|
|
|
|
|
|
София осъмна с разлепени по улиците портрети на премиера Пламен Орешарски като усмихнат череп.
По-късно същия ден хиляди излязоха на протестно шествие срещу правителството. Някои носеха плакати с Орешарски като череп, които след това бяха изгорени ритуално пред Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Аутодафето беше любимо занимание на тълпата.
Организатори бяха „Ранобудните студенти“ - младежите, които окупираха СУ, заради което там вече втора седмица занятията са спрени.
|
|
|
|
|
|
|
|
 |
|
|
„Това е само прелюдия. Там, където горят книги, скоро ще горят и хора.“ Оказва се пророк. Около век по-късно неговите книги са запалени ритуално от нацистите на площад Опернплац в Берлин.
На 6 април 1933 г. пропагандният отдел на германската студентска асоциация дава знак за национален отпор срещу антигерманските настроения, чиято кулминация трябва да бъде прочистването с огън. Пресата е залята от съобщения за акцията, добре известни нацистки авторитети са спонсорирани, за да държат речи на публични събрания и да участват в дебати по радиото. На 8 април Студентската асоциация излиза с Дванайсет тезиса, които атакуват „еврейската интелектуалщина“ и заявяват, че има нужда от „пречистване“ и че германските университети трябва да се превърнат в центрове на национализма. Студентите описват действията си като реакция на световната еврейска компроматна война срещу Германия.
Така се стига до горенето на Опернплац на 25 000 „антигермански“ тома на 10 май. Същата вечер в повечето университетски градове студентите излизат на факелни шествия и настояват висши нацисти, професори и ректори и студентски лидери да говорят пред множеството. Младежите хвърлят книги на специално издигнати клади. В Берлин над 40 хил. души се събират, за да чуят речта на Йозеф Гьобелс, който казва: „Не на декаденса и моралната развала! Да на почтеността и на морала в семейството и държавата! Предавам на огъня Хайнрих Ман, Ернст Глесер и Ерих Кестнер.“
Същата вечер са изгорени и книгите на Бертолд Брехт, Алберт Айнщайн, Лион Фойхтвангер, Зигмунд Фройд, Франц Кафка, Хайнрих Ман, Ерих Мария Ремарк и много други видни германски интелектуалци и творци. В кладите заминават и произведенията на чужди автори - Виктор Юго, Андре Жид, Ромен Ролан, Анри Барбюс, Ърнест Хемингуей, Тиодор Драйзер, Джек Лондон, Джоузеф Конрад, Д. Х. Лорънс, Олдъс Хъксли, Джеймс Джойс, Ф. М. Достоевски, Лев Толстой, Лев Троцки, Иля Еренбург и др.
Горенето на книги е кулминацията на преследването на автори, чиито мнения се противопоставят на нацистката идеология. След това на много художници, писатели и учени им е забранено да работят и публикуват, други са прогонени в изгнание или убити. Книгите им са изхвърлени от библиотеките и от учебните програми.
Горенето на книги, а в по-ново време на плочи, дискове и други носители за информация е характерно за религиозните и идеологическите фундаменталисти и за тоталитарните режими. Случвало се е през цялата човешка история и обикновено е знак за репресия. В Съветска Русия са известни изгаряния на книги на много неудобни автори, особено известни са кладите с творбите на Александър Солженицин. Един от най-популярните примери от последно време е горенето на плочите на „Бийтълс“, след като Джон Ленън казва, че групата му е по-известна от Исус Христос. След излизането на „Сатанински строфи“ на Салман Рушди се организират изгаряния на книгите му в Болтън и Брадфърд във Великобритания, пет книжарници са взривени, а авторът получава и фетва.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Акад. Георги Марков:
Демокрацията е на клада
Като историк искам да напомня, че някога са горели хората на клади, за щастие това сега не е възможно да стане и им горят портретите. През 1993-та късаха книгите на д-р Желев и горяха портрета му. Все ми се струва, че някои от подбудителите на студентите днес са онези от 1993 г. - точно преди 20 г. Не е редно в една столица на ЕС да се горят портрети. Има други начини да се изрази недоволство. Портретът като череп е лош вкус на художника и ако е взел хонорар, трябва да го върне. Ефектът е обратен - вместо да привличат хората, те ги отблъскват.
В неделя няколко хиляди души се разхождаха по „Цариградско шосе“, а други няколко хиляди - потърпевши граждани, заобикаляха по Околовръстното. Трябва да се уважаваме и да си ценим взаимно правата. Така не се събарят правителства. „Окупацията ще продължи до свалянето на правителството на Орешарски“, казват те. Само че това не е условие, това е ултиматум.
По-лошо от диктатурата е само анархията и безвластието. Горенето на портрети може да се превърне в клада на нашата демокрация
|
|
|
|
|
|
Проф. Огнян Герджиков:
Връщаме се към варварството
Първата ми аналогия е с горенето на книгата „Фашизмът“ на Желю Желев. Не приемам такива прояви, както не одобрявам и събарянето на мавзолея. Не защото съм привърженик на комунистическия режим и на Георги Димитров, но подобни действия ни връщат дълбоко назад в историята, във варварството, където са разрушават паметници, за да не остават следи от други цивилизации.
Правото е безсилно да се бори с вълните на недоволството, заливащи обществото. Изходът не се харесва на тези, от които зависи това да стане - мастодонтите в политическия ни живот - ГЕРБ и БСП, да седнат и да кажат: „Да, ние сме в тежка ситуация и трябва да има предсрочни избори, които да направим заедно с изборите за Европейски парламент през май 2014 г. Дотогава трябва да свършим тези и тези най-важни неща.“ Това е доброто решение, за да се успокои обществото.
|
|
|
|
|
Александър Йорданов:
Да прощаваме грешките
Тези, които са горили снимките, са млади хора, а ние, възрастните, трябва да се научим да прощаваме грешките на младостта. Просто са видели, че и в други страни правят така, и са го повторили. Важно е не дали им горят портретите, а какво мислят за тези лица. Горенето е външен израз на мисълта, а тя е, че младите хора не приемат нито Сидеров, нито сегашната комбинация на кабинета и го показват със символен знак.
|
|
|
|
|
Проф. Николай Василев:
Провокатори бунят младите
Още като видях портрета на Пламен Орешарски, нарисуван като череп, веднага ме нападнаха мрачни асоциации. Инквизицията едно време е горила хора, след това нацистите хвърлят в пламъци книги. След това социалистическият тоталитаризъм въведе списък на забранените автори, в който бях на едно от първите места. Не беше толкова отдавна - само 20-ина години са минали, откакто радикалните елементи в СДС гориха книгите на президента д-р Желю Желев.
Да, това се случва в историята. Но жалкото е, че студентите вървят към собственото си компрометиране.
Категорично мога да кажа, че те са ми симпатични и предпочитам младите хора на България да са бунтовни и да се борят за кауза. Независимо че може и да грешат. Не ми харесват да са пасивни, шушумиги и бюргери. А такива са 90% от тях.
Не одобрявам веригите, с които е окован университетът. Макар и символично, веригата навява асоциации със зандан.
|
|
|
|
|
Петко Симеонов:
Скандално и осъдително
Горенето на портрета на Орешарски е скандално и осъдително. Но оставането на власт на неговото правителство е не по-малко скандално и недопустимо. Той оглавява правителство, дошло на власт след грубо потъпкване на законите в деня за размисъл. Настоявам за неговата оставка и извънредни избори. Напрежението не бива да ескалира.
|
|
|
(в. Преса, печатно издание, брой 309 (660 от 12 ноември 2013)
|
20474 | 12 ноем. 2013 | 06:42
Мобилна верси
RSS
