16389 | 8 ноем. 2013 | 12:29
Наградата от националния турнир на Ouzo of Plomari.
„С политици не сядам да играя табла. На тях вяра нямам. Вече 24 г., откакто сме в демокрация, как пък един истински държавник не се появи в тая България. Управляват ни хора, дето правят-струват, гледат все себе си да уредят. Е, как да играеш с такива! Те като нищо ще ти сменят истинските зарчета с тарикатски, само и само да спечелят“, реди 65-годишният плевенчанин Йордан Маринов.
Преди месец той стана шампион на България по табла на четвъртия национален турнир, организиран от Ouzo of Plomari. В Плевен е известен с прозвището Царя на играта с пулове и зарчета. По таблата се запалил преди 45 г. Почти няма ден, в който да не завърти по няколко петици или седмици било с жив противник, било по интернет.
Бай Йордан отдавна не е единственият фен на игрите в семейството си - всички до един са спортисти. На младини главата на фамилията бил почти
професионален футболист
- тичал по терените с отборите на всички предприятия, в които е работил.
Съпругата му Татяна е бивша баскетболистка. Синът им Петьо се развил сериозно в две насоки - и в шаха, и в таблата. Той е президент на клуба по шах „Спартак Плевен 21“. Снахата Светлана е рускиня, запознали се с Петьо в американски колеж. Тя тренирала карате, докато живеела в Русия. Внучката Лаура не останала по-назад - печелила е призови места и по шах, и по табла от международни състезания. Понякога дядото, синът и Лаура участват в ежегодните турнири по табла в Белене и направо отвяват конкуренцията.
Шестгодишният внук Дани също се пробва в двете интелектуални игри, но засега повече си пада по футбола.
„До финала на националния турнир стигнахме 32-ма табладжии от цялата страна. ВИП гостите бяха два пъти повече. Жребият отреди да играя с шампиона на страната от 2011 г. Стегнах се и поведох в резултата още в първите игри“, разказва шампионът.
В първия кръг домакините сипали на състезателите по чашка узо. Той обаче все биел и биел, така и не му останало време да си изпие питието. След всяка победа ставал по-уверен, виждал как противниците започват да се потят, когато ги притисне, и започвал да играе още по-смело. На полуфинала съперникът му се опитал да мами, но публиката веднага забелязала и го освиркала. В последната среща плевенчанинът отново спечелил якото психологическо надлъгване и накрая получил заветното шампионско отличие.
На „вързано“ бай Йордан играе само в интернет. Първо наблюдава известно време някой от потенциалните противници, преценява къде са му слабите места. После му предлага да се пробват. Залага малки суми и прави малки печалби, но пък често. По този начин успял да изкара пари за една приятна почивка на Слънчев бряг със съпругата си. Харчи от кредитната си карта и за ежедневни нужди, но винаги гледа да има поне по 150 долара в сметката му за игра. Пробвал си е късмета и в „Еврофутбол“, но не е същото като при таблата - за да спечелиш по-голяма сума, трябва да играеш по-рисковано, а той не си пада по изхвърлянията.
Според него във всяка игра, независимо каква е, трябва да има и риск, защото той прави тръпката от състезанието по-голяма. Ако не прецениш докъде се простират собствените ти възможности, загубата ти е в кърпа вързана. Много е важен и съдията на мача - пристрастен ли е, резултатът е ясен. И в историята на страната ни било така, все на
пристрастни
съдии
попадаме - дали са германци, руснаци или американци, все ние сме губещият отбор. С влизането ни в Европейския съюз пак така станало - уж сме равноправни с другите страни, пък все сме си на дъното по заплати, пенсии, качество на живот въобще, смята плевенчанинът. „Българският народ явно е голям карък. На всички избори досега все геле хвърля, падат му се такива зарове, че както и да ги изиграеш, все ще загубиш. Ей затова има хора, дето викат: „Ще търсим ние Татовото време, ама го няма вече!“ Тогава имаше работа за всички, а хората живееха по-бедно, но много по-спокойно“, коментира табладжията.
Навремето бил член на БКП, редови, като стотици хиляди други българи. Не се срамува от този факт. В ония години членството в партията било едно от условията да се развиваш в каквато и да е насока. Работил е като монтажник, после началник на цех в „Безалкохолни напитки“, административен директор в плевенската болница.
След демократичните промени 10 г. бил председател на земеделската кооперация в родното си село Къшин, на 5 км от Плевен. Сега продължава да работи в офиса на фирмата на сина си, която продава хранителни добавки, аромати и емулсии.
|
Социология на зарчетата „От толкова много игри през годините съм си изградил начин, с който бързо да преценявам противниците си според реакциите им в различни ситуации. Като гледам например изявите на Волен Сидеров в политиката, не ми се вярва да играе табла. Той е много нервен човек, въобще не му препоръчвам да се захваща със зарчетата и пуловете. Бойко Борисов е по-умерен в реакциите си. Поддържа спортна форма и явно е сериозен състезател. Сергей Станишев го докарва само на приказки, прави се на теоретик. Ако седне до таблата, сигурно първо ще раздели пуловете на леви и десни, после ще търси коалиция за хвърлянето на зарчето.
Не знам дали Лютвито си пада по тая игра, но ако е така, със сигурност печели, личи му, че е по-спокоен и даже по-честен към избирателите си от другите политици. За Доган да не говорим, той е хитрец и при него |
(в. Преса, печатно издание, брой 305 (656 от 08 ноември 2013)
Мобилна верси
RSS
