18357 | 1 септ. 2012 | 14:22

Нашите български домове са чисти. До прага. Хайде, до изтривалката. Всичко останало е мръсно, грозно, изпочупено, надраскано, изтърбушено. Вх

Малко случайно, малко нарочно, в един момент край масичката пиехме кафе Тони, която чисти къщи в Атина, Кали - чистачка на испански къщи, Кети - лъскаща жилища в Лондон, Пепа - хигиенистка на домове в Милано, и аз, безплатна слугиня в собствения си български дом. Може да ви се струва малко нагласено, но такава среща в неголям провинциален град през август си е напълно в реда на нещата. Виждаш се с две от тях на опашката при зъболекаря (освен носталгията, тук ги влекат и пломбите), каниш ги на кафе, те пък ти казват, че и трета е тук, викат я по телефона, междувременно минава четвърта и

ето ти международен санитарен симпозиум

с работен език български, позабравен в различна степен.

„Товааа… кондоминиото, как се казва на български?“ Никак не се казва, защото го нямаме. Кали живее в кондоминио в Мадрид, Пепа в миланско кондоминио. „Състои се от два блока, имаме администратор и пазач. На година давам около 1800 евро за издръжката. В тази сума е парното, водата, чистотата във входовете и двора, цветенцата, тревичката, спешните ремонти, всички разходи се отчитат на асамблея… ъъъ, общо събрание ли се казваше? На шест месеца пък получавам писмо от кмета на нашия район с отчет какво е направено с местните данъци и такси.“ В кондоминиото на Кали имало и басейн.

Говорим си как животът в ония там държави е добър, обаче тук е хубав. И как там е широк (като възможности), но тук пък е дълбок (като преживявания). Съгласни сме, че е по-добре да си пиеш кафето на глътчици половин час, отколкото на екс прав до бара. И както сме в пълно съгласие по въпросите, в един момент те четирите се скарват. Няма да повярвате за какво. Наистина няма да повярвате. Скараха се на тема кои са най-мръсни домакини - италианките, англичанките, испанките или гъркините.

„Знаеш ли какво има под спалните на англичаните? Остави праха, обувки има. Обувки! Като го видях за първи път, си казах, хм, странен навик в тази къща. Обаче така беше и в другата, и в следващата къща. Те ходят вкъщи с обувки и вечер просто ги ритат под леглото. Получават някаква стока в плик, която са си поръчали по интернет. Късат плика, вадят стоката,

захвърлят плика на пода

и цял ден го прескачат. И през ум няма да им мине да се наведат, да го вземат и да го хвърлят в кошчето. Все едно че не го забелязват, разбираш ли, въобще не ги дразни. Влизам в някоя къща да чистя - хладилникът зее отворен, машината за кафе забравена включена, в кухнята все едно полиция е правила обиск… И после: „договорили сме се за три часа, да не си чистила повече, ще платя три часа“. А тя като е мърсила като за триста часа?“

„Колкото и да е мърсила, не вярвам да е повече от италианка. Въобще не знам кога италианките успяват да затлачат така къщите си, след като се връщат в тях само да спят. Такива часове на готвене, миене, търкане, лъскане те просто нямат. Цял ден навън, прибират се - и в леглото, а като отида, все едно че не са излизали навън, за да разхвърлят колкото може повече вътре. Има апартаменти, в които ходя два пъти в месеца. Хайде там е ясно, че се е натрупало, но това, че през цели две седмици не са изхвърляли поне боклука, това вече не го разбирам. Запрятам се и започвам - пласт след пласт мръсотия. (Тук се смеем,

защото Пепа е археоложка

Беше, допреди пет години, когато замина в Милано. Така че нейната кариера претърпя сложен завой от премахването на пласт след пласт при римски разкопки до почистването на пласт след пласт в италиански кухни.) Истински късмет е, ако те наеме гей двойка. Чистя на двама мъже и на две жени, това са единствените два апартамента, в които е приятно да се влезе. Даже при мъжете е по-чисто, отколкото при жените.“

Поне не са претенциозни като гъркините, въздиша Тони. Тони е пенсионирана химичка с два врага - любимите на гъркините огромни килими и още по-любимите им дребни и безбройни порцеланови представители на кича. „Подредени са на около една трета от масата, а масата си я представи с размерите на държавата Люксембург. Деспина (Тони нарича Деспина всяка гъркиня, която не харесва) влиза, праска един пръст на масата да види дали няма прах и почва разстановка на добичетата - зайченцето трябвало да стои по-наляво, пиленцето по-насам, кученцето по-натам, стъкленото костенурче… Как пък един път не ги подредих тъй, че да не се налага да ги размества.“

Обаче гръцките препарати компенсирали дребнавостта на гъркините. Щото не си виждала испанските, бойни отровни вещества ти казвам,

къртят мивки

в истинския смисъл, казва Кали. Но пък Кали чисти на една Паула, която й кърти нервите колкото италианка, гъркиня и англичанка, взети заедно. Най-странното очакване на Паула е, че Кали може да лъсне до блясък банята, без да пали осветлението. Иначе пък купила нова прахосмукачка, уред с размерите на малък метеорит. Дископатията, дето Тони доби от гръцките килими, Кали ще я хване от ей тази прахосмукачка. Така и не установиха кои са най-небрежните домакини, но нямало спор, че и англичанките, испанките и гъркините, както и италианките, са мърли в сравнение с българките.

Изпихме кафето, - чао, бай, аста луего, адио -  и ме оставиха в дълбок размисъл. Не мрънкаха, не лъжеха, истината говореха. Ония домове там са вероятно толкова мръсни, но

входовете на общите сгради са чисти

Градинките, улиците, площадите, градовете са чисти. Нашите български домове са чисти. В доста случаи маниакално чисти. До прага. Хайде, до изтривалката. Всичко останало е мръсно, грозно, изпочупено, надраскано, изтърбушено. Входовете, улиците, градинките, градовете, държавата. Защо?

„Е, как няма да ми блести апартаментът, като го чистя компенсаторно. Като се нагледам на мръсотията отвън, на мръсотията в отношенията, на мръсотията в политиката, хващам парцала и чистя душата си, подреждам главата си. На концентрационните лагери нали знаеш какво е пишело: „Трудът ще те направи свободен.“ Такъв надпис би могло да има и над моя апартамент.“ Това е причината според някои.

Според други: „Общото е омразно, това ни е от социализма. Общото не е за поддържане и чистене, то е за крадене. Занемарено, необгрижено, не общо, а ничие.“ Според трети: „Глупости, социализъм. Просто сме си такива. Ако не бяхме, щяхме да си подредим общия живот. Кой ни пречи да си преметем входа - БСП ли, СДС ли, ДПС ли?

Нашият български страх да не се минем

ни пречи, сакън да не би да дадем повече от комшията.“ Според мен: причината е същата, заради която химичката Тони, археоложката Пепа и двете магистърки по мениджмънт на туризма Кети и Кали търкат чужди тоалетни в държавите, в които можеха да четат реферати или които можеха да привличат като туристи в България, ако тя беше общ български дом.