал. „Политикът трябва да мине през школата на живота, главно трябва да се научи да лъже хората. В политиката няма нищо безукорно чисто“, казва „лидерът“.

Програмата на Партията на умерения прогрес в рамките на закона е издържана според критериите на всяка популистка формация. Обещаваме да обещаваме.

Нашите обещания

са най-добрите обещания. Ако не обещаем нещо, то е защото сме забравили да го обещаем. На Втория конгрес през 1921 г. ПУПРЗ излиза и с решение по въпроса за световната криза: „Партията на умерения прогрес в рамките на закона заявява, че що се отнася до международното положение, то наистина е толкова лошо, че само взривяването на земното кълбо може да попречи на всеобщата икономическа катастрофа!“

Чиста пародия, ама в един момент много симпатизанти започнали да събират подписи за регистрацията на ПУПРЗ. На хората просто им било писнало от лицемерие и демагогия. 

(в. Преса, печатно издание, брой 285 (636 от 19 октомври 2013)