Ей, много се говори и пише за тия пусти дисиденти! Съставят се списъци, имало даже определена квота, защото това не било нито дядовата ви ръкавичка, нито бабината ви трънкина... Та по тази причина пак има онеправдани - навремето ги изключвали отвсякъде, а сега не щат да ги включат, където трябва.
Какво да ви кажа аз за ония времена и за ония лагери? За да осветля някак си онова мрачно минало, предложих на реномираната издателска къща „Репресия“ АД мемоарната си книга „Моите лагерни спомени“.
Няма какво да се крие нито от съвременниците, нито от потомците. Такива си бяха тоталитарните години - току те пратят в някой лагер и това си е. А който е бил там, много добре знае какъв беше режимът. Нямаше как - търпиш и толкоз. Колкото и да се напрягам сега, не помня някой тогава да е избягал. От нашата махала май единствен Симо Цайса беше пращан само веднъж. Обаче разправяше, че тоя лагер все го сънува и няма да го забрави цял живот.
Гого Бушона, Пеци Дългия, Мамин Шпиньо и Киро Геврека бяха пращани по два-три, че и по четири пъти, а аз - ох, аз - къде ли не... Даже бройката ми се губи. Нямаше в България лагер, в който да не съм бил. Общо взето, обаче всички бяхме посвикнали, та по едно време дори престана да ни прави впечатление. Отиваш и толкоз. Друг изход нямаше.
И все пак преживяванията на Чефо Читанката бяха истинско събитие за нас. Защото Читанката го пратиха на лагер не къде да е, ами в самия Съветски съюз!
А всички знаехме какво беше в Съветския съюз и особено в тамошните лагери. И въпреки това, докато слушахме Чефо, просто не вярвахме на ушите си...
Там ги събирали от всички краища на света, нямало значение какъв си и откъде си - в лагера и толкоз.
Читанката разправяше ли, разправяше, а накрая ни закле да не казваме какво възнамерявал да направи. Възнамерявал да напише роман за тоя лагер! Слушахме го ококорени, а сърцата ни буквално щяха да се пръснат от вълнение. Романът щял да се казва „Архипелаг АРТЕК“*.
Какво означава абревиатурата АРТЕК ли? Точно това се чудехме и ние. А то се оказа от ясно по-ясно: Агитационно-Репресивна Трудово-Единна Колония!
Всички гледахме Чефо Читанката със страхопочитание. А аз, дето съм бил и в Равда, и в Обзор, и в Китен, и в Приморско, и в Кранево, си виках: колко е нужно, боже мой, след като хората научиха истината за ГУЛАГ, да научат и истината за АРТЕК.
* Бел. ред. - Международен детски курорт в Крим, името си носи от местната река Артек.
(в. Преса, печатно издание, брой 306 (657 от 09 ноември 2013)