18142 | 7 ноем. 2013 | 07:23
Студентската окупация продължава вече две седмици. Историк съм и когато чуя „окупация“ и „окупатори“, ме навяват много тъжни мисли. Тези определения трябва да се сменят най-малкото защото след окупацията следва освобождение. Студентите е добре да се откажат от политическите си искания, но да поставят други - за подобряване условията на научния труд, на висшето образование. Защото иначе се оставят да бъдат употребени от разни заинтересовани политически сили. За съжаление те не искат да разберат, че няма как да се повтори историята отпреди 24 години. Казвам това като историк, а не морализатор. Младите е необходимо да направят нещо свое и преди всичко да работят за нов закон за висшето образование. Той е жизненоважен за тях.
Ръководството на Софийския университет трябва да действа по-смело, да не изглеждат като хора, които са се предали или клекнали пред студентските искания. Разбираемо е, че Академичният съвет на Алма матер не иска да се прилагат силови действия, да се занимава с частни охранители. Затова не смеят да направят нещо, за да получат после плесница с обвинението, че са комунисти. Самата полиция се бои да приложи сила. Защото знае - след това може да има Страсбург, европейски съд, уволнения... И разбираемо се въздържа да изпълнява задълженията си след няколкото месеца незаконни действия по улиците, затварянето на възлови места в столицата. И какво излиза - макар че законът не позволява т.нар. окупация, студентите осъзнават, че няма кой да ги изгони оттам. И затова стават все по-дръзки.
Люшна се махалото. Отговорност обаче носят и медиите - с обилното отразяване на всеки ден от подвизите на тези млади герои, особено като ги показват по телевизията всяка вечер. Мъчно ми е да гледам тези първокурсници, които искат морал в политиката, но без да знаят откъде ще внесат морални политици. Най-добрата учителка в такива моменти винаги е била историята. Ще припомня случилото се през януари 1907 г., когато студентите замерят със снежни топки и освиркват княз Фердинанд. След това тяхно действие монархът затваря Софийския университет за шест месеца и нарежда уволнението на всички професори, доценти и лектори. Причината за тези негови действия е една: те отговарят не само за обучението, но и за възпитанието на своите питомци.
Днес нашето висше образование страда не само от липса на съвременни знания, но и на възпитание, което, разбира се, започва още от първите седем години. След като държиш на своите права, е задължително да се знае, че не трябва да се накърняват правата на другите. Просто и лесно, но за това трябва да имаш уши да го чуеш и сърце да го направиш.
(в. Преса, печатно издание, брой 304 (655 от 07 ноември 2013)
Мобилна верси
RSS
