14541 | 29 окт. 2013 | 15:13

Двадесет години след договора от Маастрихт, който въведе еврото, Европейският съюз се опитва да намери нов вдъхновяващ проект

"Двадесет години след договора от Маастрихт, който въведе еврото, Европейският съюз се опитва да намери нов вдъхновяващ проект, за да даде нов тласък на европейската политически проект, изпаднал в застой заради кризата и нарастващото отхвърляне от страна на гражданите. В дългата история на европейското изграждане този договор, влязъл в сила на 1 ноември 1993 г., е важен крайъгълен камък - създава се единната валута, която е мощен символ и качествен скок в интеграцията".

Договорът остана известен и със критериите си за бюджетния дефицит и публичния дълг. Ограничения, които държавите членки много бързо се съгласиха да не спазват, като се започне с Франция и Германия в средата на 2000-те години. Политиците и експертите в днешно време се съгласиха да признаят, че паричният съюз е бил погрешно замислен, тъй като не е бил придружен от бюджетен съюз и още по-малко от икономически.

"Нямаше воля" от страна на държавите членки, подчертава директорът на Центъра за европейски политически изследвания Даниел Грос. Припомняйки известната фраза, че генералите винаги се подготвят за предишната война, той отбелязва, че управляващите от онази епоха са се концентрирали върху борбата синфлацията и дефицитите, без да предвидят проблем с банките. Договорът от Маастрихт не подготви Европа за "основните предизвикателства пред стабилността на финансовата система". Множество експерти още преди 20 години смятаха за лудост създаването на паричен съюз без банков, икономически и политически съюз, припомня изследователят в института "Брьогел" Никола Верон.

Нещата функционираха, докато не се развихри банковата криза, която бързо се превърна в дългова криза и криза на еврото, преди да се разпростре и в останалата част от икономиката. Изправени пред тази екзистенциална криза, европейците намериха отговори "в припряността", констатира председателят на фондацията "Робер Шуман" Жан-Доминик Жулиани. След като инжектира милиарди евро за запушване на пробойните и спасяване на системата, ЕС стартира множество инициативи, за да се опита да избегне нова криза: засилване на бюджетната дисциплина и подготовка на банков съюз.

Въпреки концептуалните недостатъци, Маастрихт беше "последният случай, когато беше поставена голяма цел", смята Жулиани. "След това няма нищо."

Европейският съюз винаги се е изграждал с прекъсване, на пресекулки, но си е поставял амбициозни цели. В края на Втората световна война такава цел беше мирът след два опустошителни конфликта, след това - премахването на границите за движение на стоки и граждани с изграждането на единния пазар, най-после такава цел беше европейската валута.

Като едно демократично и проспериращо пространство ЕС освен това имаше притегателна сила. Последваха няколко разширявания, като най-голямата вълна бе в средата на 2000 години, когато влязоха няколко бивши комунистически страни от Източния блок. Но заради кризата и нарастването на еврофобията европейските управляващи все по-често залагат на предпазливостта, дори на отстъплението към националния егоизъм.

Бившият френски президент Валери Жискар д'Естен по повод началото на еврото и Европейската валутна система с горчивина изрази съжаление, че Европа "няма цел". Дори предложи една - "Изграждане в Европа на икономическа сила, сравнима" със САЩ и Китай.

"Ако хоризонтът ни е 2050 г., ЕС трябва да може да остане "една от трите велики световни сили", смята Жулиани. Тази амбиция се нуждае от пътна карта и точен график, казва той и припомня, че е необходима икономическа хармонизация, най-вече във фискалната област, но също и в социалната. Защитавайки последователността на действията си начело на Европейския съвет, Херман ван Ромпой заяви, че силна Европа не може да съществува, освен на базата на "силна икономика" и "най-вече на икономическа конвергенция в еврозоната". Необходимо е нашият "социален модел да стане устойчив", допълни Ромпой.

Но тъй като интеграцията има отношение към "същността на суверенитета", Верон настоява на въпроса за демократичната легитимност, чийто "недостиг" допринесе за подкопаване на доверието към ЕС сред гражданите. Мнозина, както и бившият председател на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, са убедени, че демократичният дефицит може да бъде преодолян най-малкото чрез "засилване на правомощията на Европейския парламент", който се избира чрез общи преки избори. И все пак - чрез нов договор.