23796 | 31 май 2012 | 11:52

Интервю на Иван РАЧЕВ за политическото блато, в което затъват полицейските и специалните служби

Валентин Петров е роден е на 15 юни 1959 г. в град Етрополе. Завършва физика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. От 1985 до 2008 г. работи в системата на МВР, като изкачва всички стъпала в йерархията - от оперативен работник в Етрополе, през шеф на РДВР-Пловдив, директор на НСБОП и генерален директор на Национална служба „Полиция“, до главен секретар на МВР.

За принос в борбата с престъпността Валентин Петров е награждаван с „Почетен знак на МВР“ - трета, втора и първа степен, и е произвеждан два пъти предсрочно в звание. На 30 октомври 2002 г. с указ на президента Георги Първанов е удостоен със званието генерал-майор, а през 2005 г. и със званието генерал-лейтенант. В края на април 2008 г., след избирането на Михаил Миков за министър на вътрешните работи, Валентин Петров подава оставка. Семеен е и има дъщеря.

Г-н генерал, какво мислите за оперативната обстановка напоследък?

Коя оперативна обстановка?

Актуалната, разбира се. Примерно - историята с Брендо, бягството на т.нар. Братя Галеви, арестуването на Таки в Дубай...

Внезапното „изчезване“ на Пламен Галев и Ангел Христов е унижение за държавата и службите. Сигурен съм, че докато е вървял съдебният процес, поне в една МВР служба е имало разработка срещу тях. Тоест те са били наблюдавани, а комуникациите им - контролирани. Така че да се твърди как те внезапно изчезнали, след като чули за присъдите си, на мен просто ми звучи несериозно.
За Таки въобще не стана ясно наистина ли е задържан, или сам се е предал, защото постоянното говорене - днес едно, а утре нещо съвършено различно - отдавна породи недоверие в думите на ръководството на МВР. А случаят „Брендо“ е емблематичен за неверни твърдения.

Кое е невярното - че внася по 40 тона кокаин в Италия или че от 2008 г. всички европейски полиции искат да го арестуват, пък някой в България все им подлива вода!

Вероятно и двете. Но най-невярното е това, че по Брендо се работи „от вчера”, и то по инициатива на италианските колеги. Съвместната работа с партньорските служби, Европол и Интерпол започна преди 7-8 години по сигнали за съмнителни финансови трансакции. Създаден беше и специален екип. Ако не се лъжа, това стана след убийството на Константин Дишлиев през 2005 година. В екипа участваха хора от ГДБОП, финансовото разузнаване и прокуратурата. А фактът, че в момента Брендо е подсъдим за пране на пари, показва, че днешните твърдения за някакви високопоставени покровители в България по онова време са несъстоятелни. 

Тоест говорим за две разработки: една българска, която завършва с обвинителен акт срещу Брендо в Софийския градски съд, и една международна - с участието на Италия, Швейцария и Испания, която от 2008 г. все някой проваля?

До края на април 2008 г. аз бях главен секретар на МВР и до онзи момент при нас не са постъпвали данни за нерегламентирани връзки на служители от екипа, работещ по Брендо или за изтичане на информация към него. Колкото до международното разследване, нямам спомен при нас да е пристигала информация, според която Брендо е внасял по 40 тона кокаин месечно в Италия. Лично на мен ми е много странно друго. Ако през 2008 г. български полицай, прокурор или друго длъжностно лице е предупредило Брендо за международната операция, защо това престъпление не е разследвано още тогава. А направо налудничаво е в продължение на четири години Брендо да разнася скъпоценните документи срещу него в колата си - в очакване някой да ги намери. Но най-вече нямам обяснение за шумотевицата, която се вдига в медиите сега.

Защо да няма обяснение? Все пак доклад на Брюксел се задава?

Ако всичко това е свързано с доклада - разбираемо е. Но не е разумно, защото би могло да има обратен ефект. Редно е да приключи разследването, „къртицата“ да бъде арестувана и едва тогава обществото да получи пълна и вярна информация за операцията, резултатите от нея и неутрализирането на предателя. Нагледахме се на шумно рекламирани операции, които след това водят до такива резултати, че дори разследващите не искат да си спомнят за тях. 

Не смятате ли, че сте прекалено суров в оценките си? През есента на 2005 г. например, докато вие бяхте директор на тогавашната НСБОП, МВР осуети един не по-малко бутафорен заговор. Става дума за атентатите срещу ген. Любен Гоцев, Никола Дамянов и Иван Тодоров-Доктора (последните двама покойници), организирани от Маргините. И те бяха оправдани...

Аз никога не съм казвал, че срещу Маргините има категорични доказателства. Напротив - винаги съм твърдял, че събраните доказателства няма да издържат в съда.

Г-н Петров, от четири години вие сте вън от голямата игра. В какво състояние се намираше сектор „Сигурност“ по ваше време и на какъв хал е в момента?

В началото на 2011 г. Народното събрание прие Стратегия за национална сигурност. Каквото и да си говорим за сегашното управление, този документ никак не е лош и позволява надграждането и по-нататъшното развитие на сектора „Сигурност“. След това обаче не се случи абсолютно нищо. Реална координация между структурите, които са визирани в стратегията, няма. ДАНС продължава да затъва в блатото на политическите поръчки. Националната служба за охрана и Националната разузнавателна служба продължават да съществуват в условията на нормативен вакуум. А битката за тоталния контрол над МВР и специалните служби отнесе поредната „свидна жертва“.

Явно имате предвид Румен Миланов. Неотдавна той скоропостижно бе освободен като шеф на БОРКОР и премиерски съветник по национална сигурност. В публичното пространство изтекоха три версии за уволнението му, но те са толкова несериозни, че дори маркирането им е излишна загуба на време.

Ще ви отговоря с въпрос: „Помните ли създаването на ДАНС?“

Да.

А помните ли колко хора трябваше да изгорят в онази битка за овладяването на службите?

Доста. През април-май 2007 г. Румен Овчаров - като министър на икономиката, и Корнелия Нинова - като негов заместник-министър. Няколко месеца по-късно Ваньо Танов подаде оставка като шеф на ГДБОП, а с него си тръгна и заместникът му Антони Странджев. През ноември с.г. - около скандала „Куйович“, го отнесоха главният секретар на МВР Илия Илиев и заместник-директорът на областната дирекция на МВР в Разград. А накрая - заради скандала с Братя Галеви и Алексей Петров Румен Петков подаде оставка като министър на вътрешните работи. А с него си тръгнахте вие и още двама заместник-министри...

Според мен днес се случва абсолютно същото, защото битката за контрола над МВР и специалните служби никога не е спирала. Ефектът от тогавашната офанзива беше създаването на една мъртвородена структура - ДАНС. А сега - вдигането на трупчета на една стратегия, чието изпълнение в много голяма степен може да уталожи напрежението и да позволи на службите да започнат най-после да изпълняват ефективно преките си професионални задължения.

Не смятате ли, че е крайно време и МВР да „легне под ножа“? В смисъл такъв, че това е единственото ведомство, което все още брани със зъби и нокти тоталитарния си първообраз и... манталитет на работа?

Крайно време е, но явно политическият елит все още не е узрял за подобна радикална промяна. Последният пример е Закона за МВР, който влезе в сила на 1 май 2006 година. Голямата новост в него е девоенизацията, въпреки че никой никога не е искал подобно нещо от нас. А „интимният“ му замисъл беше никога повече да не бъде допускан прецедент от рода на „Бойко Борисов - главен секретар“.

Тоест?

Тоест с този закон най-висшата професионална длъжност в МВР - главният секретар, бе обезличена. И то до такава степен, че днес той върши само онова, което му разпореди министърът. А не да изпълнява задачи, които са му възложени чрез закон.

Ще ви попитам директно: на вашия екип какво му попречи да реформира МВР? При положение че по онова време Румен Петков беше едва ли не най-влиятелният човек в БСП?

Много неща ни попречиха, но едва ли е необходимо да се оправдавам със задна дата. Вместо това нека аз ви попитам още нещо: знаете ли как се казва директорът на полицията в момента?

На коя полиция - на криминалната или на охранителната?

На криминалната.

Срам не срам - не!

Аз се страхувам, че и самите полицаи не знаят. Поне половината от тях едва ли имат представа какъв човек ги управлява. Същото е положението и с останалите началници. През последните две години бяха подменени абсолютно всички ръководители - чак до ниво началник на група. Дали в името на професионализма, или с някаква друга цел? Примерно - професионално послушание с цел изпълнение на политически поръчки?