18740 | 31 май 2012 | 13:46

Какъв хоризонт би могла да достигне Пиратската партия

Не че и у нас ги нямаше. Достатъчно е да си спомним Бирената партия. Думата ми е за абсурдните в политиката формации, обръщащи надолу с главата представите и принципите на този занаят. В Европа и на първо място в Германия такава организация е Пиратската партия (Piratenpartei).

„Пиратите”, както са по-известни, се основаха преди шест години в Берлин. На първо четене партията е производна на едноименните си посестрими в Северна Европа и по света, членуваща дори в „Пиратския интернационал”. Като се вгледаме  повече, прави впечатление, че е основана
 

в абсолютната метрополия на свободата

равенството и братството, в каквато свободия все повече се превръща съвременната германска столица. На терен пиратите пробиват главно в региони със силни левичарски, екологични и въобще егалитаристки традиции. От миналата година те навлязоха в редица провинциални парламенти (Берлин, 2011; Шлезвиг-Холщайн, Северен Рейн-Вестфалия и Заарланд, 2012), разбутвайки утвърдените играчи като лошо дете, устремено към тортата.

Един набързо поставен етикет на Пиратската партия сигурно би съдържал определения като „левичарски, прогресивни, социален, социаллиберален, граждански, егалитаристки, младежки”. Всяко ще е вярно, но съвкупността им няма нито да обрисува напълно политическото новородено, нито ще ни даде огледалния му идеологически образ.

Симпатизиращи на пиратите политолози обявяват пиратите за херолди на дигиталната революция - друго понятие за прехода ни към тотално информационно общество. Фиксирането на тези нетрадиционни политици върху свободата в мрежата и упоритата им борба срещу държавната й регулация изпълват в голяма степен техния образ със съдържание.

Естествено, за младите поколения такава политика е повече от разбираема, тя е практически животът им. При това странен живот, „в мрежа”, този път не желязната мрежа-завеса от времето на тоталитаризма (която 20-годишните не познават), а интернет, с помощта на който младите са сами, но вечно включени в някаква съобщност, която сега Пиратската партия нарича политика поновому.

Маса хора, недоверчиви към новака на сцената

виждат в него обикновено представителство на интересите на digital natives (поколението на родените в ерата на дигиталната технология). Те не вярват, че прокламираната социаллиберална защита на основните свободи и политическата прозрачност е достатъчна за пълнокръвен партиен образ.

При „Пиратите” прави впечатление отказът от цялостна класическа управленска програма. Партийната им програма (последна редакция от декември 2011 г.) изважда пред скоби няколко основни теми, сред които се открояват например:

Опазване и засилване на гражданските права, заплашени и ограничавани от държавата; засилен контрол върху разузнаването, службите и използването на СРС.

Прозрачност на държавната машина и действие на принципа „повече прозрачност, по-малко корупция”; право на всеки гражданин да се информира бързо и качествено за всеки детайл от управлението, доколкото не заплашва чужда лична сфера; отказ от гласуване по електронен път.

Промяна на съществуващата практика по защита на авторски права за интелектуални продукти и изобретения; отказ от забранителни срокове и манифестация на принципа „свободен достъп до знание за всички”. (Още цели - в карето вдясно, б.р.)

Партийната структура на пиратите формално погледнато отговаря напълно на германския Закон за политическите партии с ръководство и структури. Истинският им партиен живот обаче е на базата на

типично за левичарите равенство
 

в непрестанна дигитална връзка. Ключов инструмент за обмен на мнения вътре в организацията е софтуерният продукт liquid feedback.

И все пак - какъв е възможният хоризонт на Пиратската партия? В първите си стъпки Зелените, например, ясно се фиксираха върху екологията, дори без особени претенции за компетентност по останалите въпроси. Зелените партии бяха обсебили експертно фундаменталната за ХХ век тема, а всяко тяхно незадълбочено произнасяне по други въпроси можеше да бъде простено от публиката.

А при пиратите? Както се вижда от беглия поглед към програмата им, те имат мнение по десетки въпроси, но извън познатата им интернет сфера всичко звучи като смес от скандализиращ памфлет и списък с пожелания към Дядо Коледа. Съмнявам се, че това ще се окаже достатъчно за оцеляването им в значимата политика. В някаква степен партиите се познават по техния пубертет. И ако при зелените тази възраст бързо се надгради в сериозна партия, съмненията към пиратите остават с основание.

Последният рекламен крясък на Пиратската партия се въртеше около посланието Повече съдържание - сега! А май именно то им липсва в достатъчна степен.

Възникването на Зелените

имаше епохална причина - оцеляване на планетата, преосмисляне на хранене, производство, начин на живот. В основата на пиратското начинание стоят редица въпроси, които са в компетенцията на правораздаването, а не на политическото. Всяка демократична конституция в края на краищата гарантира свободното развитие на личността, а проблемите със свободата на мрежата рано или късно опират до решение на Конституционния съд. Пиратските темели изглеждат положени върху подвижни пясъци. Разминаването на тази партия със сериозната политика е в настоявания, несъвместими с нормалното държавно развитие и пазарната икономика.

Уви, с израждането на демокрацията все повече нейни цели стават самоцел, изпразват се от съдържание и могат да бъдат профанизирани.

Най-голямата илюзия

превърната в принцип от популистите, например, е да твърдиш, че едно правителство управлява по-прозрачно в присъствие на медиите. Напротив, това означава автоматически, че всички решения се вземат предварително и непрозрачно в малък кръг, а на формалното заседание министрите произнасят заучен текст и кимат като кукли.

Всичко останало - повече човешки права, повече прозрачност, повече граждански диалог, са все хубави неща. Но дали за тяхното пропагандиране беше наложителна нова партия като тази на пиратите? И кому е нужен подобен самоцелен абордаж върху и без това болнавата европейска политика?

Искат правото да не работиш

Без такси, без атом, без пол...

(Из основните програмни цели на „Пиратите“)

Образование, ориентирано към учебните цели, а не към учебните планове; свободен и безплатен достъп до образование без такси; интернет покритие в цялата държава.

В социалната сфера безусловно гарантиране от държавата на материална обезпеченост и икономическа свобода на гражданина дори в случаите, когато той не предоставя никаква възвръщаемост и труд.

Стимулиране на свободното самоопределение на половата и сексуалната идентичност и ориентация. Отмяна на графата „пол” във всички административни документи. Премахване на задължението за носене на лични имена, указващи пола. Допускане на всички форми на съжителство, включително на повече от двама души, и пълното им приравняване с брака.

Миграционна и интеграционна политика, превръщаща ЕС в зона на абсолютна свобода за живот и заселване.

Отрицание на атомната енергия и пълноценно преминаване към възобновяеми енергийни източници.

Декриминализиране на полово съжителство между роднини (инцест).

Критика към ЕС в сегашния му вид, който не може да осигури демократичен контрол върху властта чрез своите граждани.