17516 | 20 окт. 2013 | 08:24

Интервю на Мариела БАЛЕВА за бъдещето на Евросъюза, католицизма и православието

Проф. Де Леонардис, успяхте ли да усетите какво е отношението на българите към Анджело Ронкали, когото тук наричаме „българския папа“?

Силно съм впечатлен от цялото отношение на българите - католици и православни, към личността на Ронкали, или папа Йоан XXIII. А това, че Българската академия на науките заедно с Апостолическата нунциатура организира конференцията, е достатъчно доказателство за неговата значимост. Папа Йоан XXIII по всякакъв начин през живота си е изразявал колко е пристрастен към вашата страна. Доказателство за това е и фактът, че той сменя архиепископската си титла от Ареополски на Месемврийски. Достатъчно известна е ролята му за сватбата на цар Борис Трети с италианката Йоанна Савойска, за православното кръщение на децата им и др.

Били сте няколко пъти в България, как я намирате сега?

За последен път бях тук беше преди година и половина и всеки път виждам подобрение. Вярно е, че забелязвам напоследък турбуленция във вътрешната политика - за което доказателство са протестите в страната ви. Това обаче не означава, че те имат кой знае какво значение, тъй като системата ви изглежда стабилна.

Като политолог и специалист по военна история намирате ли оптимизъм в съвременната политика или сте по-скоро песимистично настроен към нея?

За съжаление днес ги няма тези лица и фигури, които едно време са вкарвали визия в политиката. Били са държавници, а не просто политици. Достатъчно е да си припомним Маргарет Тачър и други като нея. Така че има много да се работи по този въпрос.

Липсата на държавници визионери означава ли, че развитието на света е в застой?

Вижда се, че нашата епоха не е епоха на големи проекти, а на малки скалъпвания на нещата. Проблемът е от чисто конституционална гледна точка и това важи за повечето държави, където липсват качествени хора и качествена политическа класа.

Коя е причината в света да няма качествени политици? Времето ли е виновно, може би световната криза?

Тук става дума за криза на идеологиите, откакто изчезнаха либерализмът, комунизмът, фашизмът. В криза е и демокрацията. Няма да изпадам в клишета и да говоря за бюрокрацията на Европа, която също допринася за това. Като цяло всичко е в застой и е трудно да се каже как ще се излезе от тази ситуация.

Вие сте по-скоро песимистично настроен за бъдещето - означава ли това, че сте песимист и за Европейския съюз?

 Със сигурност не съм голям оптимист за бъдещето на Европейския съюз, особено след последните кризи. Да не говорим, че все още няма единна европейска външна политика. Предстои конференция по въпроса за военната сила на ЕС, но не е ясно докъде ще стигне. Естествено, че откакто САЩ оттеглиха интереса си към Европа, това също се отрази до голяма степен в цялостната политика. Намирам идеята да се създадат Съединени европейски щати за пълна утопия. Европа няма военна сила, няма някаква идентичност, отказвайки се да сложи християнските корени в своята конституция. И се оказа с изключително закъснение в икономическата криза.

Но Европейският съюз има и успехи, един от които е въвеждането на единната валута - еврото.

Еврото е експеримент, но той е в контекст, където няма една държава зад него, която да го поддържа постоянно. Виждате, че еврото създава проблеми на определени държави. Ако допреди няколко години бях сигурен, че единната валута е успех на Евросъюза, сега мисля, че вече не е точно така.

Това, че България не е въвела все още еврото, добре ли е за нас?

Преди да се тръгне към подобна стъпка, трябва добре да си направите сметката. Достатъчно е да видим какво стана в Гърция. Те фалшифицираха малко хартия, за да влязат в еврозоната, но сега се видя, че цената е много висока. Когато се предприемат тези неща, трябва много да се внимава. Но не е само паричният проблем. Например има държави като Швеция, където безработицата е много по-малка, но те не са в еврозоната.

Една от темите, с които се занимават европейски мислители, е, ще се стигне ли до разпад на Европейския съюз. Вие как смятате - ще умре ли идеята на Аденауер, Чърчил и други?

Трябва да разсъждаваме реалистично по тези въпроси. Има пример и в историята, където големи държавни общности са се разпадали. Поради това не бих гледал с абсолютната сигурност, че ЕС никога няма да се разпадне. Това би било антиисторическа перспектива.

Тежката криза продължава вече няколко години и тя не е само политическа и икономическа, има криза и в самите човешки отношения. Консуматорското общество е обхванало света - не е ли точно това проблемът на човечеството?

Светът наистина е полудял, и то най-вече западният. Не мога обаче да кажа това за Русия или Изтока. Има диктатура на обществото, на публичното мнение, което определено вреди на много други взаимоотношения. Това, което папа Бенедикт XVI наричаше „диктатура на релативизма“. Достатъчно е да видим в какво се превърна семейството. Традиционното значение на думата „фамилия“ вече е друга.

Без да ви смятам за футуролог, какво е вашето мнение за ситуацията в Близкия изток - Сирия, Иран? Ще се реши ли Западът на военна интервенция там?

Ситуацията там е сложна. Например последната патетична ситуация, в която изпаднаха САЩ и благодарение на която руснаците излязоха миротворците. Но дали ще има военна намеса там, ще покаже бъдещето. В целия регион има различни групировки, които се борят една срещу друга. Не бива обаче нещата да се ограничават само до процеса на демократизация, или т.нар. Арабска пролет. Нещата трябва да се гледат в чисто вътрешнополитически план, а не само отвън. Честно казано, и Западът не знае точно какво да прави с тези зони. Достатъчно е да си припомним случая с Либия. Голяма част от населението емигрира на Запад и се вижда какво се случва.

Западът има ли вина за т.нар. Арабска пролет, за битката за демократизация в тези страни?

Западът допусна грешка, той се самозаблуди. Но не мисля, че той е напълнил площадите в тези държави, в които имаше огромни протести. В Египет например Хилари Клинтън един път беше казала, че бившият президент Хосни Мубарак трябва да си остане на поста, а няколко дни по-късно заяви, че трябва да си ходи.

Каква е ролята на религии­те в международната политика?

Със сигурност факторът религия се върна с по-голяма сила в международната политика. Ислямът засилва своето влияние от чисто войнствена гледна точка. Точно обратното на християнството. Папа Франциск каза, че докато той е на Светия престол, с политика няма да се занимава.

Между другото популярността на новия папа расте много бързо, харесва се неговата непосредственост, това, че изглежда обикновен. Какво мислите за папа Франциск, би ли променил той Католическата църква радикално, каквито очаквания има към него?

Тези очаквания създават впечатлението, че предишните папи са били лоши. Папството преди всичко е институция и този, който идва да я управлява, със сигурност не трябва или не може да направи революция с нея. Да, може да я променя, да я реформира, но не да сменя структурата, която е заложена в традицията. Новият папа от човешка гледна точка и от страна на медийния му образ със сигурност е много привлекателен. Но трябва да се види и съдържанието на този образ.

Колко важни са за Ватикана отношенията с православната църква?

Тези отношения са изключително важни, тъй като православието е единствената църква, с която може да се изграждат такива отношения. Тъй като само тя може да бъде призната за църква от Ватикана. Предишният папа Бенедикт XVI направи много големи крачки за сближаването на католицизма и православието - това, което не направи Йоан Павел II, бидейки поляк и славянин. Новият папа Франциск обаче има други геополитически приоритети и ми се струва, че отношенията с православието малко ще отстъпят.

Т.е. няма да бъдат толкова важни, колкото при Бенедикт XVI?

Може би е рано да се каже, но знам със сигурност, че при Бенедикт XVI се публикуваха много трудове. Имаше много видима политика за сближаване на двете църкви. Дори се говореше за предстоящо  пътуване на Рацингер (б.а. - Бенедикт XVI) до Москва.

Като специалист по военна история смятате ли, че светът може да съществува без война?

Насилието не може да бъде напълно елиминирано. Т.е. в една държава не може да няма жандармерия или полиция. Това важи и за световната политика. Ние си мислим, мечтаем за свят без войни, но със сигурност не може да има свят без оръжие. Колкото и да звучи неприятно, с оръжието се поддържа мирът. Светът от доста време живее в мир, изключвам локалните конфликти на различни места. Военните сили служат, за да се поддържа световният ред.

В ръцете на политиците ли е мирът?

Със сигурност военните сили не са самоцел, те са в ръцете на политиците и от тях зависи дали ще има мир или война. Въпреки че в по-далечното минало се е случвало някой военен да реши да си прави война, сега това не може да стане. Днес войната зависи от държавниците, от политиците.

Значи трябва да внимаваме какви политици избираме?

Ако изобщо е от значение за кого гласуваме. Но това е свързано с кризата на демокрацията и нейния дефицит.