20111 | 3 ноем. 2013 | 10:51

Сама съм се научила на всичко. Слушам какво ми се говори, възприемам бързо, слава богу. В нашия бизнес няма друг начин, ако не си бърз, отпадаш

Мария, заварваме те в най-усиления сезон на „Х фактор“. Как се чувстваш?

При нас сезонът е винаги усилен. Моят сезон започна още през февруари с предаването „Като две капки вода“, продължи с „Господари на ефира“, „Х фактор“ и сега участвам и в „Ол инклузив“.

В „Х фактор“ за втори път си партнираш с Александра Раева след „България търси талант“. Очертавате се като силен тандем в забавните предавания.

Добре ми е да работя с партньори. Някои предпочитат да са сами, при мен не е така. Още от самото начало, от „Господарите…“, съм с Митко (Рачков - бел. ред.) С когото и да съм, все е добре, нямам проблеми с никого от колегите си. Миналата година водихме „Господарите…“ за първи път с Румен Угрински и според мен се получи много добре. Ние с Румен си имаме приказка, така да се каже, има химия. Каквито са ни отношенията в живота, такива ги пренесохме и на екрана и се получи много естествено.

Близки ли сте с Александра и извън екрана?

Ние навсякъде казваме, че сме като сестри. С нея се усетихме още на първия ден. Алекс дойде на кастинг за водеща на „България търси талант“ и както и тя самата каза, започнахме да си говорим и не спряхме. Родени сме през един ден - тя на 24 септември, аз на 26-и. Разбираме се само с поглед. За срещи на кафе нямаме много време, иначе бихме го правили с удоволствие, но излизаме понякога вечер заедно, ходим си на гости.

Как се чувстваш в „Х фактор“?

Много е отговорно. Снимачният процес е тежък, но се радвам, че съм тук. Още когато вървеше първият сезон, бях негов фен и си мислех с какво удоволствие бих го водила. И това се случи две години по-късно. Много ми е интересно, защото музиката играе огромна роля в живота ми. Освен това не ми е безразлично какво се случва с участниците. Всички техни емоции минават през нас, изживяваме ги заедно, мъчно ни е, когато някой си тръгне. Оттук нататък ще става все по-трудно, защото всички са добри.

Трудно ли е да криеш симпатиите си към някой участник?

Не, но и не може да имаш явни любимци, особено когато сме до тях на сцената и журито решава кой отпада и кой продължава. В тоя момент си разкъсан между две крайни емоции, защото единия трябва да поздравиш, да го целунеш, да му кажеш: „Браво, евала!“, а другия да успокоиш, че си тръгва. Кофти.

С Алекс държите ли им ръчичките, триете ли им сълзите зад кулисите?

Да, особено с по-малките е много тежко.

Вече натрупа опит като водеща, можеш ли да кажеш, че това е нещото, в което си силна и което искаш да правиш?

Това го реших още с „Господари на ефира“. При първото ми предаване „Втори тотошанс“ по БНТ нещата стояха малко по-различно, всичко беше много обрано, вървяхме по готов текст. В момента, в който влязох в „Господарите…“, разбрах, че това съм си аз.

В „Господарите…“ си много естествена, танцуваш, личи си, че го правиш с удоволствие. Бързо ли превключваш?

Да, веднага, там съм себе си. Не ми беше нужно никакво време, за да се адаптирам, само го имаше притеснението първите дни. Танците са пълна импровизация.

Опитвате се да изкарате наяве Х фактора във всеки участник, а ти мислила ли си кой е твоят?

Моят Х фактор е… отношението към работата.

Ти направи незабравим образ на Марчето в „Пълна лудница“. Не те ли потискаше фактът, че трябваше да ти залепват ушите с тиксо, за да стърчат?

Не, не съм никак суетна. Когато се занимаваш с хумор, не може да си позволиш да си суетен. Но „Пълна лудница“ вече е история, сега правим „Ол инклузив“, което е своеобразно продължение, нещо като ъпгрейдната „Пълна лудница“. В него също има интересни образи. Чисто актьорски е по-различно от това, което правехме в „Пълна лудница“.

Същите актьори ли ще участвате?

Да, но съм много доволна, че в чудовищния актьорски състав се появи още едно „чудовище“ - Станимир Гъмов. Всички много му се радваме. В шоуто има много музика, танци, вариететни и циркови номера. Това си е една дългогодишна мечта на продуцента ни Маги Халваджиян, която сега успя да сбъдне. Той си го режисира изцяло и си го прави с голям кеф. Даже не го наричаме шоу, а спектакъл, защото е доста по-различно. Публиката много се забавлява.

В новите скечове ще имаш ли някакъв образ като Марчето?

Да, на екипа ни е ясно, че ще липсват на хората мама Божка, Марчето и Бекъма, но сега пък има нови образи, които зрителите започват да обичат. Има ново семейство, в което Рачков е мъжът Ангел Ангелов в ролята на полицай. Аз съм неговата съпруга, многострадалка Геновева. Ангелов е единственият в България полицай, който не взема подкупи, и оттам идва страданието, защото семейството му гладува. Синът им (в ролята Алекс Кожухаров) е постоянно гладен, защото баща му е честен. Оказа се, че това също може да звучи комично.

Записала си три парчета, а в „Като две капки вода“ пя. Смяташ ли да продължиш в тази посока?

Категорично не! Занимавам се с музика само за удоволствие, знам си гласовите възможности! В „Като две капки вода“ ми беше интересно да имитирам различни певци, но най-любим ми остана образът на Майкъл Джексън. Беше адски трудно да пееш, да танцуваш и да имитираш едновременно. Никога не разполагах-ме с достатъчно време за репетиции.

Снимала си се в няколко филма. Не ти ли се иска отново?

Беше ми много интересно, но докато се занимавам толкова активно с телевизия, не е възможно, няма как снимачните дни в един филм да бъдат съобразени с моя график в предаванията.

Свали дрехите си и за едно мъжко списание. Трудно ли ти беше да го решиш?

Не, защото харесвам стилистиката на това конкретно списание и заедно с екипа решихме как да изглеждат снимките и си ги харесвам.

Израсла си в семейство на инженери. Как се отърва от амбициите на родителите да следваш, например, в Техническия университет?

Те се опитаха да ми повлияят какво да уча, ама не стана. Съдба.

Учила си моден мениджмънт в Холандия. Защо това?

Да, учих две години в Холандския университет как се менажира една модна компания. Защо съм се записала да уча това, идея нямам… Аз по принцип смятам, че

на 18 години е твърде рано човек да е ориентиран, пък и в процеса на учене, на правене, на работа разбираш в какво си добър. Съвсем нормално е да почнеш да учиш едно, да не ти хареса и да запишеш второ, трето, докато се намериш. Важното е да се намериш!

И ти прекъсна това следване, защото разбра, че не се намираш в него?

В Амстердам бяхме група чуждестранни студенти, която се разпадна по естествен път, тъй като много от колегите ми решиха да се връщат в държавите си. Тогава записах радио и телевизия, учих две години. Нямах намерение да се връщам, но получих шанса да започна като водеща на „Втори тотошанс“ в БНТ и така си останах в София. Понякога Амстердам ми липсва. Toвa e интернационален град, има хора от цял свят и там се научих да ги приемам такива, каквито са, да съм по-толерантна към различните.

Какво дете беше?

Много послушна. Родителите ми не са имали никакви проблеми с мен, бях самостоятелна. Никой не ми е седял на главата, за да уча, не са се занимавали с мен. Самичка се справях. По принцип в нашето семейство си даваме много свобода.

Имаше ли някакви комплекси като малка?

Не. Но и никога не съм била суетна, нито пък съм се имала за красавица. Това ми е много смешно. Изобщо не държа на обвивката, пък и смятам, че прекалената суета пречи на общуването. Като дете бях като момче и сега съм така. От малка ходех с дънки и гуменки и не исках да обличам рокля. Сега във всекидневието съм в дънки, тишърт и гуменки или кецове.

Като дете си тренирала лека атлетика и художествена гимнастика. Сега как поддържаш форма?

Художествената гимнастика беше по-скоро амбиция на майка ми, но не се получи. Избягах оттам и почнах да ходя на лека атлетика. Сега се шегувам, че поддържам перфектна форма в залата, в която се провежда „X фактор“.

Споменавала си, че с майка ти сте много близки, след като родителите ти се разделят.

И с двамата сме близки. Майка ми я преоткрих, след като се роди Виктор. Тогава вече си даваш ясна сметка какво е направил родителят за теб. Затова хората казват, че дълговете към родителите ги плащаш със своите деца. Баща ми ми е дал страшно много в чисто духовен план. Той е инженер по професия, но много се занимава с изкуство - скулптура, рисуване, бижута. Майка ми се занимава с бизнес от много години, има шивашка фабрика. Кризата й се отрази и на нея, но се оправя. Майка ми е мъжко момиче.

От нея ли се научи на много работа и самостоятелност?

Сама съм се научила на всичко. Слушам какво ми се говори, възприемам бързо, слава богу. В нашия бизнес няма друг начин, ако не си бърз, отпадаш. Майка ми казва, че съм себе си. Приличам по малко и на единия, и на другия, но си нося своята индивидуалност от малка.

Как релаксираш вкъщи?

Обичам да гледам филми, да чета книги и да си почивам на някой плаж.

Как върви животът с Рачков?

Живеем си като всички други.

По-добре ли е, че двамата работите заедно?

Има си и плюсове, и минуси. Но с тази моя работа, ако до мен е някой човек, който не е в нашия бранш, няма как да ме разбере. От друга страна, понеже натоварването е еднакво, възниква проблем кой кого да разбира и успокоява. Като сме под един и същи стрес е много трудно.

Кой кого по-често успокоява?

Аз него. Категорично. Не знам дали аз съм по-спокойната, но така става. По-скоро и двамата сме неспокойни.

Казвала си и друг път, че си работещо момиче, не разчиташ на силно мъжко рамо и на нечий портфейл.

Е, как да разчитам на някой друг? С това, което правя, то оставаше и да разчитам… Много хора разчитат на мен и това ми харесва! И не обичам да ми се задава този въпрос само защото съм жена. Аз съм човек, който работи.

Заради независимостта и достойнството?

Защото не мога по друг начин. Не знам как се прави другото.

Мислила ли си какво би искала да правиш, когато слезеш от екран като водеща?

Не, но ще е свързано с телевизия. Аз и сега участвам в целия процес на работа, в обсъждането на сценариите… Всичко ме интересува. Режисурата ми е интересна, бих се записала веднага да следвам, но заетостта не ми позволява. Нямам амбициите да стоя на екран цял живот. Давам си сметка, че това е до време и изобщо не ме плаши. Мога да работя всичко.

При толкова роли на екрана как се чувстваш като майка?

Там няма роля. Там ставаш майка и е завинаги. Нито един работещ родител няма да каже, че има достатъчно време за детето си. Но нали работим и за децата си, да им дадем по-добър старт, да им е по-лесно в живота. Виктор получава страшно много любов и от мама, и от тате, и казва „обичам те“ по 50 пъти на ден, може би защото и ние с баща му сме такива. Виктор е на седем, но вече е във втори клас във френското училище, там започват малко по-рано. Пишем заедно, справяме се с материала.

Ако той реши да работи същото като теб, би ли го подкрепила?

Разбира се. Той е прекалено срамежлив, но и аз бях такава като малка. Чак след 25-ата си година започнах да се уча как да преодолявам тази срамежливост.

Работата в телевизията много ми помага, но в интерес на истината продължавам да изпитвам това чувство.

Как си представяш един мечтан ден?

На плажа. Цял ден. Заедно с Вики. Много добре си го представих сега…

(в. Преса, печатно издание, брой 300 (651 от 03 ноември 2013)