17632 | 26 окт. 2013 | 11:01

Един депутат ще конкурира единствената работеща институция в гетата - протестантските църкви. Ще замества провалената интеграция. Ще опро

На снимката: С един малък, но смислен жест депутатът Александър Методиев иска да насърчи семейното планиране в ромските махали, където далеч не всяка бременност е желана

Аха да загубя надежда, че поне един депутат от това Народно събрание ще направи дори и малък, но смислен жест, и изненадата дойде тъкмо оттам, откъдето най-малко съм очаквала. Познатият повече като Бат Сали, а иначе Александър Методиев - народен представител от ДПС, започва кампания

за насърчаване на семейното планиране

в ромските махали. Със заплатите от досегашния си престой в парламента той купува 1500 спирали, които ще се раздават на…
- Ровиш в контейнера и просиш, а си родила пет деца, защо пет?
- Щот’ съм проста.

Александър Методиев обяви, че спиралите ще се раздават на нискоквалифицирани, необразовани и неграмотни майки, които не искат да имат повече деца, но не знаят да се предпазват.
- Търсиш в контейнера прехрана за три деца, а казваш, че жена ти е бременна с четвърто, защо?
- Ние с нея искахме да го махнем, но пасторът каза, че било най-голям грях.

Александър Методиев ще конкурира единствената работеща институция в гетата - протестантските църкви. Ще замества провалената интеграция. Ще компенсира с депутатска заплата и личен пример милионите левове, които лични и безлични неправителствени организации усвоиха, за да убеждават ромите да стават като българите. Ще опровергава социалната система, която ромите възприемат като поминък. И най-тежкото: ще се противопоставя на ромските ценности.
- Имаш вече три деца, защо не си сложиш една спирала?
- Ааа, да кажат комшиите, че съм бездетна.
Жените в гетата имат само една бариера пред изгледа да забременеят - срама, че дъщерята е вече бременна и ще се наложи да родят след нея. Със сигурност Александър Методиев знае тази подробност и такива жени ще са първата му „таргет група“.

Хората, които досега усвояваха пари

по ромски програми, обикновено не се занимаваха с подобни детайли, те искаха да наложат своя стереотипен цивилизационен модел на общност, която в името на своето съхранение винаги (и по инстинкт) е стояла встрани от общоприетите цивилизационни модели, за да не бъде претопена.
Спомняте ли си Кортеза? Детето, което роди дете. 11-годишната Кортеза отскочи в сватбения си ден до родилното, даде живот на момиченце и постави българския рекорд за най-млада майка. Седмица по-късно излезе от болницата с бебето и тъй като все още имаше вид на момиченце, което не разбира какво се е случило, попитах я: „Ти не знаеше ли как стават бебетата, не учите ли в училище?“

„Учи се - отговори ми Кортеза, - ама в пети клас, а аз съм четвърти.“ Това е положението - по отношение на ромите ние винаги сме поне с една година назад. И в представите, и в теориите си, и в мерките. Само в омразата сме напред: „Какви спирали? Те ще ги продадат на битака. Само кастрация за тях!“ - крещят форумци под публикации за инициативата на депутата.
През 1974 г.

населението на Индия

достига 500 милиона, правителството на Индира Ганди предприема крайни мерки. В страната са създадени „вазектомни лагери“ и  съгласно новия закон мъжете с по три живи деца трябва да се явят там, за да бъдат стерилизирани. Онези, които не отидат „доброволно“, ще бъдат арестувани и откарани насила. Като принудителна мярка полицията задържа купоните за храна и шофьорските книжки или отказва медицинско лечение. Само за една година са стерилизирани над 8 милиона души.

След яростни протести правителството спира програмата. Населението продължава да се увеличава. То се увеличава и днес - навсякъде, освен в една провинция, наречена индийското социално чудо. Керала. Без бруталност, без принуда тук е постигнато онова, което останалата Индия не успя да направи. В стопанско и социално отношение щатът Керала е като другите. Отглеждат ориз, чай, подправки. Средният жител на провинцията печели десетки пъти по-малко от средния американец.
Онова, което прави Керала различна, е просветата. Не просветата за контрола на раждаемостта и семейното планиране, а

обикновената просвета

- четене, писане, смятане - особено на жените. В края на 80-те години правителството на щата, подпомагано от неправителствени организации, провежда масова кампания за ликвидиране на неграмотността.

Буквално десетки хиляди доброволци кръстосват провинцията и регистрират 150 000 неграмотни, две трети от тях са жени. Малка армия от преподаватели доброволци се заема да ги учи на елементарна грамотност. „Часовете се водеха в оборите, под открито небе, в дворовете“, разказва един от ръководителите на кампанията.

Три години по-късно, през 1991 г., ООН обявяват Керала за единственото място със 100 процента грамотно население. Днес икономистите и социолозите са съгласни, че именно образованието на жените е сътворило разликата. Чудото на Керала илюстрира ярка социална каскада, задействана от вид поведение, което става толкова по-привлекателено, колкото повече хора го практикуват. Преодоляна е една бариера и сега ­щатът е от другата страна. Образованието е свързало индивидите в нова, самоподдържаща се социална схема.

Неотдавна демографи умуваха над необяснима промяна в раждаемостта в бразилски регион. След всички безуспешни мерки да убедят хората в смисъла на семейното планирано изведнъж се оказало, че семействата по някаква причина започват да се ориентират към модела баща-майка-две деца. Проучванията показали, че

този модел слязъл от телевизионния екран

Голяма част от анкетираните отговорили, че в любимите им сериали семействата обикновено имат по две деца. Маргинализираните общности, които най-силно откликват на внушения в образи (не на словесна пропаганда, нито на логични доводи, а най-вече на образи), запечатвали представата за щастливо семейство с две деца от екрана и започвали да я възпроизвеждат в живота.

Първо някои, после - повече, постепенно - мнозинството. Така социалната каскада тръгнала от екрана и свързала индивидите в нова, самоподдържаща се социална схема.

***
Спиралите на депутата няма да са чудото, натиснало спусъка на подобна промяна в нашите ромски махали. Даже някои хора, лутащи се между политкоректността и неосведомеността, плахо подпитват не е ли всъщност това нов вид дискриминация. Не, нито нов, нито стар, нито дискриминация. Методиев няма намерение да агитира, камо ли да забранява на ромките да раждат. Той иска само да помогне на тези, които вече са решили да не раждат, но не знаят как или нямат пари за контрацепция.

Може да има малък успех, а може и да се провали. И в двата случая ще се спечели урок - ще се намери начин да се реши частично проблемът или ще се открие още един начин, който не решава нищо от проблема. Жестът на Александър Методиев е малък, но искрен, загрижен, смислен. Колко депутати могат да се похвалят с подобно усилие? 

(в. Преса, печатно издание, брой 292 (643 от 26 октомври 2013)