14048 | 8 ноем. 2013 | 09:14

Ние и до ден днешен нямаме сексуален разгулник от световен мащаб, както нямаме глобален сексуален престъпник, защото сексуалната революци

Малка държава - малък разгул. Десетината стриптийз клубове в София не са „Пигал“. Дори Слънчев бряг с приходящите от цялата страна готови за сексуален прочит девойки не достига славата на порноимператорите.

Никоя персона с българско гражданство не може да се мери с големите майстори, ние сме, колкото и да се ежим, дребни балкански калфи. Дори мутрите, дори неколцината новобогаташи с интерес към проституиращи обекти не могат да се мерят със световните образци. Те са тайландски императори с 400 жени и хареми от 800 наложници, древни финикийски играчи с по триста асистентки на сеанс. Нашественикът Тимур събаря султан Баязид и първата му работа не е да обладае османската хазна, а султанския харем. Чука пред очите на пленника любимата му жена Оливера, а вечер, чисто гола, тя сервира кафе на гостите на Тимур. Който иска, я обладава. Тимур черпи.

Нямаме „червени фенери“, защото открай време сме на тъмно. „Гинес“ не отбелязва ни една българска оргия - нашите представи за групов спектакъл на плътта са ограничени не само от страха, а и от възможностите. Вчера сме били сексуално бедни, днес - сексуално жадни. В страница „Помагало“ не може да се появи нито един достоен пример за всенародно чукане: нашият секс е потаен, притаен, захлупен от догми. Днес - накрасен с фукльовци. Нарекоха някой си „стоте манекенки“. Срещу сто манекенки Тимур трябва да се спука от смях. А Амстердам да се превърне в метох.

Половият недоимък е продукт на обществения

Сексуалният недоимък е продукт на обществения. Малкото богатство е малко чукане. Ние сме провинциалистите на глобалната спалня. Фердинанд, дядото на Симеончо Сакскобурггорски, организира балове във Военния клуб. Публично обявява, че българските офицери „миришат ужасно“. И към дамите: „Не се безпокойте, хванете ме подръка, аз ще ви въведа в залата. Ако припаднете от смрадта, ще ви задържа.“

Някакви легенди се носят за принц Кирил, този сексуален просяк, чиято спалня още се пази в „Евксиноград“. Не се пазят никакви спомени за плътска щедрост. Политическият скръндза е и сексуална скръндза. Нямаме милионери, както нямаме милиони жени. Ние имаме бройки. Дори синчетата на Политбюро и няколкото нашумели соц­свалячи имат дребен депозит. Може да се изброят на пръсти. Поименно, да.

Ние и до ден днешен нямаме сексуален разгулник от световен мащаб, както нямаме глобален сексуален престъпник, защото сексуалната революция ни отмина. Предпочитаме компенсаторки.

Големите свалячи инвестират, малките - харчат. Нашите пари са като нашия секс: под сянка. Парите не пируват, а кротуват. Защото над тях дебнат догмата, завистта, масовото одумване. Нямаме свободни сексуални гиганти, защото нямаме свободни мангизлии.

Нашите богаташи са на чорбаджийско равнище. Притаени в страха от постигнатото. Затова нямаме донжуанско потомство, както нямаме поколенческо уважение към натрупаното. Една поредица от шотове стига.
Това е равнището.

Ние сме на Околовръстното. Там стоката е предимно от Ботевград. България е предимно от Ботевград. Обществото не предлага какъвто и да е разгул. Няма личности - няма платформи. Ние протестираме, защото не правим власт, но не правим власт, защото протестираме.

Индустриалният просперитет на Америка създава такива крале на финансовото величие като Рокфелер, Морган, Астор, Карнеги, Дюпон, Харингтън, Вандербилт и много други. Според изследователя Бил Брайсън Джон Д. Рокфелер правел по 1 милиард долара годишно, без да плаща данъци (подоходният данък сполетява американците чак през 1914 г.). Харченето на огром­ните богатства „се превърнало повече или по-малко в целодневно занимание. Почти всичко, което правели тези хора, имало някакъв отчаян вулгарен привкус. На една вечеря в Ню Йорк гостите заварили маса с голяма купчина пясък и златни лопатки пред всеки стол. По даден сигнал всички започнали да търсят заровени в пясъка диаманти и други скъпоценности“. Интересно парти.

Фалират смелите ни мечти

На един бал г-жа Корнелиус Вандербилт се появила маскирана като електрическа крушка. „Може би единственият случай в живота й, когато би могла да се опише като сияеща“, отбелязва Брайсън.

Други още по-шантави взели да строят къщи с по 170 стаи или да пресъздават Париж с почти идентични Айфелови кули. Били възстановени няколко от най-известните френски локали. А един сексуален волнодумец черпел всяка вечер приятелите с европейски проститутки. Лично подбрани от парижките сексуални залежи. Провеждал нещо като конкурси за красота. Първа награда - командировка в Америка. Черпел без входни билети и такси. Бил щедър като Тимур.

Жалко, никой българин не е ровил в пясък със златна лопатка, за да търси диаманти, нито е строил копие на Айфеловата кула, нито е черпил приятел със сто луксови артистки. Унгарецът Шафрант въвежда няколко танцьорки в Шумен, които скоро-скоро са наречени „шафрантии“. Това ни е равнището, това са ни депозитите в най-сигурната банка на света. Тази банка никога няма да фалира. Фалират смелите ни мечти.

Ние сме си една прекрасна сексуална колония, в която разгулът се схваща като форма на фантазиите. По една разбираема причина: въображението не струва пари. Ние и във фантазиите си шмекеруваме. Затова сме толкоз здрав народ. Ние не чукаме, ние смятаме. 

(в. Преса, печатно издание, брой 305 (656 от 08 ноември 2013)