23331 | 7 ноем. 2013 | 10:26
Г-жо Георгиева, бежанската вълна създава в България вече страхова психоза, отприщва се ксенофобия, държавните институции изпитват затруднения за решаването на все по-сериозните проблеми, свързани и с националната сигурност. Ще успеем ли да се справим с всичко това?
Много е важно да имаме ясно разбиране за проблема, който стои пред нас. Хората, които бягат от война, в голямата си част жени и деца, имат право на закрила. Но както винаги, когато има поток на бежанци, към тях се присъединяват и нелегални имигранти. Нашата система за сигурност трябва да може бързо да разграничава едните от другите. Но колкото повече слушам сънародниците си и виждам тревогите им, толкова повече стигам до заключението, че не бежанците са проблемът ни, а че 24 години ние не сме направили достатъчно за нашите хора. Затова тази шумна, за съжаление наситена с омраза, ксенофобска кампания заглушава гласа на доброто у нас. И ако бързо не се обедини националното правителство с местните власти за задълженията ни към хората, които търсят основателна защита, проблемите ще се задълбочат. Трафикът на хора е глобално зло, което ние сега усещаме за първи път. Често си задавам въпроса - ако около мен се стреля, падат бомби, няма храна, няма вода, какво ще направя за моите деца? Естествено, ще избягам, за да им дам шанс да живеят.
А не си ли задавате въпроса защо бежанците у нас са предимно жени с много деца? Къде са мъжете им?
Мъжете се бият в конфликта, те са в армиите на правителството на Сирия и на бунтовниците. Има семейства, в които и мъжът бяга, не иска да бъде част от тази война. Повечето мъже сирийски бежанци са миролюбиви и не създават проблеми. И колкото повече общуваме с тях, толкова повече това ще се разбере.
А защо избират България? Те преминават цялата територия на Турция, защо не останат там?
Защото вече и Турция почва да изнемогва с бежанците. Ливан, Йордания, Ирак, Египет са страните с най-много имигранти. Тези хора биха предпочели да останат колкото се може по-близо до Сирия, но когато условията за живот в приемните страни са лоши, те търсят други места. А защо бягат и от Турция? Когато посетих бежанските центрове в София, забелязах, че в тях има много кюрди и палестинци. За кюрдите Турция не е най-комфортното място, а палестинците са най-нещастните жертви на този конфликт. В Сирия има 500 000 палестинци, които преди войната живееха много добре. Сега тези хора са два пъти бежанци.
Експерти по сигурността заявиха, че Турция умишлено ги насочва към България, че турските каналджии ги докарват на 200 метра от границата ни, а турските граничари си затварят очите за това.
Не знам дали това е така. Това, което знаем, е, че по последни данни в Турция има 660 хиляди бежанци, а правителството взе решение да държи границите отворени и да посреща напълно техните нужди. Цената за това е 2 млрд. долара - голям товар дори и за Турция. България много правилно се обърна към Турция с изискването за охрана на турската граница и колкото по-настоятелно го върши, толкова по-добре. Като разумни хора трябва да разберем, че докато не свърши този кошмар, тази война, на сирийците, които са потърсили подслон, ще трябва да им помогнем. А най-разумният начин за това е да им дадем възможност да работят, за да си помогнат сами.
Къде да работят при тази безработица у нас?
Да работят, като се грижат за себе си и за своите деца. В България има изоставени села и региони. Не навсякъде можем да заведем селско население от Сирия, но където можем, защо да не го направим? Тези хора могат да бъдат интегрирани, но само когато местното население е приобщено към решението на проблема. Бежанците също имат своите страхове. Когато бях в нашите центрове, им казах: „Нашата страна за първи път се сблъсква с този проблем, нашите хора не са богати, имайте разбирането.“ Тонът им веднага се промени. Казаха: „Ние сме много благодарни.“ Трябва да има общуване.
Насълзиха ви се очите, г-жо Георгиева. Защо?
Защото с тази сирийска криза аз се занимавам две години. Това е най-страшната хуманитарна катастрофа за последните десетилетия. Това е петно на съвестта на човечеството. Ние позволихме тази война да стигне до такива мащаби, че дори да раздели обществото в България. Година и половина на всички форуми, при всяка среща казвам, че това е страшна криза и за европейците, че няма как тази огромна бежанска вълна да не почне да прелива към Европа. Но чуваемостта беше нула. И сега ние се оказваме неподготвени за нещо, което отдавна го виждахме как идва към нас като цунами. Затова казвам на всички фактори в Европа и в света: „Ако до месец-два не намерим начин да помагаме сериозно на хората вътре в Сирия, бежанският проблем ще стане изключително драматичен. В Сирия има пет милиона души, които са разселени. Ако не намерим начин хуманитарната помощ да стигне до тях, тези пет милиона са потенциални бежанци. И последиците за Европа ще бъдат драматични.
Заради репликата ви да приемаме бежанците, защото те ще оправят нашата демографска картина, „Атака“ настоява правителството да ви оттегли. Защо я казахте?
Тази реплика беше извадена от контекста, в който беше казана - да не се плашим от сирийските бежанци. Да си представим едно наше село, в което училището е останало без деца, как бежанските дечица могат да донесат живот там. Искам нашите хора да се успокоят, да не се плашат. Но разбрах, че думите ми се използват да създават напрежение в обществото. Затова моите извинения на тези българи, които са останали с впечатлението, че според мен 7 или 10 хиляди сирийци ще ни решат демографския проблем. Разбира се, това не може да стане.
Вие сте на много висок пост, оглавявате всички социологически класации от момента, в който се появихте на обществената сцена, но българите смятат, че не проявявате особена съпричастност към нас. Даже има реплики: „Тя с един лев не е допринесла за собствената си страна!“
На такъв въпрос може да се отговори само с факти. В момента, в който видях, че от юли до август у нас има три-четири пъти увеличаване на бежанците, аз си прекъснах отпуската, дойдох в България и се срещнах с правителството, с президента, с председателя на парламента. И им казах: „Този проблем е сериозен, ние в Европейската комисия можем да помогнем с четири неща. Техническа помощ - защото ще ви трябват подготвени хора, които да приемат и регистрират бежанците. Материална помощ - защото не изключвам да се окажат недостатъчни легла, одеяла и други необходими неща. Финансова помощ - за да може да посрещнете тези спешни мерки. И ФРОНТЕКС - помощ за охрана на границите. В рамките на месец Европейската комисия изпрати 100 души по нашите граници, пет страни членки на ЕС доставиха за 2500 бежанци неща от първа необходимост. Финансовата помощ е въпрос на уточняване на детайлите, но решението е взето. Аз и моят екип сме ежедневно в контакт с нашите власти. А за това, което мога да направя за страната си, ще ви кажа. Първото, и то е най-важното, е да съм уважаваното лице на България. Тази задача аз я изпълнявам с гордост по цял свят. Второто нещо, което правя, е да съдействам на нашето правителство да използва всички възможности на европейската солидарност. Не е в моя ресор, но го правя. Хората не бива да имат нереалистичните очаквания, че аз мога да спра бежанците и да ги закарам някъде другаде. Или да дойда и да кажа: „Ето ви 100 милиона.“ На мен ми се падна да отговарям за най-нещастните и бедните по света, не ми се падна да работя за България, за европейските страни. Но не е важно какво аз правя или не. Много по-важно е ние, българите, да си кажем какво става с нас. Защо толкова много се противопоставяме едни на други? Защо допускаме да се плъзгаме по това нанадолнище на разединението? Аз не съм видяла нито една страна по света, която да е станала богата с разединение и боричкане.
Срещали сте се с президента, премиера, с шефа на парламента. Защо не ги накарате да седнат на една маса точно по темата за бежанците?
Във всичките си разговори им казах - трябва да имаме национално обединение, национално съгласие както по темата за бежанците, така и за членството ни в Европейския съюз. Трябва да имаме единна позиция, че членството в ЕС е правилният избор за България. Надявам се, че в следващите седмици ще видим такова обединяване на институциите. (Разговорът се води ден преди президентът да свика КСНС - б.а.)
За вас грешка или лудост бе гласуването за удължаване на мораториума върху продажбата на земя за чужденци, за което основната подкрепа дойде от ГЕРБ?
Това е една от грешките на растежа. Не е страшно да сбъркаш, да паднеш, страшно е да не можеш да си поправиш грешката, да не успееш да се изправиш и да продължиш напред. Страшно е да не си извлечеш поуки от тази грешка. Ние трябва да намерим начин да погледнем напред, да се обединим по важните за хората проблеми, по дългосрочните за държавата цели. Краткосрочните са свързани с избори и с гласове. Те противопоставят. Така е навсякъде по света. Проблемът за нас е, че ние имаме много път да вървим. Ние сме все още една от най-бедните страни на ЕС. Ние нямаме този лукс от време, за да си позволим да се разделяме, пък после да се събираме.
Вие като жена, която политиците уважават, можете ли да използвате женския си такт, за да сдобрите първите мъже у нас?
Тук важи приказката, че един глас пролет не прави. Но ако имаме повече гласове на хора, които казваме: „Стига толкова разделение! Нека да намерим онова, което ни обединява, а не което ни разделя“, ще успеем. Вижте други страни в Европа как са го направили. Може би сега е времето жените в България да кажат на мъжете на България: „Дайте да намерим общ път!“
В България се чуват гласове за управление между ГЕРБ и БСП в името на държавата, лидерите обаче го отхвърлят. Какво ще им кажете?
Това е вътрешнополитически въпрос. Но това, което мога да ви кажа, е, че невъзможното става възможно, когато има желание за това. И в Европа има достатъчно примери, когато политици с риск да загубят следващите избори са предприемали трудни стъпки към компромис, обединение, разбирателство в името на интереса на страната. Някои са губели избори, но други са били награждавани. Да кажем, Латвия. Там предприеха тежки мерки за реформа. Очакванията бяха, че избирателите ще изхвърлят правителството, което им причини толкова много мъка. А всъщност те оцениха, че това беше единственият начин за страната да си стъпи на краката. И сега Латвия е много добре.
„Атака“ плаши с предсрочни избори, ако мораториумът върху продажбата на земя падне.
В една демократична страна изборите не би трябвало да ни плашат. Освен това има много начини да се работи и в сегашните условия. Предпочитам да спра дотук, защото стъпвам в терена на вътрешнополитическите отношения.
Точно една година има до края на вашия мандат като еврокомисар. За вашия пост вече има много кандидати в България. Готвите ли се за нова битка?
Имам ясна философия - работата трябва да избира човека, а не човекът да избира работата. Аз поех този пост, защото имаше нужда да затворим една неприятна за нашето самочувствие като българи история. (Намеква за лошото представяне на Румяна Желева и отхвърляне на кандидатурата й за еврокомисар - б.а.) Имаше риск за репутацията на страната ни, която аз много обичам. И докато съм в тази позиция, аз работя всеки ден за високата позиция на България. А кой ще е следващият в тази позиция, е политическо решение. Който и да бъде номиниран, гарантирам ви, че може да разчита на пълна прозрачност и на достолепно „приеми - предай“.
Съжалявате ли, че приехте този пост, който явно ви натоварва емоционално?
Нито за една секунда, нито веднъж, въпреки че е много тежка работа. И който е бил лице в лице с огромната мъка на хората, той може да ме разбере. Но тази работа ме направи по-добър човек.
(в. Преса, печатно издание, брой 304 (655 от 07 ноември 2013)
Мобилна верси
RSS
