- Софийският университет вече няколко дни е в окупация - поредната през 23-годишния ни преход. Вие сте преживели първата окупационна студентска стачка през 1990 г., какво мислите за днешната, проф. Сапарев?
- В България стават много абсурдни и забавни неща. Преди да говоря за днес, ще ви кажа, че преди около 80 години баща ми е бил един от ръководителите на студентски вълнения в университета. Само че той си е плащал за това със схватки и побоища от полицията, която тогава, преди 1944 г., не се е шегувала. В самото начало на 90-те години имаше висене на въжета от покрива на университета, доста атрактивни номера, с които мнозина дори се забавляваха.
- Но не трябва ли именно студентите да реагират по някакъв начин в най-невралгичните за обществото моменти?
- Разбира се, но това трябва да се прави не само смело, но и интелигентно. Проблем днес е въпросът „Има ли защо да се прави окупация?“. В началото на прехода, макар начинът да беше абсурден, основанията за такива акции не бяха малко. Сега обаче не виждам основания. Как така ще твърдят, че нямат политически искания, като основното и единственото им искане е оставка на правителството? Май намирисва на лоша и нескопосана лъжа. Сега не можем да говорим за липса на свобода, това е пълна слободия. Дори анархия. Като патил човек искрено съчувствам на сегашния ректор проф. Иван Илчев. Разбирам колко му е сложно положението и между колко подводни скали трябва да лавира.
- Да не би да казвате, че студентите нямат право да протестират?
- Не, разбира се. Те имат право да изкажат мнение, но това става чрез дискусия, ожесточени спорове, ако щете. Но не по този начин. Със сигурност мога да кажа, че проф. Димитър Токушев, при когото започна днешната окупация, знае повече от тях. Като интелигентни млади хора защо не го поканиха и не му зададоха неудобните въпроси? Те имат право да вдигнат шум, да привлекат вниманието към себе си. Гласът им наистина трябва да бъде чут. Но пак ви казвам - противник съм на това пълно разгащване и безотворност. Искате дискусия - великолепно. Заплюхте си тази аудитория - 272-ра, добре, поканете желаещи, медиите. Случилото се е много лош пример, който никоя демократична държава не би търпяла, защото в т.нар. демократична Америка например полицията бие, та пушек се вдига...
- Може ли да има политическа активност в университет?
- Може, но ако се спазват необходимото приличие и академична мярка. Никой неинтелигентен човек в България няма съмнение за участието на ГЕРБ в такива протести срещу правителството. Декларацията им в подкрепа на окупацията е форма на самопризнание. Мисля, че след нея мога да кажа, че май са необходими полицейски мерки за „укротяване на опърничавата“, както е казано в класиката. Не може така безотговорно да се подбуждат хора да правят глупости - хора, които все още нямат достатъчно изградено чувство за дълг. Публична тайна е, че немалка част от протестиращите от няколко месеца по жълтите павета са платени от ГЕРБ. Това се говори под път и над път - всеки шофьор на такси може да каже повече подробности. В университета политическата дейност трябва да бъде в академични рамки, а не безотговорна и нахална.
- В неделя група студенти - недоволни от окупацията, се опитаха да влязат в сградата. Очаквано се сблъскаха двете гледни точки - едните казват: „Искаме да учим“, другите викат: „Оставка на кабинета“. Пак влизаме в порочен кръг...
- Доколкото си спомням, университетът е място за учене. Проблемът е, че ректорът и академичното тяло се отнасят несериозно и лековато към всичко това. Крайно време е академичният съвет да се намеси, както и колегите им, след като професорите деликатно се разсейват. Няма нужда да вземат по една тояга, но двайсетина човека да пречат на 22 хиляди студенти - толкова има в СУ - намирам това за неморално.
- По време на студентските стачки през 1990 г. вие бяхте преподавател в Пловдивския университет. Какво си спомняте оттогава?
- В Пловдив бяха изпратени двайсетина души от столицата, които по примера на Софийския университет да окупират нашия. Тогава бях взел някои мерки и намерението им не се осъществи. Но не е удобно сега да предавам опита си, защото това са все пак рискове. А тогава аз бях готов да пролея дори кръвта си... Тогава нещата бяха много изострени, прекалено нервни - както се казва, имаше революционна ситуация. И нямаше как да допусна 20 души да пречат на онези 12 000, които учеха в Пловдивския университет. Сега случващото се е срамно, позорно и достойно за виц.
Слободия и анархия са обхванали обществото
- Протестната вълна вече се разрасна и в посока Пловдив, какво ще правите?
- Приемете го и шеговито, но наистина се надявам, че студентите и преподавателите ще бъдат по-интелигентни... А ако тази окупация се разрасне, не крия, че лично ще участвам в организирането на бойна група, която да укроти подобни щения. Казвам го сериозно - готов съм да взема мерки с необходимите за това последствия. Всичко си има предел.
- Каква е разликата от 1990 до 2013 г., професоре? Тогава, преди 23 години, протестната вълна беше много голяма.
- През 1990 г. студентите знаеха кои са лидерите им, а те не се и криеха, знаеха за какво се бореха, кои партии ги подкрепяха. Сега лидерите се крият. Съмнението остава. Тогава имаше нещо автентично в протеста. Сега е абсолютно изкуствено, измислено, нагласено и партийно платено. Студентите се крият зад граждански параван, но с партийни интереси. Ето такава ни е т.нар. демокрация, която цари у нас.
- От думите ви се разбира, че смятате младите хора за заложници на политиците - защо?
- Защото им е много удобно да издигнат лозунга - ето вижте, младите и интелигентните хора ни обичат, подкрепят ни. Младият човек е много удобна маскировка - като едно класическо библейско листо за скриване на срамните части на политиците и политиката на съответната партия.
- От месеци една от темите, по която се спори в обществото, е кое е правилното - мнозинството да се съобразява с малцинството или обратното?
- Американският публицист Алвин Тофлър в една от книгите си обръща внимание на нарасналата роля на малцинствата в днешното информационно общество - трябва да се чува техният глас и да се оценява по друг, нов начин ролята им. Идеята за болшинство, за 50 плюс 1, вече е морално остаряла. Извинявам се, но по официални данни всеки пети българин не е добре психически, разбирате ли за какво иде реч?
- Доста преподаватели и известни хора подкрепят блокадата на университета, така че студентите, макар и малко, не са сами.
- Може да ми се обидят, но на преподавателите, които подкрепят окупацията, сигурно не им се ходи на работа. Или пък са някакви заблудени ГЕРБ-ери. Нашето общество има ужасно много трески за дялане, толкова теми, по които може да се дискутира. Недостатъците му са много и с тъга ще кажа, че наистина вървим от развала към провала, както е рекъл един класик. Положението в страната ни става все по-ужасно, а причините за това не са малко - слободията е навсякъде около нас, няма отговорност, а и никой не я търси. У нас разбирането за демокрация е странно. Що не вземат да пренесат тези действия в Холандия и да видят какво ще им се случи. Университетът, Алма матер, окован във вериги - това е срам! Да пречиш на колегите си с идиотски окупации - това надхвърля всякакви норми на нормалност.
Трябва да се стремим, както е рекъл Вазов, "към согласие"
- Нацията ни днес е разделена на две - едните мразят другите. Сега тази омраза се настанява и сред студентите, благодарение пак на политиците. Какво става, докога ще се делим на красиви и грозни?
- Казал го е един сатирик навремето - българинът най обича да мрази. Няма друга страна в света, която на 7 милиона души да може да извади 250-300 партии. Това е толкова куриозно, че говори лошо за психиката ни. Това насъскване на младежта е пагубно. Хайде ние, по-възрастните, може да сме повредени вече, но защо децата ни... Трябва да се стремим, както е рекъл Вазов, „към согласие“. Как да опазим тази млада и невинна част от населението, да не я съсипем и заразим с нашите ежби... Българският политик се оказа много срамно нещо.
- Защо?
- Защото е очевидно, че за всякакви хора политическата кариера се превърна в манна небесна и възможност за охолна реализация. Но най-ужасното е, че българската интелигенция, която би трябвало да си подаде ръка и да застане над всякакви дребнави страсти, не го прави. Тя трябва да си даде сметка, че бъдещето ни не се очертава да е никак светло.
- Някои от интелигенцията разделиха народа на качество и на количество?
- Да си се разделят така в семейството, а народа да оставят на мира. Казано пак с езика на класиците - върви се от развала към провала. Сериозните хора не мислят какво ще ни се случи в бъдещето при тези „благи“ нрави и настройки. Не можеш да саботираш ближния си непрекъснато и това да не се отразява съответно и върху тебе. Малко сме, но това идва от нашия манталитет. Съчетанието на шуробаджанашкото с партийно-груповското ще ни изиграе много лоша шега в бъдеще. Положението е катастрофално и ще става все по-лошо. До голяма степен то се дължи на това, че често пъти ни управляват хора, за които „идиоти“ е мека и блага дума. Защото наистина сме на границата на хуманизма и в някои случаи май няма да има нужда от него.
(в. Преса, печатно издание, брой 295 (646 от 29 октомври 2013)