30259 | 31 май 2012 | 16:43

Правихме ремонти, без да искаме милиони от държавата

Христо НИКОЛОВ разговаря с Христо ДРУМЕВ, бивш генерален директор на Националния дворец на културата

Г-н Друмев, настоящият председател на Съвета на директорите на НДК Ивайло Георгиев заяви, че в НДК 30 години не са правени капиталови разходи, текат покриви и т.н. Как сте допуснали такава ситуация?

Твърденията на г-н Георгиев не са точни. Няма как при това положение НДК на два пъти да бъде обявен за най-добрия конгресен център в света. За последните 10 години направихме две нови зали. Едната е супермодерна - 3.3. Там има голямо пано на Китайската стена върху коприна, подарък от Министерството на културата на Китай. Дворецът по проект нямаше изложбена зала. Ние превърнахме сутерен в една от най-хубавите изложбени зали в България. Преди 10 години за идването на папа Йоан Павел Втори в България подновихме и зала №1. Само столовете не бяха сменени тогава. За столовете бяхме приготвили пари за 30-годишнината на НДК, която беше през 2011 г. Оставихме ги на новото ръководство, но доколкото разбирам ремонтът още не е започнал. С наемите от зала 2, където няколко години беше студио на БНТ, купихме държавни ценни книжа и планирахме ремонт на същата зала. Сега там се направи само частичен ремонт, и то с налични от склада стари столове, които не струват и 30 000 лв. Направихме покривна хидроизолация на централната сграда. Двете студиа на телевизиите са ремонтирани от нас. В бившето ПРОНО има най-модерните 4 асансьора с нови шахти, за които дори навремето ни обвиняваха, че струват повече от сградата. Общо излязоха към 700-800 000 лв. заедно с доставката. Направихме целия комплекс достъпен за хора с увреждания след съгласуване с Минчо Коралски, изпълнителен директор на Агенцията за хора с увреждания. За това ни наградиха в Оксфорд с приз за „Европейско качество“. В централната сграда не можеше да се влезе в тоалетните, те са строени през 1981 г., огромни и трудни за поддръжка. Сега това са най-хубавите тоалетни в София, абсолютно нови, ремонтирани. Истината е, че през годините са правени огромни разходи за ремонт и подобрения, но за наша сметка, и не сме вземали никакви пари от държавата.

Сега новото ръководство говори за 50 млн. лв. държавни пари, които са нужни за цялостен ремонт...

НДК вече ще струва скъпо на българите. Струва ми се, че новото ръководство няма опит как се управлява подобен комплекс. Ще дам няколко примера. При моето управление бе изградена изцяло нова печатна база, където под наем са „Билборд“ и „Дедракс“. Инвестицията стана по следния безболезнен начин - наемателите извършиха ремонта, а ние им го приспаднахме от наема. В бившето ПРОНО имаше две кафенета с изкорубени столове - „Люлин 1“ и „Люлин 2“. „Люлин 1“ го дадохме на бизнесмена Огнян Мучанов. Той го възстанови и всичко това срещу част от наема. По същата схема „Люлин 2“ се превърна в красивата зала „Мати“. Какво сложно има? Възможно е и да не се храниш от държавната ясла. Наемателите правят инвестицията, приспада се от наема и в крайна сметка помещението с подобренията остава собственост на НДК. Така сме правили сериозни ремонти, без да помислим да искаме по 50 млн. лв. от Министерството на финансите, без да тежим на данъкоплатците.

По ваше време получавахте ли спасителни помощи от държавата?

НДК беше на бюджетна издръжка до 31 март 1991 г. Оттогава се самоиздържа. Спомням си, че тогава проф. Димо Димов, министър на културата в правителството на Димитър Попов, се опита да вземе НДК. Премиерът Димитър Попов отиде за един ден на среща в Гърция с тамошния министър-председател. През това време Димо Димов и Димитър Луджев внесоха предложение за ликвидация на НДК и преминаването му към Министерството на културата. Имаше концепция после НДК да се даде за управление на някаква фондация. Но направихме подписка, зад която застанаха всички ръководства на творческите съюзи, излязохме по телевизията, обадиха се на Димитър Попов и той сложи точка: „Не ми е докладвано това предложение за НДК, няма как да мине.“

Новото ръководство казва, че вече е разработило проект за изграждане на книжарница с кафе читалня...

Ха! А кой направи „Писмена“, една от най-големите книжарници в София? Кой докара „Коста кафе“ в НДК?

От новото ръководство твърдят, че допреди 2011 г. НДК не е внасял нищо в хазната, защото е съществувал като творческо-стопанско обединение. Обвинението е сериозно, защитете се.

Тук има най-обикновено незнание от страна на новата управа. Тези твърдения се повтаряха преди година от тандема Симеон Дянков - Вежди Рашидов. Но в тях няма нищо вярно. НДК плащаше всички законни данъци на държавата и това може да се провери. НДК не е бил данъчен длъжник и губещо обединение, както твърди Симеон Данков. Средномесечният приход за НДК в последните години възлизаше на около 900 000 лв. и Националната агенция за приходите годишно получаваше над 2 милиона лв. данъци. Когато си тръгнах, оставих 47 299 лв. в касата, 552 182 лв. и 141 307 евро в банки, държавни ценни книжа в Уникредит Булбанк на стойност 1 399 386 лв. и инвестиции във фондове на Райфайзен на стойност 2 727 313 лв.

Приходите на НДК са паднали над два пъти за година, а председателят на Съвета на директорите Ивайло Георгиев е доволен, че са премахнати изложенията тип „гащи и чорапи“, имайки предвид изложенията „Произведено в България“ и „Изберете българското“.

„Изберете българското“ не е ли национална кауза? Новото ръководство да внимава какво говори, защото на връчването на наградите „Златна мартеница“ на 7 март тази година дойде лично премиерът Бойко Борисов. А той също каза, че това трябва да е национална кауза. По мое време три пъти в годината правихме изложения в подкрепа на българските производители - „Изберете българското“, „Произведено в България“ плюс Коледен пазар.

Новото ръководство преговаря с няколко вериги за бързооборотни стоки за бившия базар „Пасажа“. Мястото не беше ли договорено по ваше време?

Преди да си тръгна, имахме споразумение с веригата „Билла“. Договореният наем беше 16 евро/кв. м. За близо 2000 кв. метра това прави по 32 000 евро месечно за НДК, от които щеше да влиза и ДДС в държавната хазна. Но не бе реализирано.

Друга идея на новите управници е в НДК да бъде построен билетен център, в който да се продават билети за събития в цялата страна.

От 15 години в НДК се продават билети за събития в България. Нещо повече, дворецът вземаше по 6% комисиона досега от всеки продаден билет и си осигуряваше петцифрен приход. Очевидно новото ръководство се отказа от този приход, като даде помещенията под наем на две фирми. Без конкурс, и то срещу скромния наем от 800 лв. месечно.

НДК ще светне като Лионската опера в скоро време, уверява ни новият председател на директорския борд...

Бил съм в Лион и знам по кое време е строена местната опера и как се осветява. НДК има отдавна художествено осветление. Закъде ще го осветяват отново тепърва? Ивайло Георгиев едва ли знае, че външното нощно осветление е модернизирано по инициатива на Бойко Борисов като кмет на София.

Как оценявате първата година на новата управа на НДК? Според думите на Ивайло Георгиев там са привлечени топмениджъри в управлението на недвижими имоти, счетоводството и маркетинга.

След като д-р Мариана Чолакова, член на управителния съвет, сама напуска разтревожена заради очертаващата се разруха в НДК, на нейно място е назначен ключовият експерт и съветник на Дянков Ивайло Георгиев. Уволненията и назначенията в НДК обаче се ръководят от друг съветник на Дянков - Доротея Пандова-Гаргова чрез нейната близка приятелка и колежка Десислава Бинева. Ще коментирам и лицето Красимир Стойчев, който се занимава с маркетинга на НДК и за когото се говори, че досега е силният човек в двореца. Доколкото знам, той е работил на граждански договор, защото е имал фирма, която е фалирал, и го преследва запор на съдебен изпълнител. Преди дни договорът му е прекратен, интересно с какви мотиви. Може би, за да не стане скандал.

Какво се случва сред служителите на НДК след вашето напускане? Имате наблюдения предполагам.

Заплатите и отпуските на старите останали служители са намалени. Голяма част от очакващите пенсиониране са съкратени, за да не им се изплащат обезщетения. Прекратени са ваучерите за храна. Ликвидирани са лекарският, зъболекарският и рехабилитационният кабинет. Впоследствие е настанена фирма, в която всичко се заплаща. Разбирам, че аз и моите заместници сме станали неудобни за Симеон Дянков, но защо трябваше да се уволняват изключително важни и ключови служители, някои с 30 години опит в НДК - главният инженер, главният енергетик, началникът на сценично-ефектно осветление, директорът на електроакустиката, специалистът по управление на недвижими имоти, шефът на конферентните системи, завеждащата конгресната дейност, главният специалист по музикалните програми, началникът на отдела за изложения и базари. Всички те са заменени с „калинки“ без опит и подходящо образование. Учудващо ли е тогава, че на няколко събития в зала 1 спира токът, озвучаването изчезва, а публиката недоволства. Преустановени са собствени културни продукции и почти всички безплатни инициативи на творческите съюзи с малки изключения. Отпаднаха две маркови събития - откриването на фестивала, който по традиция се провежда на 7 декември с директно предаване на живо от Миланската скала, както и традиционния концерт на 1 януари 2012 г. от времето на Емил Чакъров и под диригентството на Емил Табаков. Няма поводи за радост. Пожелавам на новото ръководство да приеме моите забележки като насока за по-добър мениджмънт на двореца. Сигурен съм, че както аз, така и бивши служители сме готови да даваме съвети на НДК.