39713 | 9 ноем. 2013 | 11:12
Ако социалната мрежа Фейсбук съществуваше преди век и половина, ето какви проглашения (статуси) бихме прочели на най-интелектуалния български дувар (стена).
Статус на Захарий Стоянов: „Лъжепоетът Вазов, който в 1876 година щеше да пукне от страх на Пловдивската улица, днес е станал комитаджия и прави съзаклятие против султана.“ (3 лайквания - всички с фамилно име Славейков).
Коментар на Иван Вазов: „Имам гордата амбиция да живея и умра честен человек.
Вие не допускате това и ме каляте
Искате да доуморите един человек, отровен от горести, злоба и отчаяние.“
Коментар на Петко Славейков: „Вие сте свободен, господине, и можете да се морите и доуморявате от каквито щете и когато щете, без да задявате други лица, които малко искат да се месят във вашето разположение с живота си.“
Коментар на Иван Вазов: „Чудим се как така дедо Славейков взе да губи произведенията си... колкото до незагубените и непечатаните за щастие поетически произведения на Славейков, ний ще чакаме да излязат тий в отделна книга, та да турим под множеството собствени стихотворения на г-н Славейков и имената на чуждите автори, от които ги е откраднал с цел да обогати българската литература.“
Разпрата е документирана дотук, защото след това от проглашенията по дувара започва да се лее кръв, в смисъл - договаря се дуел, в резултат на което всеки е докладвал другия на администратора на сайта и участниците са били блокирани с оглед да не посегнат един на друг.
В горните цитати
няма нито една измислена дума
те са точни, публикувани са в различни вестници и е чудно как при протяжната периодичност на възрожденския печат са запазили афекта на гнева, той е същият като в днешната интернет размяна на омраза със скоростта на картечни откоси. Цялата работа започнала с публикация във в. „Кукуригу“, в която Славейков обвинява Вазов - познайте в какво! - в липса на патриотизъм. Тогава Вазов е в лагера на младите.
Години по-късно, когато европейски ориентираният представител на кръга „Мисъл“ Пенчо Славейков води битките си с автора на „Под игото“, Вазов вече е в лагера на старите. Тогава синът Славейков е „вестителят на новата духовност“, а Вазов е „спукана цигулка“, овехтяла емблема на „български проект“ и „опълченска поезия“. В този кратък обзор не са търсени съвпадения с днешната ситуация, те просто винаги са си били там - в нашия манталитет.
***
„Изпитах явственото (да не си помислите, че това е от Иван Вазов) усещане… Едно черно ентомологично (да не се заблудите, че това е Пенчо Славейков) гъмжило срещу младолико шествие, приличащо по-скоро на празнично, отколкото на гневно. Орките срещу елфите…“ - това е
описание на студентските протести
от Калин Янакиев, миропомазания клисар на истината към днешна дата. Непротестиращите, първоначално наричани от Калин Янакиев „количество“, вече са орки - злобни твари, управлявани от злите сили. Протестиращите, назовавани преди от същия автор „качество“, вече са повишени във феи - приказно красиви и добри свръхестествени същества.
Тези приказно красиви и добри свръхестествени същества съставиха грозен и лош списък. Той се появи в някакъв загадъчен сайт, но после беше публикуван и на сайта Noresharski, което го превръща в нещо като официално антиправителствено постановление. Списъкът се състои от 45 имена - хора, които имат само едно общо нещо помежду си и то е, че не претендират да са феи. Изобщо не претендират - нито че са умни, млади и красиви, нито че са качеството, нито че са пърхащи сред цветята вълшебни същества, излъчващи меко сияние. Особено това последното - че са феи - изобщо не претендират. Единственото, за което претендират, е
правото да изказват свободно собственото си мнение
Познавам няколко от тях и да ви призная повече можете да се надявате да срещнете през живота си фея, отколкото да се надявате Любослава Русева, Елена Кодинова или Иван Бакалов да си мълчат по въпрос, да увъртат или да се съобразяват. Казват си мнението и пет пари не дават орки ли, феи ли насреща идат. И не защото ги познавам, ги ценя. А ги ценя, защото ги познавам. Присъствието им в списъка ми напомни за забележителното изречение на Юз Алешковски „Тъкмо бяхме поопекли положението, но се набъркаха разни честни мръсници и развалиха работата“.
Доста се чудех какво прави д-р Николай Михайлов в този списък на враговете, докато се сетих нещо. Анна, наследницата на Петър Първи, се отнасяла много отговорно към избора на шутове. Веднъж отхвърлила един кандидат с резолюция: „Той не е глупав.“ Има такива хора, които, който и да се кани да заеме престола, не са подходящи за наемане, защото не са достатъчно глупави за шутове.
Но да оставим имената от този списък, някои е обидно да бъдат защитавани, защото никога и за нищо не са били виновни, освен че слушат собствената си съвест, не се включват в хорове, не се въодушевяват печелившо. Други са незащитими, а за трети нямам никаква представа. За никого от тези три групи този списък не е нито срамен, нито застрашителен. Той е срамен за съставителите си (те ненапразно се крият) и е застрашителен за всички нас. Лично у мен той оставя „явственото усещане“, че когато феите се захванат да правят черни списъци, те са най-обикновени орки. Този списък на враговете на протеста е „тефтерчето на Златанов“ на една власт, която дори още не е дошла на власт. А ако дойде? Вече имаме стаж, можем да разпознаваме
кога инвентарът на бъдещето се изнася от мазето на миналото
Този списък е изнесен от много мрачно мазе. Най-страховитото е как той бе коментиран от имената на протестите - с небрежната снизходителност и лесната омраза на имащите се за праведни. Най-непредвидими са имащите се за праведни, те са си дали правото на всичко.
България вече не ни е толкова загадъчна, тя е почти като епизодите за Коломбо - още в началото се разбира кой е убиецът. В нашия случай - на третия ден от протеста за голямата част от имената в списъка беше ясно кой, какво, защо и как. Това ли е вината им? Или че си позволяват
да припомнят правилата на демокрацията
във всички случаи - не само когато ги устройва. Или че мозъците им не са устроени като на правилно ориентираните идеологически феи - да знаят едно, да вярват в друго, да говорят трето, за да постигнат четвърто. И всичко това се прави в името на бъдещето, разбира се. Век след описаните в началото разпри между българските интелектуалци децата на настоящето имат следното отношение към героите - да се падне Вазов на матура е супер яко, Пенчо е изтръпнала работа (това в по-добрия случай, в по-лошия Петко и Пенчо Славейкови са братя, в най-лошия - те са пейка). Ако наистина ви е грижа за бъдещето, покажете на децата, че в човека има толкова добро и любов, колкото място му е направило злото и омразата. Така е и с държавите.
(в. Преса, печатно издание, брой 306 (657 от 09 ноември 2013)
Мобилна верси
RSS
