19935 | 4 ноем. 2013 | 12:13

Интервю на Мариела БАЛЕВА за разделената нация и за тактиката на политическите играчи

Консенсусът днес изглежда толкова далече, направо е отвъд хоризонта. На всичко, което се иска, има и контра, а страната ни е абсолютно разделена. Накъде вървим като нация, като отникъде не се вижда никаква положителна новина, проф. Митев?
- За разлика от началото на прехода сега съществува дълбоко социално разслоение. Това придава друго измерение на политическите нагласи. На въпроса „Според вас трябва ли или не трябва правителството на Пламен Орешарски да подаде оставка?“ с „да“ отговарят 41%, с „не“ - 41%, а 18% не могат да преценят. Зад това разделение на общественото мнение се крият много по-дълбоки стратификационни различия: 57% от заможните („над средното ниво“) отговарят „оставка“, 23% са против; 22% от бедните са за „оставка“, 55% са против; нагласите са напълно симетрични.
По време на Френската революция е имало санкюлоти (sans culottes - „безгащници“), които са подкрепяли якобинците, и culottes dorӛes („златни гащи“, „златогащници“), които са биели - с думи и физически, същите якобинци, първите „червени“.

- Такъв ли е българският случай?
- Българското общество прие принципа на социална стратификация със значителни различия в материалното състояние като алтернатива на социалистическата уравниловка. Дори сега, след масовото обедняване, мнозинството във всички слоеве (в различни пропорции) приема, че е нормално хората да се делят на бедни и богати и също че свободният пазар е за предпочитане пред държавното регулиране на икономиката. Българското общество не прие и продължава да отхвърля начина, по който беше осъществена пазарната алтернатива. В днешното разделение прозират различни оценки и различно отношение към отговорността за българския преход.
Колкото и остро да е това разногласие, не води до задънена улица. Има нереализиран институционално обществен консенсус за ограничаване на монополите, срещу олигархичното задкулисие, за разширяване на възможностите за гражданско участие в политическия живот, за необходимостта обществото да се освободи от бремето на злоупотреби и корупция, за катарзис на всички политически сили. Всички сме граждани на едно общество и сме длъжни да намерим път от „или - или“ (политическата игра с нулев резултат) към „и - и“. За да се разсече възелът, трябва да се признае приоритет на политическия разум над политизираните емоции.

- Окупацията на Софийския университет вдигна още повече градуса на напрежението в страната ни. Колко голяма е политическата безизходица днес и какво може да последва, ако не се намери изход?
- Правителството върви по острието на бръснача. Но не е спряло. Има ясен конюнктурен изход - нови избори. Проблемът е, че се търси изход от статуквото. Сега с идеи за генерална промяна се мотивира политическа крачка, която ще възпроизведе статуквото. Парадокс, който неведнъж се е случвал в политиката: революционното нетърпение генерира стагнация, а бавното бързане създава предпоставки за съзряване на промяната.

- Студентите протестират и искат нов морал в политиката, повтарят всичко онова, което вече е дежа вю през почти 24-годишния ни преход. Доколко приемливи са исканията им и могат ли да доведат до абсолютен блокаж на държавата, на институциите?
- Моралът в политиката не е елементарен въпрос. Всеки държавен преврат е носел промени в политическия морал. Сравнете разбиранията за добро и зло, за допустимо и недопустимо след юни 1923, май 1934, септември 1944... „Нов морал“ е клише, зад което могат да се намерят различни неща. Значително по-полезно би било да се дефинира новият политически морал и пътищата за неговото постигане. Живеем в странна обстановка. Всички са против олигарсите, но никой не ги идентифицира. Искаме нов политически модел, но не го определяме. Налице е не само морална, но и интелектуална криза.

- Управляващите са зависими от „Атака“ най-малко заради кворума в парламента. Но хората на Сидеров доста умело използват това, за да прокарват политиката си. Как ще се отрази това на БСП и на ДПС?
- Привържениците на БСП и на ДПС достатъчно ясно разбират ситуацията. Личи от доверието по данни на различни агенции. Гласуването за земята не беше израз на зависимост от „Атака“, а от настроенията сред собствените избиратели.

- Докога „Атака“ ще играе тази двойствена роля ту на трети (дистанционен) играч в управлението, ту на противник на кабинета?
- До един от двата случая: а) положението излиза от контрол, „Атака“ опасно губи рейтинг; б) Борисов е загубил позиции и „Атака“ може да си припише както тази заслуга, така и заслугата, че сваля днешното правителство. „Атака“ ще събори кабинета, а не студентите.

- А БСП и ДПС какви възможности имат, след като правят грешка след грешка? Социолозите дават предимство на социалистите при едни бъдещи избори, но готови ли са те за тях, или чакат евровота през май?
- Първо, не трябва да се обединяват двете партии. Мораториумът беше грешка, но не и на ДПС. Второ, ако правеха само грешки, отдавна щеше да има ново правителство. Електоратът на БСП е мобилизиран достатъчно, за да поеме ръкавицата на предсрочни избори. В партията има известно вътрешно напрежение, но не забравяйте, че изборите сплотяват.

- ГЕРБ все още не може да се примири, че е извън властта, стига се дотам Борисов да открива отново обекти. Това ли е тактиката Ӝ - да поддържа властовата илюзия за себе си и доколко може тя да Ӝ донесе успех?
- Да, това е. Прерязването на лента не е толкова лична суета, колкото политически символ. Властовата илюзия се поддържа чрез хвалебствените самооценки, чрез използването на местната власт за нахъсване на активистите, чрез внушенията за предстоящо завръщане. На практика повторение на комфорта от 2009 г., „голямо завръщане“, е невъзможно. Но „малко завръщане“ в комбинация с други партии все още не е изключено.

- Реформаторският блок също влиза в „класацията“ на социологическите агенции, които твърдо го слагат в сметките си за играчите в следващия парламент. Какви са подводните камъни при т.нар. тъмносини? Отношението им към ГЕРБ все още не е твърде ясно, няма ли то да ги препъне?
- Не бих казал „твърдо“. Дан­ните например на „Галъп“ са на базата на свободно зададен електорален въпрос и са сбор от гласовете за отделните партии в блока или резултат от отговори на отделно поставен въпрос. Не забравяйте, че Реформаторският блок не е регистриран като партия или коалиция, която ще участва в избори, няма ясна програма, нито лидер. Уравнението остава с много неизвестни. Отношението към ГЕРБ е само едно от тях.

- Появяват се нови играчи - движението на Бареков, формацията на Безуханова и разни други. Какви са шансовете за прегрупиране на политическото пространство?
- Шансовете за прегрупиране на политическото пространство са в пряка зависимост от времето до нови избори. Затова Бойко Борисов бърза. Колкото до перспективата, можем да погледнем на събитията в Италия или в Чехия. Чешкият преход не е катастрофичен като българския, не е мафиотски. И все пак корупция има, настроенията за промяна са силни. И в двете страни шанс получиха случайно появили се нови играчи.

- Дистанцира ли се президентът от ролята си на обединител на нацията и на какво залага Плевнелиев?
- Казусът „Пеевски“ беше безспорен повод за масов протест. След това имаше някои погрешни решения, но не и аналогични поводи. „Пеевски“ беше превърнат в символ, в тояга, с която да се бие правителството. Натрапчивото повтаряне на казуса е по-скоро израз на безсилие, отколкото израз на сила. Президентът Плевнелиев даде нов повод за реанимация на казуса. Така от абсурда „Пеевски“ в началото се стига до зациклянето „Пеевски“, блокажа „Пеевски“.

- Чуват се все повече гласове политическият ни елит да се обедини, да загърби различията и ежбите си в името на страната. Възможно ли е това да стане, след като Станишев и Борисов не могат дори да се гледат?
- Въпросът не е личен. Станишев и Борисов са разговаряли в самолета при полет за Брюксел. Дистанцията е политическа. Политическият елит естествено се разделя от въпроса кой да упражнява властта, но трябва да бъде обединен от спазването на демократичните правила. Ключовият въпрос е: легитимно ли е днешното правителство. Според правилата отговор дава Конституционният съд.

- То и интелектуалният ни елит е разделен... Може ли, след като умните и мъдрите хора си викат един на друг „оставка“ и „боклук“, да искаме разум от политиците?
- Значителна част от интелектуалния елит допринася за разгаряне на страстите, а не за надделяване на политическия разум. Представям си една студентска стачка от друг тип. Окупира се една аудитория, на която се поставя табела: „Работилница за идеи“, и уточнение: „Вход само за студенти със собствено мнение“. В тази аудитория се дискутират новият политически модел, новият политически морал, пътищата, които водят към него. Идват студенти от други вузове. Създава се „Студентска федерация на работилниците за идеи“...

- Възможни ли са избори преди Нова година и какво би могло да ги предизвика?
- Преди Нова година не може да има избори. Процедурно е невъзможно дори ако кабинетът още днес подаде оставка. Странно е да се чуват искания за „незабавно разпускане на Народното събрание“. А бюджетът? Кой ще приеме бюджета? Или трябва се претупа, без опозицията да може да си каже мнението. А новият Изборен кодекс? Незабавното разпускане е по-скоро път към стагнация, отколкото към промяна.

в. Преса, печатно издание, брой 301 (652 от 04 ноември 2013)