Човечеството е жертва на собствените си представи за красота. Слава на Бога, тя се развива, критериите се променят. Ала все се бутаме в някаква догма, която дизайнерите наричат мода, а производителите - поредна поръчка. - Е, дамите не ходят като китайките с обувки номер 18, но се спазариха със силикона. Той изду устни и други възвишения. Целулитът се превърна в болест, пластичните хирурзи - в милионери.
През 1555 г. франкфуртският епископ издал съчинение срещу „жените наивнички и неопитните девици“, които се захласвали по размерите на средновековните фукльовци. Те запълвали панталоните си с подплънки, забележете - отпред шивачите им прикрепвали ярки парчета плат, а пълнежът бил от прежда, вълна и непукизъм. Възмутен, епископът се принудил да обяви на „женорята, че това е дяволът, който живее в цепката на панталона“, и че всъщност размерът не е толкова голям.
Кльощавите азиатки и до ден днешен си слагат специални подплънки на гърдите и дупето, за да компенсират липсващото. Вековна традиция в Китай, преустановена, слава Богу, преди две столетия, превръщала малките момичета в крачещи инвалиди. Пристягали им ходилата още на тригодишна възраст, за да се научат да ситнят. Късите крачки били възприемани като нещо много еротично.
По същото време в арабския сексуален модел се водели курсове за такова хранене, че цялата мазнина да се отдели в ханша и там да остане. Практиката навестила и Европа. От 1760 г., та чак до края на ХIХ век жените привързвали отзад огромни възглавници. Наричали ги „кюл дьо Пари“ („парижки задник“) и си ги ползвали от закуска до вечер, особено на приеми от всякакъв ранг. Представете си разочарованието на гигантоманите, когато в тъмното освен всичко друго падне и тази възглавница.
Друга мода мъчи жените през ХVI век. Появил се корсетът. Бил изработван от дърво, метал, допълнително прилагали тръстика, снопове слама или едри рибени кости. Така го пристягали, че освен съответна конфигурация постигали закърнели бели дробове, изместени органи и преждевременни раждания. Според сексоложките Вероника Имлер и Анке Щайнхойзер тази мода водела и до пробити черни дробове.
Мъката край няма. През 1915 г. се развива модата на тесните поли. Най-силно покосявали противника онези поли, които се навличали с титанични усилия, задължително с една, а понякога две-три помощнички, и били така прилепнали, че героините можели да се придвижват само куцукайки. Освен нездравословно това очертание се оказало доста буквално. Демонстрирало точното притежание и убивалo въображението. Бе, друго си е една възглавница отзад.
Повечето японки и немалко американки ползват по време на цикъл специални щипки за издърпване на вече напоения тампон. Това, за да не би да докоснат менструалната си кръв. Сирийките до ден днешен се притесняват, когато разтварят дамските превръзки. С крилца, без крилца - няма значение. Важното е да не произведе шум - да не би да го чуят другите жени в семейството. Но да не се занимаваме със сирийките, че там има други проблеми.
Чарлз Дарвин пристига на Огнена земя някъде към 1833 г., подарява на местните жители дрехи и те се зарадвали от сърце. Истинска новост! Веднага ги накъсали на ивици и ги нанизали на копията като стряскащи врага ленти. Новото идва, за да ни се представи като по-добро от миналото. Ние за жалост не го връзваме на копието, а връзваме копието за него. Не разпознаваме най-ценната акция.
И кризата освен всичко друго ни донесе еротични клишета. Сериозни издания, агенции, финансови учреждения паднаха под новите внушения. Ако сервитьорката се наведе повече от необходимото и гърдите й, аха, да се изсипят, това означава, че модерният свят не е в цветущо здраве, обявиха икнономически сексолози. Според тях показването на повече плът е по-сигурен начин за по-голям бакшиш. Демонстрира се финансова безизходица. По-дълбоки деколтета - по-големи борчове. Да се чуди и мае човек каква е взаимовръзката между циците и американската фондова борса. Ама на. Сексолозите икономисти взеха, че я намериха.
Утвърденият теоретик Джордж Тейлър още през 20-те години на миналия век обяви, че колкото по-къси са полите на жените, толкоз по-здрава е икономиката. Други пък твърдят, че преди пет години неслучайно дамите тръгнали с по-дълги поли. Така те предварително съобщили, че ни чака криза. „Преса“ напомни преди време индекса на мъжко бельо, известен на капацитетите като MUI. Продажбите на слипове са стабилен коефициент. Спадането на продажбите на този атрибут е сигурен знак за разклатена икономика. Така MUI се превръща в показател за благосъстоянието на един народ. Ето - това е вярно. Ние сме все така бедни, защото от години в България не се забелязва нарастване на продажбите на гащи.
Не по-малко убедително от MUI е червилото. Затруднени да купуват маркови тоалети, дамите компенсират с пищен грим. Повече червило - повече проблеми. Същото доказват и вратовръзките. Според една школа по време на криза мъжете предпочитат по-широките, защото по този начин демонстрират допълнителни ангажименти. Според друга предпочитат по-тесни, защото на подсъзнателно равнище заработва изискването за икономия на плат.
Изберете която искате теория, но практиката показва, че най-сериозният индекс е новото гадже. Повече свалки - повече икономика.
(в. Преса, печатно издание, брой 298 (649 от 01 ноември 2013)