16698 | 2 ноем. 2013 | 08:58
В едно царство, в едно господарство, което впоследствие станало република, но пак продължило да гледа с едно око към монархията, живеел пенсионер. Или по-точно - бил оставен на доизживяване, откакто задухал вятърът на промяната.
В интерес на истината обаче вятърът на промяната довял и редица придобивки, каквито например били всякаквите видове телефонни услуги. Особено популярна станала услугата секс по телефона. Въртиш, значи, съответния номер и от другата страна ти се обажда голяма сладострастница, дето ти ги приказва такива, че те задоволява всячески и най-пълноценно.
Разбира се, точно пък тая услуга хич и не интересувала нашия пенсионер, който по съвсем понятни причини едва се държал на краката си. Но той истински се зарадвал, когато научил, че най-сетне е въведено нещо и като за него, а именно новата услуга хранене по телефона. Една вечер пенсионерът завъртял съответния номер и от другия край на жицата му се обадил много приятен женски глас. Гласът попитал какво иска господинът за вечеря.
Пенсионерът преглътнал от вълнение и като се престрашил, си поръчал кебапчета, а за гарнитура - пържени картофки. Речено - сторено. Жената така се развихрила, така отхапвала и примлясвала от удоволствие, че пенсионерът изпитал всичко най-подробно и се почувствал чак на седмото небе от щастие. Да, той усетил и вкуса на сочните кебапчета, и вкуса на хрупкавите пържени картофки.
Вятърът на промяната довял и придобивки
Накрая забърсал със салфетка устните си и най-сърдечно благодарил на жената за питателната гощавка. Затворил телефона и отишъл да си измие зъбките, понеже много добре знаел, че утре пак ще му потрябват. Миел си той зъбките и пеел. А на неговата възраст това не било никак трудно, тъй като си ги държал в ръката...
Легнал си пенсионерът сит и щастлив, па се размислил надълго и нашироко. Драго му било, че в това царство и господарство, което впоследствие станало република и т.н., се полагат грижи и за такива като него. И нима наистина не било просто прекрасно, че той, пенсионерът, можел да си хапне кебапчета с гарнитура на стойност колкото един обикновен телефонен разговор? Звучало направо като в приказките, нали?
Ами че той, ако поискал, можел да си поръча и шницел по виенски на тази стойност! А защо не и „Бьоф Строганов“, да кажем? Или пък дори „Шатобриан“ за двама и сам да си го изпапка... Кеф, нали?
Господи, ами че той можел дори да закуси по телефона! Например мекици или пък препечени филийки с масълце и конфитюр... Пък можел и да обядва даже... И пенсионерът сладко заспал, защото вече за нищо не го било грижа - нещо, което пенсионерите в други царства и господарства едва ли биха си позволили.
(в. Преса, печатно издание, брой 299 (650 от 02 ноември 2013)
Мобилна верси
RSS
