Че цените на жилищата продължават да падат, вече не изненадва никого в държавата. Кризата при недвижимите имоти чукна пет години тази есен и е време за равносметки. След 60-месечен спад цените в страната са на 39% под върха си. С толкова се стопи и жилищното богатство на българина.
Първенец по обезценяване е Враца. От 2008 г. точно с 50% паднаха цените в центъра на Северозападния регион, чийто девиз е „Град като Балкана - древен и млад“. Определението „млад“ обаче звучи неуместно за селищата от Северозападна България (и не само). Демографската криза обезлюдява региона със страховити темпове. В община Враца в момента живеят 76 953 души, като за 10 години населението се стопи с 11 750 души.
Наблягаме на демографията, защото тя е сред ключовите фактори на имотния пазар. Жилищните цени са под силен натиск в градове със застаряващо население, от които младите хора непрекъснато бягат в посока София и терминалите за чужбина. Във Враца например цените на апартаментите се върнаха на ниво от края на 2005 г.
Русе, Перник и Велико Търново станаха жертва на истерична спекула в годините на бума и последвало гръмко спукване. В Русе балонът се наду от няколко индустриални и логистични проекта, които трябваше да възродят славата на дунавския град като промишлен център. Някои от тях се случиха („Монтюпе“, „Керос керамика“, „Витте аутомотив“), но заетите там не вземат повече от 700-800 лв. месечна заплата. При това положение семейни нужди ли да покриват русенци, или да купуват жилище с кредити? Отговорът е ясен.
Във Велико Търново цените хвръкнаха до небесата заради фактора „английски купувачи“ и мечтата на много българи да имат втори дом в болярската столица. Там се разрази поголовно ново строителство, а част от жилищните кутийки не са продадени и до ден днешен.
В Перник цените подскочиха под влияние на вълната купувачи от столицата. За мнозина бившият миньорски град е само отдалечен жилищен квартал на София, на десетина километра от „Княжево“. Неслучайно през 2007-2008 г. стотици обитатели на столицата се насочиха към Перник, за да задоволят жилищните си нужди. Цените дори в най-близко отстоящите квартали до София - „Изток“ и „Църква“, не превишиха нивата от 600-650 евро на кв. м, докато в столицата сивите панелки в жк „Люлин“ стигнаха невероятните 1000-1200 евро на кв. метър. Сега нашествието по оста София-Перник позамря, може би защото панелен апартамент в София може да се купи за 420-500 евро на кв. м.
Печеливши от жилищната криза няма, но в няколко градчета край София „щетите“ са минимални. Това са Костинброд, Елин Пелин, Сливница, Правец, Ихтиман и всички други, попадащи на територията на Софийска област. За пет години цените там се понижиха само с 8%, сякаш жилищата са имунизирани от сривове. Дори в най-силните времена на имотния пазар апартаментите в сателитните градове край столицата не минаваха границата от 400 евро/кв. м. Където няма силен прилив, и отливът е слаб.
Добрата новина за собствениците на жилищата е, че големият спад в цените, изглежда, остана в миналото. От началото на 2013 г. апартаментите са поевтинели с 1,1% средно за страната. А в София и още три града има дори минимално покачване. Толкова минимално, че е в рамките на статистическата грешка.
Земята поскъпна с 99% за две години Наемите се повишиха с 48% от 2010 до 2012 г.
Средната цена на земеделска земя в страната достигна 547 лв. на декар през 2012 г. Нивите се търгуват средно по 556 лв./дка, овощните насаждения - по 412 лв./дка, лозята - по 262 лв./дка, а пасищата и ливадите - по 217 лв./дка. Това показват данните на Националния статистически институт. Държавната институция за първи път излезе с обобщена информация за пазара, което е положителна новина предвид огромния интерес към селското стопанство. През 2011 г. земята поскъпна с 43%, а през 2012 г. - с нови 37%. Най-високооценяваният чернозем е в Североизточния район - 860 лв./дка. За две години цените там се вдигнаха с внушителните 136%. Причината е главно област Добрич, където по наблюдения на посредници сделките се сключват в коридора 900-1400 лв./дка. Поземлените имоти в Добрич от години са най-скъпи в страната. Не защото върху тях се строи. А тъй като парцелите са по-големи като площ и районът е близо до основния пункт за износ на зърно - пристанище Варна. Нивите в Северния Централен район се търгуваха средно за 623 лв./дка към края на м.г. Особено търсени от земеделци и инвеститори са Свищовският и Плевенският край, но дори и в област Велико Търново са постигани над 600 лв./дка, казват посредници. Напливът от купувачи в Северозападния регион (Видин, Монтана, Враца) доведе до оскъпяване на имотите с 98% за две години. Почти 500 лв./дка удари цената в тази част на страната, наричана с ирония Северозападнала България. Точно там се вихреше най-сериозната търговия през 2012 г., като с нови собственици са близо 115 000 дка. Статистика за тази година още няма, като засега информациите са противоречиви. Според земеделски производители има сериозно намаление в цените (между 10% и 30%), но отчетите на Българската фондова борса показват, че големи фондове изкупуват земята на цени, близки до миналогодишните. Наемите/арендите на земеделска земя също се покачват с бързи темпове, сочат данните на НСИ. За две години средната рента за страната се повиши с 48% до 34 лв./дка годишно. Най-високите стойности отново са в Североизтока - 53 лв./дка. Тенденцията продължава и през новата стопанска година 2013/2014. Най-големият публичен фонд за земя „Адванс терафонд“ вече обяви 45 лв./дка средна рента по новите договори.
|
(в. Преса, печатно издание, брой 295 (646 от 29 октомври 2013)