40826 | 5 ноем. 2013 | 07:58

Един от основните принципи на демокрацията е, че „правата на всеки свършват там, където започват правата на другия“

Проф. Драгомир ДРАГАНОВ

Аз също не приемам налудничавата позиция на парламента по мораториума върху продажбата на земеделски земи на граждани от ЕС. Аз също съм притеснен от някои кадрови решения на властта, които често намирисват на политическа чистка. Аз също ратувам за прозрачност във всички дела на сега управляващите. Сиреч от тази гледна точка позицията на „ранобудните студенти“ съвпада с моята и би следвало да ги подкрепя.

Но със съгласията дотук.
Първо, не мога да приема искането им за „незабавно разпускане на Народното събрание“ и провеждане на бързи предсрочни избори. Пък дори и поради простата причина, че

нови избори по стар избирателен кодекс

само ще възпроизведат сегашното статукво. Е, двама-трима депутати в повече (или в по-малко) за БСП или ГЕРБ, същия резултат за ДПС - разликата е само дали средният пръст на Волен ще стане от златен сребърен, или пък ще се превърне направо в платинен... И второ, защото нямат право на подобно искане хора, мнозинството от които просто не са гласували през май тази година. От февруари до изборите системно апелирах към студентите си: „Гласувайте, не ме интересува за кого. В противен случай оставяте на вашите баби и дядовци да решават бъдещето ви.“

След 12 май 2013 г. обаче се оказа, че повечето от тях не са го сторили. Сиреч доверили са се на бабите и дядовците си. А сега искат пак нови избори, на които пак да се доверят на тях.

Е това не мога да го разбера. Както не мога да разбера и един друг факт - защо наистина в останалата Европа студентите винаги са били наистина „ранно пробудилите се“ сред обществото, а у нас неизменно са нещо като с „късно пробудила се съвест“? Видях например, че на един плакат нашите са си позволили да сложат

не само 1968-а,
но и 1956 г.

Ало, на 22 октомври 1956 г. именно унгарските студенти разпространяват своите „десет точки“, съдържащи искания за съставяне на ново правителство; равенство в отношенията между Унгария и СССР; насрочване на общи избори; нова икономическа политика; признаване свободата на печата и т.н.

А на 23 октомври те организират и „ден на солидарност с полските работници“, съпроводен и с първите масови демонстрации, които прерастват във въоръжени сблъсъци с органите на обществения ред. Ама, драги ми сегашни наши студенти, през 1956 г. унгарските ви колеги го правят в условията на недемократичен режим. Подпалват народната революция, но и плащат скъпо - с 4000 техни живота.

Опазил ме Господ да си помисля нещо подобно и сега, в началото на ХХI век. Просто напомням фактите от историята...
В България обаче през 1956 г. тогавашните ни студенти мълчаха със страшна сила. Така че

не правете помен
с чужда пита

Ами 1968-а? Тогава избухват студентски вълнения в цяла Европа. През март например опитът на влас­тите в Полша да забранят една пиеса, оценена като „дисидентска“, предизвиква бурни студентски протести. Те са брутално разгонени от милицията. Но тъкмо те поставят началото на все по-разширяващата се пропаст между управляващи и общество, което кулминира в събитията от началото на 80-те години.

През май 1968 г. пък избухват студентските вълнения във Франция. Първоначалният повод е искането за право на „сексуална свобода“ вместо „сексуалната сегрегация“, на която са подложени живеещите в отделни общежития момчета и момичета. Постепенно обаче исканията ескалират - от „Забранено е да се забранява“ и „Да бъдем реалисти - да искаме невъзможното“ те бързо достигат до протест срещу „остарялото образование“, „остарелия свят“, „остарялата страна“ и „остарелия човек“ (ген. Дьо Гол), който я управлява.

За да кристализират на 13 май, когато към студентите се присъединяват и профсъюзите, обявявайки обща 24-часова стачка, в „13 май 1958 - 13 май 1968: десет години стигат“.

(Тук май в скоби следва да добавя две неща. Първо, че Дьо Гол идва на власт на 13 май 1958 г. И второ, че пиарът на СДС от 1990 г. - френският експерт Жак Сегела, просто пробута и тук този лозунг, сменяйки само числата на „45 години стигат“.) Но това последното наистина в скоби. А иначе именно студентската перифраза на Ленин „Комунизмът - детска болест на левичарството“ ражда „гошизма“, т.е.

новото левичарство

което не признава партийните структури и рамки, за да даде след 1968 г. основата на т.нар. нови социални движения. В България обаче само 4 (четирима!) студенти дръзнаха да подкрепят чехословашките си колеги срещу нахлуването на войските от Варшавския договор. И си платиха за това с дълги години затвор...

В края на този исторически обзор не мога да не спомена отново Прага, 17 ноември 1989 г., когато се провежда първата масова демонстрация, организирана от студентите. Формално поводът е да бъде почетена паметта на техен колега, разстрелян преди 50 години от нацистките окупатори. Но на призивите за ненасилие и свобода полицията отговаря по възможно най-неадекватния начин - с брутални и с нищо не предизвикани репресии. Пребити и ранени са няколко десетки студенти. И спонтанната реакция на обществото (300 000 души на Вацлавския площад в Прага още на другия ден!) срещу „побоищата над нашите деца“ (студентите) става началото на „нежната революция“ в тогавашна Чехословакия.

Защо ви разказвам всичко това? Ами просто защото историята показва, че именно студентите са вървели  винаги ПРЕД, а не СЛЕД политическите събития. И даже са ги инициирали. Сиреч наистина са били „ранобудни студенти“. Уви, не и у нас. Тук студентите неизменно закъсняват с реакциите си,

докато помиришат накъде духа вятърът

И чак тогава съвестта им внезапно се „пробужда“. Те чакаха 35 дни след 10 ноември 1989 г., за да се сетят за правото си на академична автономия (с този призив започна митингът им на 14 декември). И тутакси бяха употребени от СДС, което подмени исканията им. А защо не рипнаха срещу режима на Живков, преди той да бъде свален?

Те чакаха да минат изборите от юни 1990 г.  и едва след това „въстанаха“ срещу тях. Ама при демокрацията „бунтът“ обикновено предхожда, а не „следхожда“ резултатите от вота. И, естествено, пак бяха употребени...

Те изчакаха цели две години безумията на Виденовото управление (1995-1997). И едва когато то разбуни цялото общество, се присъединиха към народното недоволство.

Те и сега изчакаха цели 4 месеца след назначението на Пеевски и над две седмици след решението на КС. И чак когато се убедиха, че и президентът е против, се юрнаха на окупация.

Окупация между другото абсолютно незаконна. Ал. 3 на чл. 22 от Закона за висшето образование е категоричен: „Автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез... създаване и дейност на политически и религиозни организации във висшето училище.“

А едва ли някой ще повярва че исканията за оставка на правителството и парламента не са политически... Още по-ясен е Правилникът на Алма матер. В неговия чл. 6, ал. 3 изрично е записано, че „не се допуска насилствено възпрепятстване дейността на университета и на членовете на академичната общност“. А точно това се случва в момента.

Един от основните принципи на демокрацията е, че „правата на всеки свършват там, където започват правата на другия“. Така че, колеги окупатори, освен че нарушавате закони и правилници, вие нарушавате и този основен принцип.

Пък да оставим, че го правите наистина като проява на някаква „късно събудила се“ ваша съвест. А може би още по-напред да оставим, че правите всичко това в условията на остра икономическа криза и в навечерието на приемането на бюджета за следващата финансова година.

Пък после ще ревете защо ви ги няма стипендиите. Ами без бюджет (финансов, включително и на висшето образование, осигурителен и здравен) просто няма и не може да има, поне това да ви го обяснят и колегите ви от Стопанския факултет на СУ или пък тези от УНСС! 

в. Преса, печатно издание, брой 302 (653 от 05 ноември 2013)